— Добри ми брате, не познавам никой, който да отговаря на вашите условия — с унил глас произнесе Анри.
— Огледайте се около себе си, господарю.
— Около себе си виждам само вас и Шико — и двамата сте мои истински приятели.
— Охо! — промърмори Шико. — Нима и мен иска да изиграе?
И той отново затвори очи.
— Ех — каза херцогът, — вие още ли не се сещате, братко?
Анри се вторачи в херцог д’Анжу, като току-що прогледнал.
— Така значи! — възкликна той.
Франсоа мълчаливо кимна с глава.
— Не, не — изрече Анри, — вие никога няма да се съгласите на това. Задачата е твърде тежка; не е за вас това — постоянно да подтиквате ленивите буржоа, да ги заставяте да се обучават на военно изкуство, не е за вас да проверявате речите на всички проповедници, или ако в Париж пламне битка и улиците се превърнат в касапница — да влезете в ролята на палач. За това е необходимо да сте трима, както са дьо Гиз, и да имате дясна ръка, която да се казва Шарл, и лява, която да се нарича Луи. Знаете, че в деня на свети Вартоломей херцогът собственоръчно уби много хора, не е ли истина, Франсоа?
— Твърде много, господарю.
— Възможно е той действително да е проявил премного усърдие. Но вие оставихте въпроса ми без отговор, Франсоа. Какво? Нима всичко, което ви описах, ви допада? Да се подмазвате на тези заплеси в саморъчно направени ризници и с тези тенджери, които нахлупват върху главите си вместо каски? И ще търсите популярност вие — най-големият велможа на нашия двор? Заклевам се в живота си, братко, колко много се изменят хората с годините!
— Може би заради самия себе си не бих се занимавал с това, но заради вас, разбира се, бих направил всичко.
— Добрият, превъзходният ми брат — развълнува се Анри и с върха на пръста си се опита да изтрие несъществуваща сълза.
— И тъй — каза Франсоа, — вие няма да възразите, Анри, ако се заема с делото, което имахте намерение да възложите на херцог дьо Гиз?
— Да възразявам! — възкликна Анри. — Кълна се в рогата на дявола. Не само че не възразявам, напротив, направо съм очарован от вашето предложение. Излиза, че вие също сте си мислили за Лигата? Още по-добре, по дяволите! Още по-добре! Значи и вие сте били съпричастен към тази идея? А може би и не толкова малко? Може би, напротив, доста активно. Освен това, всичко, което ми наговорихте тук, е направо възхитително! Наистина аз — най-голямото магаре в кралството, съм заобиколен само от велики умове.
— Ваше величество благоволява да се шегува.
— Аз? Опазил ме бог! Положението е много сериозно, Франсоа, говоря това, което мисля. Вие ме спасявате от голямо затруднение, Франсоа, особено поради това, че от известно време не се чувствам добре, възможностите ми намаляват. Мирон често ми напомня за това. Но хайде да се върнем към по- съществените неща; всъщност за какво ми е да напрягам жалкия си ум, щом мога да бъда озаряван по пътя си от светлината на вашия? И тъй, договаряме ли се да ви поставя начело на Лигата?
Франсоа бе обхванат от радостен трепет.
— О! — възкликна той. — Стига ваше величество да ме счита достоен за такова доверие!
— Доверие! Ах, Франсоа, защо да говорим за доверие? Щом херцог дьо Гиз няма да оглавява Лигата, на кого според теб не бих могъл да се доверя? Може би на самата Лига? Нима Лигата може да представлява опасност за мен? Обяснете ми, драги Франсоа, кажете ми всичко.
— О, господарю — каза херцогът.
— Но какъв глупак съм! — продължи Анри. — Ако беше така, то брат ми не би се съгласил да я оглави, от минутата, в която той заеме този пост — опасност повече няма да съществува. А! Много е логично, излиза, че учителят ни по логика не напразно си е получавал парите. Бога ми, не изпитвам никакви опасения. При това във Франция имам много хора с шпаги, така че ако се наложи да тръгна срещу Лигата, бих могъл да го сторя с добра компания.
— Имате право, господарю — отговори херцогът с почти същото простодушие, което така умело умееше да разиграва и неговият брат, — кралят си остава винаги крал.
Шико отвори едното си око.
— Дявол да го вземе! — каза Анри. — Като напук ми дойде една мисъл. Просто невероятно, колко мисли ми идват днес! Случват се такива дни.
— Каква мисъл, братко? — попита херцогът с безпокойство, тъй като още не можеше да повярва, че го е споходило такова огромно щастие.
— А нашият братовчед Гиз, който е бащата, или по-скоро се счита сам за баща на идеята, сигурно вече си е набил в главата, че точно той трябва да ръководи Лигата. Той ще поиска и да командва.
— Да командва?
— Без съмнение, дори без ни най-малко съмнение. Изглежда, той е обмислял тази идея единствено, за да се възползува. Впрочем, ти казваше, че сте обмисляли заедно. Пази се, Франсоа, този човек няма да се остави да го правят на глупак. Sie vos non verbis… Помните ли Вергилий? — mdificatis, aves48.
— О, господарю!
— Франсоа, обзалагам се, че той си го мисли. Известно му е колко съм лекомислен.
— Да, но след като му обявите вашата воля, той ще отстъпи.
— Или ще се престори, че отстъпва. Пазете се, Франсоа, нашият братовчед има дълги ръце и никой в кралството, дори самият крал, не може да достигне дотам, където се протягат те. Едната ръка е протегната към Испания, другата към Англия — към дон Хуан Австрийски и кралица Елизабет. Шпагата на Бурбона беше по-къса от ръката на нашия братовчед и все пак Бурбона причини немалко неприятности на нашия дядо Франсоа I.
— Обаче — каза Франсоа, — ако ваше величество намира Гиз за толкова опасен, това е още една причина да се повери ръководството на Лигата на мен. По такъв начин той ще бъде притиснат между двама ни и при първия опит за измяна, ще му нагласим съдебен процес.
Шико отвори второто си око.
— Съдебен процес! Съдебен процес, Франсоа! Това е могъл да си позволи богатият и могъщ Луи XI, който е нагласявал съдебни процеси и е издигал ешафоди, а аз нямам пари даже да купя черно кадифе, ако се наложи случаят да го поиска.
Анри независимо от самообладанието, което притежаваше, дълбоко в душата си бе силно развълнуван и отправи към брат си остър проницателен поглед, чийто блясък херцогът не можа да понесе.
Шико затвори двете си очи.
В стаята настъпи кратко мълчание.
Пръв наруши мълчанието кралят.
— Би трябвало всичко да се подреди така, скъпи Франсоа, че да няма междуособни войни и разпри между моите поданици. Аз съм син на Анри Воина и Екатерина Хитрата, от милата си майчица съм наследил частица коварство. Ще извикам при себе си херцог дьо Гиз и ще му обещая всевъзможни блага, така че ще уредим вашата работа по взаимно съгласие.
— Господарю — възкликна херцог д’Анжу, — поставяте ме начело на Лигата, нали?
— Така мисля.
— Вие сте съгласен аз да получа този пост?
— Напълно.
— Накрая, вие сам желаете това?
— Това е най-горещото ми желание. Не бива обаче да се предизвиква твърде много неудоволствието на херцог дьо Гиз, моя братовчед.
— Щом е така, можете да бъдете спокоен — каза херцог д’Анжу. — Ако за моето назначение няма други препятствия, заемам се лично да уредя всичко с херцога.
— И кога?
