от заплахата, тежък предмет разцепи въздуха със свистене и се стовари върху шапката на пиемонтеца, счупи рапирата в ръката му и го повали изненадан, замаян, пребит на паважа, без да чуе двата вика на радост и отчаяние, които се разнесоха отдясно и отляво.
Меркандон се спусна веднага с кама в ръка над падналия в безсъзнание Коконас, но точно в този миг вратата на двореца дьо Гиз се отвори и старецът, като видя блесналите копия и шпаги, избяга. Докато жената, която той бе нарекъл херцогиня, злокобно красива под отблясъците на пожара, искряща от скъпоценности и диаманти, се наведе от прозореца и извика, като сочеше Коконас:
— Там, там, точно срещу мен, един благородник с червен плащ. Този, да, да, този!…
Глава 10
Смърт, отричане или Бастилия
Маргьорит, както вече казахме, бе затворила вратата и се бе върнала в стаята си. Точно когато влизаше в нея трепереща, тя видя Жийон, наведена с ужас до будоара. Тя разглеждаше кървавите дири по леглото, мебелите и по килима.
— Ах, ваше величество! — извика тя, като видя кралицата. — Ваше величество, мъртъв ли е той?
— Тихо, Жийон — каза Маргьорит с тон, който й даде да разбере колко важно е да мълчи.
Жийон млъкна.
Тогава Маргьорит извади от кесийката си позлатено ключе, отвори вратата на будоара и й показа младия човек.
Ла Мол бе успял да се вдигне и да се приближи до прозореца. Малка кама, каквито носеха жените през тази епоха, му беше попаднала под ръка и благородникът я сграбчи, като чу, че вратата се отваря.
— Не се страхувайте от нищо, господине — каза Маргьорит. — Уверявам ви, че сте в безопасност.
Ла Мол пак падна на колене.
— О, ваше величество — възкликна той, — за мен вие сте повече от кралица! Вие сте богиня!
— Не се вълнувайте, господине — извика Маргьорит, — кръвта ви все още тече. Погледни, Жийон, колко е блед! Къде сте ранен?
— Ваше величество — каза Ла Мол, опитвайки се да разбере къде го боли най-много, — струва ми се, че първият удар с дага беше в рамото. А получих и още един в гърдите. Другите рани не заслужават внимание.
— Ще видим — каза Маргьорит. — Жийон, донеси ми ковчежето е балсамите!
Жийон изпълни заповедта и се върна, като носеше в едната си ръка ковчежето, в другата червена кана и тънко холандско платно.
— Помогни ми да го привдигнем, Жийон — каза Маргьорит, — защото, ако се изправи сам, клетникът ще остане съвсем без сили.
— Ваше величество — каза Ла Мол, — аз съм така смутен. Не мога да се съглася наистина…
— Господине, оставете го в наши ръце — каза Маргьорит. — Щом можем да ви спасим, ще бъде истинско престъпление да ви оставим да умрете.
— О — извика Ла Мол, — предпочитам да умра, отколкото вие, кралицата, да изцапате ръцете си с моята недостойна кръв. О, никога, никога!
И той се отдръпна почтително назад.
— Вашата кръв, благородника — усмихна се Жийон, — вече достатъчно е изцапала леглото и стаята на нейно величество.
Маргьорит загърна нощната дреха от батиста, изпръскана с малки пурпурни капки. Това движение, изпълнено с женски свян, напомни на Ла Мол, че той бе държал в обятията си, притискал бе до гърдите си тази тъй красива, обичана кралица и при този спомен мигновено руменина заля бледите му бузи.
— Ваше величество — избъбри той, — не можете ли да ме поверите на грижите на някой хирург?
— Католически хирург, нали? — запита кралицата с толкова красноречиво изражение, че Ла Мол разбра и потрепери.
— Нима вие не знаете — продължи кралицата с глас и усмивка, изпълнени с неземна нежност, — че ние, френските принцеси, умеем да разпознаваме билките и да приготвяме балсами, защото наш дълг, като жени и кралици, е бил по всяко време да облекчаваме болките. Затова не падаме по-долу от най-добрите хирурзи или поне така казват нашите ласкатели. Нима моята известност в това отношение не е стигнала до вас? Хайде, Жийон, на работа!
