Графиня дьо Монсоро

— Сомнамбул — повтори Шико. — А какво значи сомнамбул?

— Това означава, господин Шико, че в моето тяло духът господства над плътта до такава степен, че когато плътта спи — духът бодърства и й заповядва, а плътта, която спи, е принудена да се подчинява.

— Ех, това ми прилича много на магия. Ако сте обладан от нечиста сила, признайте ми това откровено. Как е възможно да ходи човек насън, да размахва ръце, да произнася речи, в които да ругае краля — и всичко това, без да се събуди? Кълна се в светата Дева! Според мен това е противоестествено. Махни се, Велзевуле! Vade retro, Satanas!

И Шико се отдръпна настрана.

— Значи — каза Горанфло — и вие, вие също ме напускате, господин Шико. Tu quoque Brute! Ай-ай-ай! Не съм мислил никога, че сте способен на това.

И смазаният от мъка монах се опита да изстиска от гърдите си ридание.

Такова голямо отчаяние, което изглеждаше още по-безмерно поради това, че се съдържаше в това шкембесто тяло, предизвика у Шико съжаление.

— Хайде — каза той, — повтори какво ми беше казал.

— Кога?

— Току-що.

— Уви! Аз нищо не помня, аз полудявам, главата ми е претъпкана, а стомахът ми е празен. Вкарайте ме в правия път, господин Шико!

— Ти ми говори нещо за странстване?

— Да, говорих ви, аз казах, че достопочтеният отец игумен ме изпрати да постранствувам.

— В каква посока? — осведоми се Шико.

— В каквато поискам — отговори монахът.

— И къде отиваш?

— Където ми видят очите! — Горанфло издигна ръце към небето — уповавам се на божията милост! Господин Шико, не ме оставяйте в беда, заемете ми няколко екю за по път.

— Ще направя по-добре — каза Шико.

— Какво, какво ще направите?

— Както ви казах, аз също пътешествам.

— Наистина, вие казахте това.

— И ще ви взема със себе си.

Горанфло недоверчиво погледна към Шико и това беше поглед на човек, който не смее да повярва в споходилото го изведнъж щастие.

— Но при условие, че ще се държите разумно, и тогава аз ще ви позволя да си останете закоравял грешник. Приемате ли предложението ми?

— Приемам ли го! Приемам ли го!… А ще ни стигнат ли парите за пътешествие?

— Погледнете тук — каза Шико и измъкна дълга кесия с приятно заоблени стени.

Горанфло подскочи от радост.

— Колко? — попита той.

— Сто и петдесет пистола.

— И накъде се отправяме?

— Ще видиш, друже.

— А кога ще закусим.

— Още сега.

— Но с какво ще пътувам аз? — обезпокои се Горанфло.

— Само не на моя кон, кълна се в тялото на Христа! Ти ще го смажеш.

— Тогава — разстроен попита Горанфло, — какво ще правим?

— Няма нищо по-просто. Ти си шкембест като Силен и също такъв пияница. И за да бъде пълна приликата, ще ти купя магаре.

— Вие сте моят крал, господин Шико, моето слънчице! Изберете ми само по-яко магаре. Вие сте моят бог! А сега, къде ще закусим?

— Тук, дявол го взел, направо тук. Погледни надписа над тази врата и прочети, ако можеш да четеш.

Всъщност, къщата, пред която се намираха, беше нещо като странноприемница. Горанфло погледна на където сочеше показалецът на Шико и прочете:

— „Тук: шунка, яйца, пастет от змиорки и бяло вино.“

Трудно е да се опише как се преобрази лицето на Горанфло при вида на тази табела: то изведнъж се оживи, очите му се разшириха, устните му се разтегнаха, откривайки два реда бели гладни зъби. В знак на благодарност монахът издигна ръце към небето и полюлявайки се с цялото си масивно тяло в някакво подобие на ритъм, поде следната песничка, която може да бъде извинена само с възторженото състояние на певеца:

— Магарето когато разседлае,
бутилката щом вземе във ръце —
магарето в ливадата играе,
и вино в чашите тече.
От него няма по-щастлив —
когато весел е монаха,
без страх той пее, пие и се весели
с пари и без пари,
и кръчмата е родната му стряха.

— Отлично казано — възкликна Шико. — А сега, възлюблени брате мой, без да губите минута, заповядайте на масата, а аз ще потърся магаре.

Глава 28За това, как брат Горанфло пътешества на магаре на име Панург и как по време на това пътешествие научи много неща, които по-рано не знаеше

Преди да напусне гостоприемния покрив на „Рогът на изобилието“, Шико здраво закуси и само затова този път с такова безразличие се отнесе към собствения си стомах, за който нашият гасконец, какъвто и глупак да беше, или за какъвто и глупак да се представяше, винаги проявяваше не по-малка загриженост, отколкото кой да е монах.

При това не напразно се казва, че великите страсти подкрепят нашите сили, а Шико беше обзет от велика страст.

Той заведе брат Горанфло в малката къщичка, където на масата пред монаха веднага се издигна нещо подобно на кула от шунка, яйца и бутилка вино. Достойният брат с присъщото му старание и усърдие се зае с разрушаването на тази крепост.

В същото време Шико се отправи към съседните дворове в търсене на магаре за своя спътник. Той намери това миролюбиво създание, което беше обект на въжделенията на Горанфло, дремещо между бика и коня в конюшнята на едно селско семейство в Ско. Избраното от Шико магаре, беше на четири години, сиво-кафяво на цвят, с доста охранено туловище, което се крепеше на четири крака с форма на вретена. В онези времена такова магаре струваше двадесет ливри, но щедрият Шико заплати двадесет и две и отведе магарето, съпровождан от благословиите на стопаните.

Той се върна с победа и даже вмъкна живия трофей в стаята, където пируваше Горанфло, който беше вече преполовил пастета от змиорки и изпразнил три бутилки вино. Монахът, възхитен от вида на добичето и размекнат от винените пари, предразполагащи към нежни чувства, разцелува животното по двете бузи и