го да се разхожда развълнувано из стаята.
Като го видя, д’Алансон трепна.
— Да — каза Анри, като улови двете му ръце. — Разбирам ви много добре, братко. Вие сигурно ми се сърдите, задето пръв обърнах внимание на краля, че вашият куршум е засегнал крака на коня му, а не глигана, каквото беше вашето намерение. Но какво да се прави? Не можах да сдържа изненадата си. Впрочем кралят сам щеше да забележи това рано или късно.
— Разбира се, разбира се — измърмори д’Алансон. — Но все пак аз не мога да не отдам на злонамереност това издайничество от ваша страна и резултатът, както виждате, е, че Шарл се усъмни в моите добри намерения и това хвърли сянка между нас.
— Ще стигнем и дотам. А колкото се отнася до моята злонамереност по отношение на вас, дошъл съм нарочно, за да прецените сам.
— Добре — каза д’Алансон с обичайната си сдържаност. — Говорете, Анри, аз ви слушам.
— След нашия разговор, Франсоа, вие ще видите какви са моите намерения, защото тайната, която ще ви поверя, изключва всяка въздържаност и предпазливост. И след като ви я поверя, вие ще можете да ме погубите само с една дума.
— За какво говорите? — запита Франсоа, който започваше да се смущава.
— Между другото — продължи Анри — аз дълго се колебах дали да ви се доверя, особено след начина, по който се направихте, че нищо не разбирате днес.
— Наистина — каза Франсоа пребледнял — не разбирам какво искате да кажете, Анри.
— Братко, вашите интереси са ми твърде скъпи, затова не мога да не ви предупредя, че хугенотите ми направиха някои предложения.
— Предложения ли? Какви предложения?
— Един от тях, господин дьо Муи дьо Сен-Фал, син на храбрия дьо Муи, убит от Морвел, нали го знаете?…
— Да.
— Той ме намери с риск на живота си, за да ме увери, че съм пленник.
— Така ли? И какво му отговорихте вие?
— Братко, вие знаете, че аз обичам нежно Шарл, който спаси живота ми, и че кралицата-майка ми замени моята майка. Затова отказах да приема предложението му.
— И какво ви предложи той?
— Хугенотите искат да възстановят наварския престол и понеже в действителност той ми принадлежи по наследство, предложиха ми го.
— Да, и господин дьо Муи вместо съгласието, което е искал да получи от вас, е получил отказ.
— Изричен. И дори писмен. Но след това… — продължи Анри.
— Вие сте съжалили, братко — прекъсна го д’Алансон.
— Не, но ако не се лъжа, струва ми се, че господин дьо Муи, недоволен от мен, се насочи другаде.
— Къде? — запита бързо Франсоа.
— Не знам. Може би към принц дьо Конде.
— Да, възможно е — каза херцогът.
— Впрочем — поде Анри — аз мога да узная без никакво съмнение кого е избрал за водач.
Франсоа пребледня като смъртник.
— Но — продължи Анри — хугенотите са разединени помежду си и дьо Муи, колкото и храбър и честен да е, е представител само на половината партия. Другата половина, а тя не е за пренебрегване, не е загубила надеждата да възкачи на престола Анри дьо Навар, който след първите колебания може би е размислил.
— Така ли смятате?
— О, всеки ден получавам доказателства за това. Забелязахте ли от какви хора се състоеше групата, която ни настигна по време на лова?
— Да, от отрекли се протестанти.
— Познахте ли човека, който ми направи знак?
— Да. Той беше виконт дьо Тюрен.
— Разбрахте ли какво ми предложиха?
— Да. Предложиха ви да избягате.
— Значи — каза Анри на обезпокоения Франсоа, — явно е, че има втора партия, която иска друго нещо, а не това, което желае господин дьо Муи.
— Втора партия ли?
— Да, и при това доста могъща. Така че, за да се успее, трябва да се обединят двете крила — Тюрен и дьо Муи. Заговорът е в ход. Войските са готови. Всички чакат само сигнал. В този върховен момент, който изисква от мен бързо решение, аз се колебая между две възможности и дойдох да ги споделя с вас като с приятел.
— Кажете по-добре, като с брат.
— Да, като с брат.
— Говорете, аз ви слушам.
— Първо, трябва да ви опиша моето душевно състояние, скъпи Франсоа. Никакви желания, никаква амбиция, никаква способност. Аз съм просто добър селски благородник, беден, обичащ насладите, стеснителен. Заговорничеството е свързано в моите очи с неудобства, които дори перспективата за една корона не може да изкупи.
— Ах, братко — каза Франсоа, — вие се подценявате. Тъжна е участта на принц, чието преуспяване е ограничено от синор в родната нива и от някоя личност по пътя на почестите. Не ви вярвам в това, което ми казвате.
— Това, което ви казвам обаче, е толкова вярно, братко, че ако имах истински приятел, щях да се отрека в негова полза от властта, която ми предлага моята партия, но за съжаление аз нямам такъв приятел.
— А може би имате. Сигурно се лъжете.
— Не, триста дяволи! — каза Анри. — С изключение на вас, братко, не виждам никой друг, който да е привързан към мен. Затова, вместо да позволя да пропадне със страшни гърчове подобен почин, който би издигнал някой недостоен човек… действително предпочитам да предупредя моя брат краля. Няма да назова никого. Няма да спомена нито страна, нито дата, но ще предотвратя катастрофата.
— Велики боже! — извика д’Алансон, без да може повече да скрива ужаса си. — Как? Вие! Вие, единствената надежда на партията след смъртта на адмирала! Вие, един покръстен хугенот, привидно покръстен или поне така предполагат всички, вие ще вдигнете нож срещу своите братя? Анри, Анри, извършвайки това, знаете ли, че ще подхвърлите на втора Вартоломеева нощ всички калвинисти в кралството? Знаете ли, че Катерина чака само удобен случай, за да изтреби всичко, което е оцеляло?
И херцогът, треперещ, с лице на червени и синкави петна, стискаше ръката на Анри, молеше го да се откаже от това решение, което щеше да го погуби.
— Как? — заговори Анри със съвършено простодушие. — Нима вие, Франсоа, мислите, че ще се случат толкова нещастия? Като имам думата на краля, струва ми се, че ще мога да запазя живота на безразсъдните.
— Думата на крал Шарл IX, Анри?… Нима той не бе дал дума на адмирала? Нима не бе дал дума на Телини? Нима не бе дал дума и на вас? О, Анри, казвам ви, ако вие направите това, ще погубите всички. И не само тях, но и всички, които са имали преки и непреки връзки с тях.
Анри сякаш се замисли за миг.
— Ако бях влиятелен принц в двора, бих действал по друг начин. На ваше място например, на ваше място, Франсоа, френски принц, вероятен наследник на короната…
Франсоа иронично поклати глава.
— Какво щяхте да направите на мое място?
— На ваше място, братко — отговори Анри, — щях да застана начело на заговора, за да го ръководя. Моето име, моите възможности щяха да гарантират пред съвестта ми живота на бунтовниците и бих извлякъл полза първо за себе си, а после и за краля може би, от едно начинание, което иначе би могло да
