Множеството повтори: „На оръжие!“
— Кълна се в кръвта на Христос! — каза кралят. — Запушете гърлото на този пияница, иначе ще ни устрои втора Вартоломеева нощ.
— Почакай, почакай — обади се Шико.
И като взе от ръцете на Келюс сарбакана, мина зад гърба на монаха и го наложи здраво през гърба.
— Помощ! — започна да вие Горанфло.
— А, ти ли си! — каза Шико, като измъкна главата си под ръцете на монаха. — Как си, отче отшелнико?
— На помощ, господин Шико, помогнете! — крещеше Горанфло. — Враговете на святата вяра искат да ме убият! Но преди да умра, нека всички чуят моя глас. На кладата хугенотите! На кладата Беарнеца?
— Млъкни, говедо.
— По дяволите гасконците! — продължи Горанфло.
В тази секунда вече не сарбакан, а тояга се стовари върху рамото му и изтръгна от гърлото на монаха непресторен вик на болка.
Шико учудено се огледа, но видя само как тоягата изчезва. Човекът, който с удара си пътьом наказа Горанфло, веднага се стопи в тълпата.
— Охо! — каза Шико. — Какъв дявол се е заел да се застъпва за гасконците? Може би е мой земляк? Трябва да се провери. — И той се запъти след човека с тоягата, който се отдалечаваше по крайбрежната улица заедно със своя спътник.
ВТОРА ЧАСТ
Глава 1
Улица Феронри
Шико имаше здрави крака и, разбира се, не би пропуснал възможността да се възползува от това преимущество, за да догони човека, който удари Горанфло с тоягата, ако поведението на непознатия и още повече на неговия спътник не се сториха на шута подозрителни и не го наведоха на мисълта, че срещата с тях крие опасност, че могат да бъдат познати от него, което те по всяка вероятност съвсем не желаеха. Очевидно двамата бегълци се стараеха колкото се може по-бързо да се загубят в тълпата, но на всеки ъгъл се обръщаха назад, за да се убедят, че никой не ги преследва.
Шико си помисли, че може да остане незабелязан само ако мине пред тях. По улиците Моне и Тирешап непознатите излязоха на улица Сент-Оноре; на ъгъла на тази улица Шико ускори крачка, надмина ги и се притаи в края на улица Бурдоне.
По-нататък непознатите поеха по улица Сент-Оноре, покрай къщите от страната на житния пазар. Шапките им бяха нахлупени чак до веждите, а лицата скрити с наметалата до очите. С бързи, отмерени като на войници крачки те тръгнаха към улица Феронри. Шико продължи да върви напред.
На ъгъла на улица Феронри двамата мъже отново се спряха, за да се огледат още веднъж.
За това време Шико успя да ги изпревари дотолкова, че беше вече до средата на улицата.
Тук пред една къща, която едва се крепеше да не рухне от старост, стоеше карета, в която бяха впрегнати два яки коня. Шико се приближи и видя дремещ на капрата кочияш и една жена, която неспокойно поглеждаше иззад перденцата на каретата. Осени го догадка, че каретата очаква онези двама мъже. Под прикритието на двойната сянка — от каретата и къщата, той заобиколи и се шмугна под широката каменна скамейка, служеща за тезгях на продавачите на зеленчук, които по онова време два пъти седмично предлагаха своята стока на улица Феронри.
Шико едва успя да се скрие под скамейката, когато двамата мъже бяха вече до конете, отново се спряха и напрегнато се огледаха.
Единият от тях се зае да разтърсва кочияша и тъй като той продължаваше да спи като праведник, отправи по негов адрес твърде изразително гасконско проклятие. Между другото неговият спътник, още по- нетърпелив, бодна с острието на кинжала си кочияша по задницата.
— Охо — каза Шико, — значи не сбърках: това наистина са мои земляци. Няма нищо чудно в това, че така славно натупаха Горанфло, та нали ругаеше гасконците.
