Маргьорит мълчеше.
— Слушайте — продължи Анри. — При последния звън на камбаната на Сен-Жермен л’Оксероа вие навярно сте помислили да си възвърнете свободата, която бе използвана като залог, за да бъдат унищожени моите привърженици. А аз трябваше да помисля как да спася живота си. Това беше най-неотложното. Губим Навара в случая, зная. Но какво представлява Навара в сравнение със свободата, която ви е върната — да говорите високо в стаята си, нещо, което не смеехте да направите, когато някой ви слушаше от будоара ви.
Колкото и да беше угрижена, Маргьорит не можа да не се усмихне. Наварският крал вече се готвеше да си тръгне, беше единадесет часът и всички в Лувъра спяха или се преструваха, че спят.
Анри направи три крачки към вратата, после изведнъж се спря, сякаш чак сега си спомни за какво бе дошъл при кралицата.
— Кралице — каза той, — нямате ли да ми съобщите нещо, или искахте само да ми дадете възможност да ви благодаря за отсрочката, която вашето храбро присъствие в оръжейната на краля ми даде вчера? Всъщност не мога да отрека, че дойдохте тъкмо навреме. Излязохте на сцената като древна богиня, за да ми спасите живота.
— Нещастнико! — извика Маргьорит с глух глас, улавяйки ръката на мъжа си. — Как може да не виждате, че нищо не е спасено? Напротив. Нито свободата, нито короната, нито живота ви. Слепец! Безумец! Нещастен безумец! Нищо ли друго не видяхте в моето писмо, освен обикновена покана за среща? Нима сте си помислили, че Маргьорит, оскърбена от вашата хладина, е пожелала да получи удовлетворение?
— Но, кралице — каза Анри изненадан, — признавам…
Маргьорит повдигна рамене с непроницаемо изражение.
В същия миг някой леко и бързо подраска по тайната вратичка.
Маргьорит повлече краля натам.
— Слушайте — каза тя.
— Кралицата-майка излиза от покоите си — прошепна пресекнал от уплаха глас и Анри разпозна баронеса дьо Сов.
— Къде отива тя? — запита Маргьорит.
— Идва при ваше величество.
И веднага отдалечаващото се шумолене на копринена рокля показа, че баронеса дьо Сов е избягала.
— О! — възкликна Анри.
— Сигурна бях в това — каза Маргьорит.
— И аз се страхувах — каза Анри, — и ето ви доказателството.
Тогава с бързо движение той разтвори черната си кадифена дреха и Маргьорит видя под нея фина стоманена ризница и дълга миланска кама, която блесна в ръката му като пепелянка на слънце.
— Сега не са нужни кама и броня — извика Маргьорит, — хайде, ваше величество, хайде! Скрийте камата това е кралицата-майка наистина, но тя е съвсем сама.
— Тогава…
— Тя е, чувам я, тихо!
И навеждайки се към ухото на Анри, тя му прошепна няколко думи, които младият крал изслуша с внимание, примесено с учудване.
После Анри се скри зад завесите на леглото.
От своя страна Маргьорит се хвърли бързо като пантера към будоара, където Ла Мол чакаше тръпнещ, отвори, потърси младия човек и улавяйки, стискайки ръката му в тъмното, каза, като се приближи толкова до него, че той усети топлия й ухаен дъх върху лицето си:
— Тихо, тихо!
После се върна в стаята, затвори вратата, разпусна косите си, разряза с камата си всичките шнурове на роклята си и се хвърли в леглото.
Тъкмо навреме. Ключът се завъртя в ключалката.
Катерина имаше ключове от всички врати на Лувъра.
— Кой е там? — извика Маргьорит, докато Катерина даваше заповеди при вратата на четиримата придружаващи я придворни.
И сякаш изплашена от това внезапно нахлуване в стаята й, Маргьорит се показа иззад завесите в бял пеньоар, скочи от леглото и познавайки Катерина, целуна ръка на майка си с така добре изиграна изненада, че измами дори самата флорентинка.
Глава 14
Втората сватбена нощ
Кралицата-майка се огледа наоколо си светкавично. Кадифени пантофки на пода до леглото, дрехите на Маргьорит, пръснати по столовете, очите, които тя търкаше, за да се разсъни, всичко убеди Катерина, че е събудила дъщеря си.
Тогава тя се усмихна като жена, която е успяла в своите планове, и сядайки в едно кресло, каза:
— Да седнем и да поговорим, Маргьорит.
— Слушам ви, ваше величество.
— Време е — каза Катерина, затваряйки очи бавно, като човек, потънал в размишления или който се преструва, че размишлява дълбоко, — време е, дъще, да разберете колко брат ви и аз желаем да ви направим щастлива.
Уводът беше страшен за всеки, който познаваше Катерина.
„Какво ли ще ми каже!“ — помисли Маргьорит.
— Разбира се, като ви омъжихме — продължи флорентинката — ние извършихме политически акт, налаган често от сериозните интереси на тези, които управляват. Но трябва да признаем, клето дете, не сме помислили, че отвращението на наварския крал към вас, така млада, красива и съблазнителна, ще продължи упорито, и то до такава степен.
Маргьорит стана и загръщайки нощната си роба, се поклони тържествено пред майка си.
— Едва тази вечер научавам — каза Катерина, — защото иначе бих ви посетила много по-рано, едва сега научавам, че вашият мъж съвсем не ви оказва вниманието, което се дължи не само на една красива жена, но още повече на една френска принцеса.
Маргьорит въздъхна и Катерина, окуражена от това мълчаливо съгласие, продължи:
— Действително наварският крал поддържа публично връзки с една от моите придворни дами, която го обожава до непристойност, а презира любовта на жената, с която благоволихме да го свържем; това е нещастие, което ние не можем да предотвратим, ние, бедните всемогъщи, но за което най-дребният благородник в нашето кралство би наказал своя зет, като го извика на дуел или накара сина си да го извика.
Маргьорит наведе глава.
— Отдавна виждам, дъще — продължи Катерина, — по зачервените ви очи, по горчивите изблици срещу онази дьо Сов, че вашата сърдечна рана въпреки усилията ви не може да кърви само тайно.
Маргьорит потрепери: леко движение бе раздвижило завесите зад нея, но за щастие Катерина не забеляза нищо.
— Тази рана — продължи тя с нарастваща сърдечност и нежност, — тази рана, мое дете, трябва да бъде излекувана от ръката на майката. Тези, които, мислейки, че се грижат за вашето щастие, решиха брака ви и които в своята грижа за вас забелязват, че всяка нощ Анри дьо Навар сбърква покоите, тези, които не могат да позволят на кралче като него да обижда всеки миг жена с вашата красота, с вашия ранг и вашите достойнства, като ви презира и не се грижи за потомството си, тези, които най-сетне виждат, че при първия благоприятен вятър този безумен и безочлив човек ще се обърне срещу нашето семейство и ще ви изгони от своя дом, нима те нямат право да осигурят, отделяйки го от вас, вашето бъдеще по един достоен за вас и за вашето положение начин?
— И все пак, ваше величество — отговори Маргьорит, — въпреки всичките тези думи, пропити с майчина обич, които ме изпълват с радост и са чест за мене, ще си позволя да възразя на ваше величество,
