си, ти си храбър момък и, струва ми се, няма да мога да мина вече без теб.
Казвайки това, кралят започна да си подсвирква по особен начин; четирима благородници, които чакаха в началото на улица Бове, се присъединиха към тях и всички заедно потънаха в града.
Удари десет часът.
— Е — каза Маргьорит, когато кралят и Анри излязоха. — Ще седнем ли пак на масата?
— Бога ми, не — каза херцогинята. — Здравата се изплаших. Да живее къщичката на улица Клош-Персе! В нея не може да се влезе безпрепятствено, а нашите храбреци имат там право да развъртят шпагите си. Но какво търсите под канапетата и в шкафовете, господин Коконас?
— Търся приятеля си Ла Мол — отговори пиемонтецът.
— Потърсете го в моята стая — каза Маргьорит, — до нея има един будоар…
— Добре — каза Коконас, — отивам.
И той влезе в стаята.
— А — обади се глас от тъмнината — докъде стигнахме?
— Дявол да го вземе, до десерта!
— А наварският крал?
— Той нищо не видя. Наистина съвършен мъж. Пожелавам такъв и на моята жена. Само се страхувам, че тя би си взела такъв мъж едва при втори брак.
— А крал Шарл?
— Ах, кралят е друго. Той отведе съпруга.
— Наистина ли?
— Точно както ти казвам. И нещо повече дори. Той ми направи честта да ме погледне косо, когато разбра, че съм на служба при херцог д’Алансон, и накриво, като узна, че съм твой приятел.
— Смяташ, че са му говорили за мен?
— Напротив, страхувам се, че са му казали много хубави работи. Но не за това става дума. Мисля, че дамите искат да отидат на поклонение до улица Роа-дьо-Сесил и ние трябва да придружим поклонничките.
— Невъзможно. Знаеш много добре.
— Как така невъзможно?
— Нали сме дежурни при негова светлост.
— Дявол да го вземе, наистина! Вечно забравям, че ни повишиха и от обикновени благородници, каквито бяхме, имаме честта да бъдем произведени в лакеи.
И двамата приятели отидоха да обяснят на кралицата и на херцогинята необходимостта да присъстват поне при лягането на херцога.
— Добре — каза херцогиня дьо Невер, — ние пък ще излезем.
— А можем ли да знаем къде ще отидете? — запита Коконас.
— О, много сте любопитен — каза херцогинята. — Quoere et invenies.14
Двамата млади мъже се поклониха и се изкачиха бързо при херцог д’Алансон.
Херцогът като че ли ги очакваше.
— А — каза той, — закъсняхте, господа.
— Едва десет часът е, ваша светлост — каза Коконас. Херцогът извади часовника си.
— Вярно, в Лувъра обаче всичко живо спи.
— Да, ваша светлост, но ние сме тук и очакваме вашите заповеди. Да въведем ли в стаята на ваша светлост благородниците?
— Напротив, идете в малкия салон и освободете всички.
Двамата приятели изпълниха заповедта му, която не учуди никого, понеже добре познаваха особения характер на херцога, и се върнаха при него.
— Ваша светлост — каза Коконас, — ще си легнете ли, или още имате нужда от нас?
— Не, господа. Свободни сте до утре.
— Хайде, хайде — каза тихо Коконас на ухото на Ла Мол. — Изглежда, че целият двор няма да спи тук тази нощ. Нощта ще бъде дяволски приятна! Да вземем и ние нашия дял.
И двамата младежи изкачиха през две стъпалата, грабнаха плащовете и шпагите си и изхвръкнаха от Лувъра след двете дами, които настигнаха на ъгъла на улица Кок-Сент-Оноре.
През това време херцог д’Алансон, наострил уши, отворил очи, чакаше в стаята си непредвидените събития, които му бяха обещали.
Глава 34
Господ разполага
Както беше казал херцогът на младите хора, дълбока тишина цареше в Лувъра.
Маргьорит и херцогиня дьо Невер бяха тръгнали за улица Тизон. Коконас и Ла Мол побързаха да ги настигнат. Кралят и Анри скитаха из града. Херцог д’Алансон се беше прибрал и стоеше в смътно и неспокойно очакване на събитията, за които му беше намекнала майка му. И най-сетне Катерина бе легнала, а баронеса дьо Сов седеше до нея и й четеше някакви италиански приказки, от които добрата кралица се смееше с глас.
От много време Катерина не беше изпадала в такова чудесно настроение. След като закуси с апетит заедно с придворните си дами, след като се посъветва с лекаря и прегледа всекидневните сметки на дома, тя заповяда да се прочете молитва за успеха на някакво твърде важно начинание за щастието на нейните деца. Катерина имаше този чисто флорентински навик да поръчва при известни обстоятелства молитви и богослужения, чиято цел беше известна само на господ и на нея.
Накрая се видя отново с Рьоне и си избра измежду безбройните благоуханни пакетчета няколко нови разхубавителни средства.
— Проверете — каза Катерина — дали дъщеря ми, наварската кралица, е в покоите си и ако е там, поканете я да поседи при мен.
Пажът, към когото бе отправена тази заповед, излезе и миг по-късно се върна, придружен от Жийон.
— Как? — каза кралицата-майка. — Аз повиках господарката, а не придворната дама.
— Ваше величество — каза Жийон, — помислих, че трябва лично да ви кажа, че наварската кралица излезе със своята приятелка херцогиня дьо Невер.
— Излязла в този час? — смръщи вежди Катерина. — И къде може да е отишла?
— На един сеанс по алхимия — отговори Жийон, — който ще се състои в двореца дьо Гиз в павилиона на херцогиня дьо Невер.
— И кога ще се върне? — запита кралицата-майка.
— Сеансът ще продължи до късно през нощта — отговори Жийон, — така че възможно е нейно величество да остане до утре сутринта при приятелката си.
— Щастлива е наварската кралица! — измърмори Катерина. — Тя има приятелки и е кралица. Носи корона, наричат я „ваше величество“, а няма поданици. Наистина е щастлива!
След тази остроумна забележка, която накара слушателите вътрешно да се усмихнат, Катерина каза:
— В края на краищата, като е излязла… Кога излезе, казвате?
— Преди половин час, ваше величество.
— Всичко върви от хубаво към по-хубаво. Свободна сте!
Жийон се поклони и излезе.
— Продължете, Шарлот — каза кралицата.
Баронеса дьо Сов продължи да чете. След десет минути Катерина я спря.
— Добре, че се сетих — каза тя, — нека да отпратят постовете от галерията.
Това беше сигналът, очакван от Морвел.
Изпълниха заповедта на кралицата-майка, а баронеса дьо Сов продължи да чете.
Беше чела близо четвърт час без прекъсване, когато дълъг, протяжен, страшен вик долетя до стаята и косите на всички присъстващи настръхнаха.