Ла Мол се опита да се съпротивява още. Той повтори отново, че би предпочел да умре, отколкото да накара кралицата да извърши нещо, което можеше да започне с милосърдие и да завърши с отвращение. Но тези възражения само го изтощиха, той се олюля, затвори очи, отметна глава назад и изпадна в безсъзнание за втори път.
Тогава Маргьорит взе камата, която той беше изпуснал, разряза бързо шнурчето, придържащо дрехата му, докато Жийон с друго ножче разпори или по-скоро разряза ръкавите на Ла Мол.
Жийон с марля, натопена в чиста вода, изтри кръвта, която изтичаше от рамото и гърдите на младия човек, докато Маргьорит със златна игла с кръгла главичка почисти раните така деликатно и ловко, както сам метр Амброаз Паре не би могъл да се прояви при подобни обстоятелства.
Раната на рамото беше дълбока, а в гърдите камата се беше плъзнала по ребрата и беше засегнала само мускулите. Оръжието не беше проникнало в тази естествена крепост, закриляща сърцето и дробовете.
— Болезнена рана, но не смъртоносна. Acerrimum humeri vulnus, non autem lethale — прошепна красивата и учена лекарка. — Дай ми мехлем и приготви марли, Жийон.
В това време Жийон, на която кралицата току-що бе дала тази нова заповед, бе измила и напарфюмирала гърдите на младия човек и ръцете му, сякаш изваяни по античен образец, изящно отметнатите рамене, шията, обсипана с гъсти къдрици, които подхождаха повече на статуя от паруски мрамор, отколкото на нараненото тяло на умиращ мъж.
— Горкият млад човек! — прошепна Жийон, загледана не толкова в своята работа, колкото в обекта на техните грижи.
— Колко е хубав, нали? — каза Маргьорит с царствена непринуденост.
— Да, ваше величество, но струва ми се, че вместо да го оставим да лежи на земята, по-добре е да го вдигнем и да го настаним на кушетката, до която се е опрял.
— Да — каза Маргьорит, — имаш право.
И двете жени се наведоха и с общи усилия повдигнаха Ла Мол и го настаниха на нещо като голяма софа с облегало, украсена с резба, поставена до прозореца. Те отвориха прозореца, за да влезе въздух.
Това движение разбуди Ла Мол; той въздъхна, отвори очи и започна да изпада в това невероятно блаженство, което съпровожда всички усещания на ранения, възвръщащ се към живот и откриващ отново прохладата вместо обгарящите пламъци, благоуханието на балсама вместо топлия и блудкав мирис на кръв. Той прошепна нещо несвързано, на което Маргьорит отговори с усмивка, поставяйки пръст на устата си. В този момент се чу тропане по врата.
— Чукат на тайния вход — каза Маргьорит.
— Кой може да идва, ваше величество? — запита Жийон изплашена.
— Ще отида да видя — каза Маргьорит, — а ти стой при него и не го напускай нито за миг.
Маргьорит влезе в стаята си, затвори вратата на будоара и отвори тайния вход, който водеше към покоите на краля и на кралицата-майка.
— Баронеса дьо Сов! — извика тя и отстъпи бързо с изражение ако не на ужас, то поне на ненавист. Истината е, че жената никога не прощава на друга жена, ако тя и отнеме дори мъж, когото не обича. — Баронеса дьо Сов!
— Да, ваше величество! — прошепна баронесата, сключвайки ръце.
— Вие тук, баронесо! — каза Маргьорит все по-изненадана, но с по-властен глас.
Шарлот падна на колене.
— Ваше величество — каза тя, — простете ми. Известно ми е колко съм виновна пред вас, но ако вие знаехте! Грешката не е моя. Всичко стана по изричната заповед на кралицата-майка.
— Станете — каза Маргьорит — и понеже не мисля, че сте дошли при мен единствено с надеждата да се оправдавате, кажете ми за какво ме търсите!
