— Наистина — каза Анри и си тръгна, — граф дьо Ла Мол е много мил служител.
Глава 38
Кордонът на кралицата-майка
Шарл се беше върнал в къщи весел и доволен, но след десетминутен разговор с майка си тя сякаш му предаде своята бледост и гняв и взе в замяна веселото настроение на сина си.
— Граф дьо Ла Мол? — говореше Шарл. — Граф дьо Ла Мол… Трябва да извикаме Анри и херцог д’Алансон, защото Ла Мол е на служба при него.
— Извикайте ги, щом трябва, синко, но нищо няма да излезе. Страхувам се, че Анри и Франсоа са в много по-тесни връзки, отколкото предполагате. Да ги разпитате, значи да събудите подозренията им. По- добре ще бъде, мисля, бавно и сигурно да ги изпитаме няколко дни. Ако дадете възможност на виновните да отдъхнат, ако ги накарате да повярват, че са се изплъзнали от вашата бдителност, те ще станат дръзки, триумфиращи и ще ви предоставят по-добър случай да ги заловите. Тогава ще узнаем всичко.
Шарл се разхождаше нерешително, предъвкваше гнева си, както конят дъвче юздата си, и притискаше със сгърчена ръка сърцето си, терзано от подозрение.
— Не, не — каза той най-сетне. — Няма да чакам. Вие не знаете какво значи да чакаш, заобиколен, както съм аз, с призраци. Впрочем от ден на ден тези контета стават все по-безсрамни. Дори тази нощ двама покорители на женски сърца се осмелиха да ни се противопоставят, да се бунтуват срещу нас. Ако граф дьо Ла Мол е невинен, толкова по-добре. Но аз много бих искал да узная къде е бил Ла Мол тази нощ, когато в Лувъра са пребивавали моите гвардейци, а на улица Клош-Персе се опитаха да пребият мене. Да ми доведат херцог д’Алансон а после Анри. Искам да ги разпитам поотделно. Вие, майко, можете да останете.
Катерина седна. За гъвкав ум като нейния всеки инцидент, насочен от мощната й ръка, можеше да я доведе до целта, макар и привидно да я отдалечава. От всеки удар бликва звук или искра. Звукът показва пътя, искрата го осветява.
Херцог д’Алансон влезе: разговорът с Анри го беше подготвил за срещата, така че той беше доста спокоен.
Отговорите му бяха много точни. Предупреден от майка си да остане в стаята, той изобщо не знаел нищо за събитията, станали през нощта. Но тъй като неговият апартамент бил в същия коридор с апартамента на наварския крал, отначало му се сторило, че чува шум, сякаш някой издънва врата, после се чули проклятия и изстрели. Едва тогава той се решил да открехне вратата и видял как един мъж с вишнев плащ бяга.
Шарл и майка му се спогледаха.
— С вишнев плащ ли? — запита кралят.
— С вишнев плащ — отговори д’Алансон.
— И този вишнев плащ не ви ли накара да се усъмните в някого?
Д’Алансон призова цялата си душевна сила, за да излъже колкото се може по-естествено.
— Длъжен съм да призная на ваше величество, че в първия момент ми се стори, че познах яркия плащ на един от моите придворни.
— И как се казва този ваш придворен?
— Граф дьо Ла Мол.
— А защо граф дьо Ла Мол не е бил при вас, както му налага неговият дълг?
— Аз го бях освободил.
— Добре. Вървете си — каза Шарл.
Херцог д’Алансон се отправи към вратата, от която беше дошъл.
— Не от тази, от другата — каза Шарл.
И той му показа вратата, която водеше към стаята на дойката.
Шарл не искаше Франсоа и Анри да се срещнат.
Той не знаеше, че те са се видели за миг и че този миг е бил достатъчен двамата да се уговорят.
След като д’Алансон излезе, Шарл направи знак и Анри на свой ред влезе.
Анри не дочака Шарл да го разпитва.
— Ваше величество — каза той — ме извика точно когато аз се канех да дойда при него, за да искам справедливост.
Шарл смръщи вежди.
— Да, справедливост — повтори Анри. — Първо, аз благодаря на ваше величество, че снощи ме отведе със себе си, защото сега зная, че така ми спаси живота. Но в какво съм се провинил, та върху мен е извършен опит за покушение?
— Това не беше опит за покушение — каза живо Катерина, — а за арестуване.
— Да кажем, че е било тъй — възрази Анри. — Но какво престъпление съм извършил аз, за да ме задържате? Ако съм виновен, и тази сутрин съм толкова виновен, колкото и снощи. Ваше величество, какво е моето престъпление?
Шарл погледна майка си, доста затруднен как да й отговори.
— Синко — каза Катерина, — вие приемате съмнителни хора.
— Ясно — каза Анри, — и тези съмнителни хора ме компрометират. Така ли, ваше величество?
— Да, Анри.
— Назовете ги, кажете кои са те, направете очна ставка.
— Да — каза Шарл, — Анрио има право да иска обяснение.
— И аз го искам — поде Анри, който, чувствувайки превъзходството си в този случай, искаше да го използува. — Аз искам това обяснение от моя скъп брат Шарл, от моята мила майка Катерина. След сватбата си с Маргьорит не съм ли бил винаги добър съпруг? Защо не попитате Маргьорит? Не съм ли добър католик? Защо не попитате моя духовник? Не съм ли добър роднина? Защо не попитате всички, които присъстваха на вчерашния лов?
— Да, това е вярно, Анрио — каза кралят, — но какво да се прави, казват, че си заговорничел.
— Срещу кого?
— Срещу мен.
— Ваше величество, ако аз заговорничех срещу вас, трябваше само да оставя да се развиват събитията, когато вашият кон със счупения крак не можеше да стане и разяреният глиган се спусна срещу ваше величество.
— Дявол да го вземе, майко, не виждате ли, че той е прав?
— Но кой е бил у вас тази нощ?
— Ваше величество — каза Анри, — в тези дни, когато малцина могат да отговарят сами за себе си, аз не мога да отговарям за другите. Излязох от апартамента си в седем часа. В десет часа брат ми Шарл ме отведе. Бях с него цялата нощ. Не бих могъл да бъда едновременно с негово величество и да зная какво се е случило в стаята ми.
— Не е ли вярно обаче — каза Катерина, — че един човек, който е бил у вас, е убил двама гвардейци на негово величество и е ранил господин дьо Морвел?
— Мой човек ли? — каза Анри. — Кой е той, ваше величество, кажете ми името му.
— Всички обвиняват граф дьо Ла Мол.
— Граф дьо Ла Мол не е мой човек, ваше величество. Граф дьо Ла Мол е придворен на херцог д’Алансон, на когото го е препоръчала дъщеря ви.
— Най-сетне — каза Шарл — граф дьо Ла Мол ли е бил при теб, Анрио?
— Откъде да зная, ваше величество. Не казвам нито да, нито не. Граф дьо Ла Мол е много добър служител. Напълно предан на наварската кралица и често идва при мен с поръчки било от Маргьорит, на която е много признателен, че го е препоръчала на херцог д’Алансон, било от самия херцог. Не мога да кажа, че не е бил граф дьо Ла Мол.
— Той е бил — каза Катерина. — Познали са вишневия му плащ.
— Граф дьо Ла Мол има вишнев плащ?
— Да.
— И човекът, който така добре се е справил с моите двама войници и с господин дьо Морвел…
