— Господин дьо Бюси!
— Разбира се, че съм ви нужен, повтарям това. Мислите ли, че повярвах в намерението ви да ме посетите в знак на дружба? Не, кълна се в бога, не! Та вие никого не обичате.
— О, Бюси, как можеш да ми говориш такива думи!
— Добре, да свършим с това. Говорете, монсеньор! Какво ви е нужно? Ако човек принадлежи на принц, който до такава степен се преструва, че се обръща с „приятелю мой“, то очевидно за това трябва да му се благодари и при необходимост да се жертва дори животът за него. Говорете!
Херцогът се изчерви от смущение, но в тъмното това остана незабелязано.
— Нищо не ми е нужно от теб, Бюси, и напразно мислиш, че съм дошъл с някаква сметка! Исках просто да се поразходим заедно из града. Времето е чудесно! Целият Париж се вълнува от това, че тази вечер ще, стане записването в Лигата.
Бюси погледна херцога.
— Нима си нямате Орили? — попита той.
— Някакъв лютнист?
— О, монсеньор! Забравяте останалите му таланти. Струва ми се, че при вас той изпълнява и други задължения. Освен това имате още дузина благородници: чувам звъна на шпагите им в преддверието на моя дом.
Завесата на вратата бавно се повдигна.
— Кой е там? — високомерно попита херцогът. — Кой смее без предупреждение да влиза в стаята, когато съм тук аз?
— Аз съм, Реми — отговори Одоен и тържествено, без ни най-малко смущение, влезе в стаята.
— Кой е този Реми? — попита херцогът.
— Реми е лекар, монсеньор — отговори младият човек.
— Реми е нещо повече от мой лекар, монсеньор — добави Бюси. — Той е мой приятел.
— А, така ли — произнесе засегнат херцогът.
— Ти чу ли желанието на монсеньора? — попита Бюси и понечи да стане от леглото.
— Да, да придружите монсеньора, но…
— Какво но? — попита херцогът.
— Но вие, господин графе, не можете да го съпроводите — продължи Одоен.
— Защо?!
— Защото навън е твърде студено, монсеньор.
— Твърде студено? — повторно попита херцогът, поразен от това, че му се възразява.
— Да. Освен това аз, като отговорен за неговото здраве пред неговите приятели и особено пред самия себе си, му забранявам да излиза.
Независимо от тези думи, Бюси се надигна да стане, но Реми хвана ръката му и многозначително я стисна.
— Прекрасно — каза херцогът. — Щом разходката е толкова опасна за вашето здраве — останете си.
Крайно раздразнен, Франсоа направи две крачки към вратата.
Бюси не се помръдна.
Херцогът отново се върна към леглото.
— Значи решено, не желаеш да рискуваш?
— Нали виждате, монсеньор, лекарят ми забранява.
— Би трябвало да извикаш Мирон, Бюси, той е опитен лекар.
— Монсеньор, пред учения доктор предпочитам лекаря приятел — възрази Бюси.
— В такъв случай сбогом.
— Сбогом, монсеньор.
Херцогът доста шумно се оттегли.
Веднага щом той напусна двореца на Бюси, Реми, който го изпрати с поглед, докато съвсем изчезна, се спусна към болния.
— А сега, господине, ставайте колкото се може по-бързо.
— Защо?
— За да дойдете на разходка с мен. В стаята е твърде горещо.
— Но ти току-що каза на херцога, че на улицата е студено.
— От момента, в който той си отиде, температурата се повиши.
— Това означава? — приповдигна се заинтересован Бюси.
— Означава, че съм убеден, че чистият въздух ще ви се отрази добре.
— Нищо не разбирам — каза Бюси.
— А нима разбирате нещо от сиропите, които ви давам да гълтате? Независимо от това ги пиете. Хайде, по-живо! Вдигайте се! Разходка с херцог д’Анжу е опасна за вас, но с вашия лекар тя е целебна. Това ви го казвам аз! Или повече не ми се доверявате? В такъв случай — откажете се от моите услуги.
— Да вървим, щом искаш — каза Бюси.
— Така трябва.
Бледен и треперещ, Бюси се изправи на краката си.
— Интересна бледост, може да се каже — красив болен! — забеляза Реми.
— Но къде отиваме?
— В един квартал, където днес изследвах въздуха.
— И какъв е този въздух?
— Целебен за вашето заболяване, монсеньор.
Бюси се облече.
— Шапката и шпагата! — заповяда той.
Той наложи първата, препаса втората и излезе навън заедно с Реми.
Глава 3
Етимологията на улица Жюсиен
Реми хвана своя пациент под ръка, зави наляво по улица Кокийер и така вървяха по нея до крепостния вал.
— Странно — каза Бюси, — водиш ме към блатата Гранж-Бателиер, това ли ти е чистият въздух, или даже целебен?
— Малко търпение, господине — отвърна Реми. — Сега ще минем покрай улица Пажевен, ще оставим вдясно от нас улица Бренез и ще излезем на Монмартър; ще видите колко прелестна е тази улица.
— Мислиш, че аз не я знам ли?
— Още по-добре, щом я знаете! Няма да ми се налага тогава да си губя времето да ви обяснявам красотите й, а ще ви отведа незабавно на една много хубава уличка. Да вървим, да вървим, повече нито дума няма да ви кажа.
И наистина, след като Монмартърските врата останаха отляво, те изминаха около двеста крачки и Реми зави надясно.
— Ти ме занасяш, Реми — възкликна Бюси. — Връщаме се там, откъдето дойдохме.
— Тази улица се казва Жипсиен или Ежипсиен, както искате, народът започва да я нарича улица Жисиен, а в скоро време ще стане Жюсиен, защото така звучи много по-приятно и защото в духа на езиците — колкото по на юг се върви, толкова повече гласни се добавят. Това го знаете, след като сте били в Полша. Тези шегаджии и сега продължават да слагат по четири съгласни една до друга, ето защо когато разговарят, като че ли преживят камъни, освен това доста ругаят. Нима не е така?
— Че е така, така е — каза Бюси, — само че ние не дойдохме тук, за да изучаваме филология. Кажи, искам да знам къде отиваме?
— Вижте тази църквичка — каза Реми, без да отговори на въпроса. — Какво нещо е! Погледнете, монсеньор, как отлично е разположена — фасадата към улицата, а абсидата към енорията! Обзалагам се, че не сте я забелязали досега.
— Действително — каза Бюси, — досега не съм обръщал внимание.
