причини най-големите злини на Франция.
Д’Алансон изслуша тези думи с радост, от която цялото му лице просветна.
— Мислите ли — запита той, — че моето участие би могло да отстрани всички злини, които предвиждате?
— Убеден съм — отговори Анри. — Хугенотите ви обичат. Вашата скромна външност, вашето високо и същевременно изгодно положение, благосклонността най-сетне, която винаги сте засвидетелствали на протестантите, всичко би ги подтикнало да ви служат.
— Но — каза д’Алансон — нали има разкол в партията. Тези, които са за вас, ще ме подкрепят ли?
— Наемам се да ги примиря, като им изтъкна две неща.
— Кои?
— Доверието на водачите в мен и страхът, че ваша светлост знае имената им…
— Но кой ще ми разкрие имената им?
— Аз, триста дяволи!
— Нима ще направите това?
— Слушайте, Франсоа, вече ви казах, че обичам само вас в двора. Това без съмнение произлиза от факта, че и вие сте преследван като мене. Освен това жена ми ви обича с любов която няма равна на себе си.
Франсоа поруменя от удоволствие.
— Послушайте ме, братко, заемете се с тази работа. Царувайте в Навара. И ако вие ми запазите място на вашата трапеза и хубава гора, за да ходя на лов, аз ще бъда истински щастлив.
— Да царувам в Навара! — каза херцогът. — Но ако…
— Но ако херцог д’Анжу стане крал на Полша, нали, довършвам вашата мисъл.
Франсоа изгледа Анри ужасено.
— Слушайте, Франсоа — продължи Анри, — понеже нищо не може да ви убегне, аз разсъждавам именно ръководен от тази хипотеза: ако херцог д’Анжу стане крал на Полша, а нашият брат Шарл — господ да го опази — умре, то от По до Париж няма повече от двеста левги. Докато от Париж до Краков има четиристотин. Така че вие ще бъдете тук, за да получите наследството точно в момента, когато полският крал ще научи, че то е свободно. Тогава, ако сте доволен от мен, Франсоа, вие ще ми дадете наварското кралство, което ще бъде само едно цветче от вашата корона. Така съм съгласен. Най-лошото, което би могло да ви се случи, е да си останете крал там и да създадете нова кралска династия, живеейки с мен и моето семейство, докато какво сте тук? Жалък, преследван принц, жалък трети кралски син, роб на двама по-големи братя, когото една прищявка може да изпрати в Бастилията.
— Да, да — каза Франсоа, — съзнавам това. И то толкова добре, че не разбирам защо се отказвате от вашия план и ми го предлагате. Нима нищо не бие тук?
И херцог д’Алансон постави ръка върху сърцето на Анри.
— Някои товари — усмихна се Анри — са много тежки за нечии ръце. Аз не се наемам да нося това бреме. Страхът от умората убива желанието за притежание.
— Значи, Анри, вие наистина се отказвате?
— Казах го на дьо Муи, повтарям го и на вас!
— При подобни обстоятелства, скъпи братко, не е достатъчно само да кажеш нещо, а да го докажеш.
Анри въздъхна като борец, който чувствува, че противникът му се огъва.
— Ще го докажа — каза той — тази вечер. В девет часа списъкът на водачите и планът на заговора ще бъдат у вас. Аз връчих вече на дьо Муи моя писмен отказ.
Франсоа улови ръката на Анри и я стисна сърдечно.
В същия миг Катерина влезе у херцог д’Алансон както обикновено, без да съобщи.
— Заедно? — усмихна се тя. — Двама добри братя? Не е ли тъй?
— Надявам се поне, че е така, ваше величество — каза Анри хладнокръвно, докато херцог д’Алансон побледня от страх.
И той отстъпи назад, за да даде възможност на Катерина да поговори свободно със сина си.
Кралицата-майка извади от чантичката си прекрасно украшение.
— Тази аграфа е от Флоренция — каза тя, — давам ви я, за да я поставите на колана на шпагата си. — После добави тихо: — Ако чуете тази вечер шум у вашия добър брат Анри, не мърдайте.
Франсоа стисна ръка на майка си и й каза:
— Ще ми позволите ли да му покажа хубавия ви подарък?
— Нещо повече, дайте му го от ваше и от мое име, тъй като и без това бях поръчала и за него същата аграфа.
— Чувате ли, Анри — каза Франсоа, — моята добра майка ми подари тази скъпоценност, която ми става двойно по-скъпа, защото тя ми позволява да ви я дам.
Анри се прехласна от красивата аграфа и се разля в благодарности.
След всички тези излияния Катерина каза:
— Сине мой, чувствувам се малко неразположена и ще си легна. Брат ви Шарл е уморен от падането и също ще си легне. Така че няма да вечеряме заедно тази вечер. Всеки ще се храни в покоите си. А, Анри, забравих да ви поздравя за вашата смелост и ловкост. Вие сте спасили вашия крал и брат и ще бъдете възнаграден за това.
— Аз вече съм възнаграден, ваше величество — отговори Анри с поклон.
— От чувството за изпълнен дълг, нали? — каза Катерина. — Това не е достатъчно и повярвайте ми, ние мислим по този въпрос, Шарл и аз, и ще се постараем да не ви останем задължени.
— Всичко, което идва от вас и от моя скъп брат, ще бъде добре дошло, ваше величество.
После Анри се поклони и излезе.
„А, мой мили братко Франсоа — каза си той, излизайки, — сигурен съм сега, че няма да замина сам. И заговорът, който имаше тяло, сега си намери глава и сърце. Само че трябва да внимаваме. Катерина ми прави подарък. Катерина ми обещава награда: значи, ми крои нещо. Трябва да се посъветвам довечера е Маргьорит.“
Глава 33
Признателността на Шарл IX
Морвел прекара част от деня в оръжейната на краля. Когато Катерина забеляза, че наближава да се върнат от лова, тя го заведе в молитвената заедно с помощниците му.
Шарл IX, предупреден от дойката си, че някакъв човек е прекарал част от деня в неговата оръжейна, отначало страшно се ядоса, че са си позволили да въведат непознат у него. Но след като дойката му го описа и му каза, че е същият, когото той я бил натоварил да въведе една вечер при него, кралят се досети, че е Морвел и спомняйки си каква заповед му изтръгна сутринта майка му, разбра всичко.
— О — прошепна Шарл, — в същия ден, в който той ми спаси живота! Моментът е твърде зле избран!
И той понечи да слезе при майка си, но една мисъл го възпря.
— Дявол да го вземе, ако отида да й говоря за това, ще започнем безконечен спор. По-добре всеки да действа самостоятелно.
— Дойке — каза той, — затвори добре всички врати и предупреди кралица Елизабет, че не ми е добре от падането, затова ще спя сам тази нощ.
Дойката се подчини и тъй като часът да изпълни замисъла си не беше още дошъл, Шарл седна да пише стихове.
Това беше занимание, с което времето минаваше най-бързо за краля. Когато удари девет часът, на него му се стори, че е едва седем. Той преброи ударите и стана при последния.
— Дявол да го вземе! — каза той. — Време е вече. И като взе плаща и шапката си, излезе през една тайна врата в дървената ламперия, за която дори Катерина не знаеше.
Шарл отиде право при Анри. След като се раздели с херцог д’Алансон, Анри се бе прибрал само за да се преоблече и веднага бе излязъл отново.
„Сигурно е отишъл да вечеря при Марго — каза си кралят, — днес те бяха в много добри отношения или
