на предаността ми към святото дело ме назначиха за старши на квартала и смея да кажа, че моето назначение е от полза за нашата вяра. На тази си длъжност можах да направя списък на всички еретици в квартала Сен-Жермен-л’Оксероа, където от дълги години вече държа на улица Арбр-Сек странноприемница „Пътеводна звезда“ — на вашите услуги, братя, — и да предам този списък на нашите приятели. Разбира се, днес аз не жадувам вече така страстно кръвта на еретиците, както някога, но не скривам от себе си истинската цел на светия ни Съюз, който ние с вас създаваме сега.
— Спомням си — каза си Шико, — че този Ла Юриер бе ревностен изтребител на еретици и ако доверието на господата от Лигата се оказва според заслугите, той трябва да бъде добре осведомен за нейните дела.
— Продължавайте, продължавайте! — обадиха се няколко гласа.
Ла Юриер, получил възможността да прояви своите ораторски способности, което рядко му се случваше, макар и да се смяташе за оратор по рождение, събра за миг мислите си, окашля се и продължи:
— Надявам се, братя мои, няма да сбъркам, ако кажа, че ние преследваме не само изкореняването на отделните ереси; ние, тоест всички добри французи, трябва да сме сигурни, че сред принцовете от кралско потекло, които могат да се окажат на трона никога няма да има еретици. Защото, братя, как стоят нещата? Франсоа II, обещаващ да бъде ревностен поддръжник на вярата, умря бездетен; Шарл IX, а той бе истински радетел, умря бездетен; крал Анри III, в чиято истинска вяра нямам право да се съмнявам, нито пък да съдя за деянията му, ще умре по всяка вероятност бездетен; следователно ще остане херцог д’Анжу, но и той няма деца, още повече че е равнодушен и към светата ни Лига.
На това място неколцина гласа, сред които и гласът на главния ловчия, прекъснаха оратора.
— Защо да е равнодушен? — попита Монсоро. — И кой ви е упълномощил да отправяте такова обвинение срещу принца?
— Аз казах: равнодушен, понеже той все още не е потвърдил съгласието си да се включи в Лигата, макар че високопочтеният брат, който ме прекъсна, напълно недвусмислено ни бе обещал това от негово име.
— А кой ви е казал, че не е дал съгласието си? — отново попита Монсоро. — Имаме нови молби за встъпване в Съюза. Според мен вие нямате право да подозирате когото и да било преди тези молби да бъдат разгледани.
— Прав сте — съгласи се Ла Юриер, — още ще почакам. Но херцог д’Анжу е смъртен, той няма деца, а забележете, в тази фамилия хората умират млади, кой ще наследи короната след херцог д’Анжу? Най- непоправимият хугенот, когото само можем да си представим, отстъпникът, закоравелият грешник, Навуходоносор…
Този път вече не ропот на протест, а шумни ръкопляскания прекъснаха речта на Ла Юриер.
— Анри дьо Навар, срещу когото преди всичко е създадена и нашата общност, Анри дьо Навар, за когото често мислим, че е зает с любовните си интрижки в По или Табър, а го срещат в Париж.
— В Париж! — възкликнаха изненадано няколко гласа. — В Париж! Не може да бъде!
— Той е идвал в Париж! — повиши пискливо глас Ла Юриер. — Бил е в Париж през нощта, когато бе убита госпожа дьо Сов; много е вероятно и сега да е в Париж.
— Смърт на беарнския крал! — понесе се по целил храм.
— Да, само смърт! — отзова се от амвона Ла Юриер. — И ако имам щастието да го видя, отседнал в моята „Пътеводна звезда“, ще поема пълната отговорност за него; но не, при мен той няма да се отбие. Не ще залъжеш лисицата два пъти в един и същи капан. Той ще се скрие на някое друго място, при някой свой приятел, този нечестивец все още има приятели. Ще рече, трябва да намалим числото на приятелите му или поне да ги познаваме до един. Нашият Съюз е свещен, нашата Лига е узаконена, осветена, благословена, вдъхновена от нашия отец папа Грегорио XIII. Ето защо настоявам да не държим повече нашия Съюз в тайна, за да могат нашите отговорници по квартали и участъци да връчват подписки за събиране на помощи и да посещават с тази цел достопочтените граждани с молба да поставят подписите си. Тези, които подпишат, ще бъдат наши приятели, които откажат да подпишат, ще станат наши врагове. И когато отново настъпи нощта на свети Вартоломей, в неотложността на която, струва ми се, истинските ревнители на вярата все повече са убедени, тогава ще повторим същото, което извършихме през първата Вартоломеева нощ. Ние ще избавим Господа бога от труда сам да отделя доброто от злото.
