Келюс се поклони.
Шомберг продължаваше, като се обърна към другия ъгъл на залата:
— Имам чест да ви представя господин Луи дьо Можирон.
Същият поклон от страна на Сен-Люк и същият отговор от страна на Можирон.
— Исках да се срещна с вас, господине — каза Сен-Люк.
С д’Епернон се повтори същата церемония, изпълнена все така бавно и спокойно.
След това дойде ред на Шомберг. Той се представи сам и получи в отговор поклон.
След това четиримата приятели седнаха.
Сен-Люк остана прав:
— Господин графе — каза той на Келюс, — вие сте оскърбили господин граф Луи дьо Клермон д’Амбоаз, сеньор дьо Бюси, той ви засвидетелства своето най-дълбоко уважение и ви вика на дуел, за да се срази с вас до смърт в онзи ден и час, които вие сметнете удобни за вас, и с онова оръжие, което изберете вие… Приемате ли?
— Разбира се, приемам — спокойно отговори Келюс, — господин граф дьо Бюси ми оказва голяма чест.
— Вашият ден, господин графе?
— Денят е безразличен за мен, но бих предпочел това да е по-скоро утре, а не вдругиден и по-скоро вдругиден, отколкото през следващите дни.
— Вашият час?
— Сутринта.
— Вашето оръжие?
— Рапира и кинжал, ако това оръжие задоволява господин дьо Бюси.
Сен-Люк се поклони.
— Всяко ваше решение по този въпрос ще бъде за господин дьо Бюси закон.
После той се обърна към Можирон, който отговори по същия начин, и последователно към другите двама.
— Но — каза Шомберг, който като домакин последен получи поклон, — ние не помислихме за едно, господни дьо Сен-Люк.
— За какво?
— За това, че ако пожелаем всички ние, случайността понякога отрежда странно, ако всички ние пожелаем, повтарям, да изберем един и същи ден и час, господин дьо Бюси може да се окаже в много затруднено положение.
Сен-Люк се поклони с най-вежливата си усмивка:
— Разбира се, господин дьо Бюси би се озовал в затруднено положение, както и всеки благородник пред лицето на четирима такива храбреци като вас. Но той ми каза, че няма да му е за първи път, веднъж вече му се било случвало нещо подобно до Турнелските врати при Бастилията.
— И той ще се бие с четиримата?
— С четиримата — потвърди Сен-Люк.
— С всеки поотделно? — попита Шомберг.
— С всеки поотделно или с всички заедно. Предложението е отправено към всеки един от вас и към всички вас заедно.
Четиримата млади хора се спогледаха. Келюс пръв наруши мълчанието.
— Това е много благородно от страна на господин дьо Бюси — каза той, почервенял от злоба, — но, колкото и малко да струваме, все пак всеки от нас е способен да се справи със своята работа самостоятелно. И така ние приемаме предложението на графа и ще се бием един по един, по ред… или пък… Да, така като че ли ще бъде най-добре…
Келюс погледна приятелите си, които, вероятно разбрали мисълта му, кимнаха в знак на съгласие.
— Ние не искаме дуелът да се превърне в убийство на един великодушен човек. Би било най-добре да предоставим на жребия да реши кой от нас пръв да се бие с господин дьо Бюси.
— Но — побърза да попита д’Епернон, — а тримата останали?
— Тримата останали? Господин дьо Бюси несъмнено има достатъчно приятели, а ние — врагове, за да не стоят останалите със скръстени ръце.
— Съгласни ли сте е мен, господа? — добави Келюс, обръщайки се към приятелите си.
— Да — отговориха те в един глас.
— Би ми било извънредно приятно — каза Шомберг, — ако на тази увеселителна разходка господин дьо Бюси покани господин дьо Ливаро.
— Ако бих посмял да изразя мнението си — каза Можирон, — бих помолил на срещата ни да присъства и господин Балзак д’Антраге.
— И компанията би била в пълен състав — заключи Келюс, — ако господин дьо Рибейрак благоволи да се яви със своите приятели.
— Господа — каза Сен-Люк, — ще предам вашите пожелания на господин граф дьо Бюси, но бих могъл да изразя своето мнение, че той е твърде учтив, за да не се съгласи с вас. Остава ми само, господа, да ви поднеса искрена благодарност от името на господин графа.
Сен-Люк отново се поклони и главите на четиримата, извикани на дуел благородници, се наведоха точно толкова, колкото и неговата глава.
Младите хора изпратиха Сен-Люк до вратата на гостната.
В последния коридор той видя четирима лакей. Сен-Люк извади своята натъпкана със злато кесия и им я хвърли с думите:
— Ето, пийнете за здравето на вашите господари.
Глава 38
За това, в коя област господин дьо Сен-Люк беше по-просветен от господин дьо Бюси, какви уроци му преподаде и как използва тези уроци възлюбленият на прекрасната Диана
Сен-Люк се върна много горд с така добре изпълненото поръчение.
Очакващият го Бюси благодари на приятеля си.
Бюси се стори на Сен-Люк много тъжен. Подобно състояние не беше естествено за един изключително храбър човек, на когото съобщават, че му предстои блестящ дуел.
— Да не съм сбъркал нещо? — попита Сен-Люк. — Имате разстроен вид.
— Честна дума, мили приятелю, съжалявам, че вместо да определяте срок, не сте казали: „Незабавно!“
— А, търпение! Анжуйците не са се върнали още. По дяволите! Дайте им време да пристигнат! Защо бързате да застилате земята с ранени и убити?
— Работата е там, че искам час по-скоро да умра.
Сен-Люк загледа Бюси с онова учудване, с което един млад, здрав човек посреща и най-малкия признак на нещастие, дори и чуждо.
— Да умрете! На вашата възраст! С вашето име, с такава възлюблена?
— Да! Ще убия и четиримата, сигурен съм в това, но и сам ще получа хубав удар, който ще ме приспи навеки.
— Що за черни мисли, Бюси?
— Да бяхте вие на мое място! Съпругът, смятан за мъртъв — възкръсва. Съпругата му не може да се откъсне ни за минутка от постелята на този, с ваше разрешение, умиращ. Нито усмивки да си разменим, нито ръцете да си докоснем, нито дума да си кажем. О, боже господи! С удоволствие бих насякъл някой на парчета…
Сен-Люк отговори на тази тирада с взрив от смях, който подплаши цяло ято врабчета, кълвящи калина в малката градина на Лувъра.
— Ах! — извика той. — Какво простодушие! Помислете само, жените обичат този Бюси, този ученик. Но, мили мой, вие сте си загубили разсъдъка — в целия свят няма по-щастлив любовник от вас.