Младата жена позна мъжете, които чакаше, бързо се показа иззад завесите и Шико можа да я разгледа по-добре. Можеше да й се дадат двадесет или двадесет и две години. Беше много хубава и извънредно бледа и ако беше светло, по лекото изпотяване, овлажнило светлите коси на слепоочията, по синкавите кръгове около очите, по матовата бледност на ръцете, по уморено нежната й поза, нямаше да е трудно да се разбере, че тя се намира във властта на неразположение, истинската причина на което много скоро биха издали честите прилошавания и закръглената фигура.
Но от всичко това Шико видя само, че е млада, бледа и светлокоса.
Мъжете се приближиха до каретата и естествено се оказаха между нея и скамейката, под която се беше пъхнал Шико.
Онзи, който беше по-висок, взе в дланите си белоснежната ръчичка, която му подаде дамата, стъпи с единия крак на стъпалото на каретата, подпря се на лакът на прозорчето и попита:
— Е, миличка моя, сърчице мое, прелест моя, как се чувстваме?
В отговор дамата с печална усмивка поклати глава и му показа някакво шишенце.
— Пак ли ви прилошава! Как щях да ви се сърдя, мила моя, че сте все болна, ако не знаех, че сам съм виновен за вашата приятна болест.
— За какъв дявол домъкнахте госпожата в Париж? — доста грубо попита вторият мъж. — Що за проклятие, кълна се в честта си! Вечно към жилетката ви трябва да бъде пришита някаква фуста.
— Е, драги Агрипа — каза оня, който проговори първи и който изглеждаше или съпруг, или любим на дамата, — нали толкова е тежко да се разделяш с онези, които обичаш.
И той размени с предмета на своята любов поглед, който беше изпълнен със страстна мъка.
— Може да се побърка човек, ако ви слуша приказките, кълна се в спасението на душата си! — възмути се неговият спътник. — Значи пристигнахте в Париж, за да се занимавате с любов, мили мой женкарю? Според мене и в Беарн има напълно достатъчно места за вашите любовни похождения и нямаше нужда да се завираме в този Вавилон, където тази вечер заради вас поне двадесет пъти едва не загазихме. Връщайте се в Беарн, щом толкова ви се иска да се признавате в любов край завеските на каретите, но тук — кълна се в смъртта на Христос! — никакви интриги, освен политически, господарю.
При думата „господарю“ Шико изпита желание да повдигне главата си и да погледне, но не можеше да направи това, без да рискува да бъде разкрит.
— Нека да си мърмори, миличка, не му обръщайте внимание. Достатъчно е да спре своето мърморене и току-виж заболее — ще започнат изпотявания и прилошавания както при вас.
— Кълна се в разпетия петък! Как обичате да бъбрите — възкликна мърморкото, — ако толкова ви се говори с госпожата, в края на краищата, в каретата е по-безопасно, на улицата могат да ви познаят.
— Прав си, Агрипа — каза влюбеният гасконец. — Виждате ли, миличка, съветите му не са толкова противни както физиономията му. Направете ми местенце, прелест моя, ако нямате нищо против да седна до вас, след като не мога да падна на колене пред вас.
— Не само нямам нищо против, господарю — отговори младата дама. — желая това с цялата си душа.
— Господарю! — прошепна Шико, повдигайки неволно главата си, която здраво се чукна в каменната скамейка. — Господарю! Какви ги говори тя?
Междувременно щастливият любовник се възползува от разрешението и подът на каретата заскърца от допълнителния товар.
Скърцането бе последвано от продължителна и нежна целувка.
— Кълна се в смъртта на Христос! — възкликна мъжът, който остана на улицата. — Всъщност човекът е само едно глупаво животно.
— Да ме обесят, ако мога да разбера нещо — пробърбори Шико. — Но ще почакаме. С търпение и труд всичко се постига.
— О! Колко съм щастлив! — продължи онзи, когото нарекоха господар, ни най-малко не обезпокоен от