Заключителните му думи бяха посрещнати с бурни овации; после, когато те затихнаха — бавно и постепенно, защото възторзите на присъстващите явно не секваха, а само временно поспаднаха, — се раздаде гласът на монаха, който ръководеше събранието:
— Предложението на брат Ла Юриер, на когото свещеният Съюз благодари за проявеното от него усърдие, е взето под внимание и ще бъде обсъдено във Висшия съвет.
Овациите се възобновиха с удвоена сила. Ла Юриер се поклони няколко пъти, благодари на събранието, слезе от амвона и зае мястото си, превит под огромното бреме на славата.
— Аха — каза си Шико, — сега всичко започва да се изяснява. Пример за ревностна служба в полза на католическата вяра не е моят Анри, а неговият брат Шарл IX и господата Гиз. Това трябваше да се очаква, след като тук е замесен вече и херцог дьо Майен. Господата дьо Гиз искат да образуват в държавата малка общност, в която да имат първи думата; великият Анри, като пълководец, ще получи армията, дебелият Маейн — буржоазията, а нашият знаменит кардинал — църквата. И една прекрасна сутрин моят Анри ще установи, че държи в ръцете си само броеницата си и тогава учтиво ще го поканят да изчезне с тази броеница в някой манастир. Хитро, изключително хитро! Ах, да… ще остане още херцог д’Анжу. По дяволите! А къде ще дянат херцог д’Анжу?
— Брат Горанфло! — провикна се монахът, повикал до този момент главния ловчия и Ла Юриер.
Дали защото Шико бе потънал в размислите, за които току-що разказахме на нашите читатели, или защото не бе още свикнал да се отзовава на името, присвоено заедно с расото на събирача на милостиня, но той не се откликна.
— Брат Горанфло! — поде и малкото монахче с глас толкова тънък и чист, че Шико трепна.
— Охо! — измърмори той. — Може да ти се стори, че някое женско гласче вика брат Горанфло. Дали пък на това почтено събрание не са смесени не само всички съсловия, но и двата пола?
— Брат Горанфло! — повтори същият женски глас. — Къде сте, брате Горанфло?
— Ах — сепна се Шико, — ами че брат Горанфло — това съм аз. Е, да вървим!
И високо заговори с гъгнивия глас на монаха.
— Тук съм, тук съм, ето ме, ето ме. Бях потънал в благочестиви размисли, които предизвика в мен речта на брат Ла Юриер, и не чух, че ме викате.
Напомненото име на брат Ла Юриер, чиито думи още отекваха във всички сърца, породи нов одобрителен шум, който даде на Шико време да се подготви.
Могат да ни кажат, че Шико не би трябвало да се откликва на името Горанфло, понеже никой от събраните тук не сваляше качулката от главата си. Но, както си спомняме, всички участници в събранието бяха преброени и отсъствието на един човек, който според преброяването трябваше да е налице, би повлякло след себе си обща проверка, а тогава измамата неминуемо щеше да се открие и тогава да му мислеше гасконецът!
Шико не се поколеба нито секунда. Той стана и важно изкачи стъпалата до амвона, без да забрави да дръпне качулката си колкото се може по-ниско над очите.
— Братя — започна той с глас, напълно наподобяващ гласа на Горанфло, — аз съм събирач на милостиня за този манастир и както знаете, моите задължения ми дават, право да прекрачвам всеки праг. Аз използвам това си право за благото на Господа.
— Братя — продължи той и си спомни началото от речта на Горанфло, така ненавреме прекъсната от съня, който, навярно, още не бе освободил мъртвешки пияния събирач на милостиня от могъщите си обятия, — братя, какъв прекрасен ден за вярата е днешният, в който всички сме се събрали. Ще кажем откровено, братя, прекрасен ден за вярата ни, защото сме се събрали с вас всички тук, в храма господен.
Какво е Френското кралство? Тяло. Свети Августин е казал: „Omnis civitas corpus est“. „Всяко общество има тяло.“ Какво е нужно за съществуването на това тяло? Добро здраве. Как да запазим това здраве? Като прибягваме до разумно пускане на кръв, когато силите са в излишък. И така, очевидно враговете на католическата вяра са твърде силни, щом се страхуваме от тях; значи трябва още веднъж да пуснем кръв от
