селото и прогониха фламандците.
Час след тази победа към селището започна да приижда вода от всички страни; само насипът, по който по-късно дойдоха Анри и неговите спътници, остана незалят.
Това беше разказът, който Анри чу от разположилите се в селото французи.
— А останалата войска? — попита той.
— Погледнете — отговори лейтенантът, — покрай вас плуват непрекъснато трупове; това е отговорът на вашия въпрос.
— А… моят брат? — тези няколко думи дьо Бушаж произнесе плахо, с глух глас.
— Уви, графе, ние не можем да ви съобщим нищо достоверно; той се сражаваше като лъв. Известно е само едно — по време на боя остана жив, но не знаем дали е оцелял след наводнението.
Анри наведе ниско глава и се отдаде на скръбни размисли, но скоро се овладя и попита:
— А херцогът?
Като се наведе към Анри, лейтенантът му каза полугласно:
— Херцогът избяга един от първите. Той яздеше бял кон с черна звезда на челото. Та, преди малко този кон премина покрай нас сред отломките: кракът на конника се беше оплел в стремето и стърчеше от водата.
— Велики Боже! — извика дьо Бушаж.
— Велики Боже! — прошепна Реми.
— А по-нататък? — попита графът.
— Сега ще ви кажа; един от моите войници се осмели да се гмурне в самия водовъртеж; ето там, на ръба на насипа, храбрецът хвана юздата и повдигна мъртвия кон. Тогава видяхме бял ботуш със златна шпора, каквито винаги носеше херцогът. Но в същия миг водата придойде, като че ли възмутена, че искат да отнемат плячката й. Войникът пусна юздата и всичко изчезна мигновено. Даже не можем да се утешим, че сме погребали нашия принц по християнски обичай.
— Значи той е умрял! Умрял! Няма го вече наследника на френския престол! Какво нещастие…
През това време Реми се обърна към спътничката си и каза развълнувано:
— Той е умрял, госпожо, виждате, че…
— Хвала на Господа, избавил ме от необходимостта да извърша престъпление! — отговори тя и вдигна ръце и очи към небето в знак на благодарност.
— Да, но Господ ни лишава от отмъщението — възрази Реми.
— Отмъщението принадлежи на човека само тогава, когато Бог забравя да накаже виновния.
Анри гледаше с дълбока тревога тези странни хора, които спаси от гибел; той виждаше, че те са много развълнувани и напразно се мъчеше да разбере какво желаят и какво ги тревожи.
От размисъла го извади гласът на лейтенанта, който го пепита:
— А вие, графе, какво смятате да предприемете?
Анри трепна.
— Аз ще чакам, докато покрай мен не проплува тялото на брат ми — отговори той с отчаян глас, — тогава също ще се помъча да го извадя от водата, за да го погреба по християнския обряд и, повярвайте ми, ще умра заедно с него.
Реми чу тези скръбни думи и погледна Анри с ласкав упрек.
Що се отнася до Диана, от мига, в който лейтенантът съобщи за смъртта на херцог д’Анжу, тя оглуша за всичко наоколо: тя се молеше.
Глава 7
Като свърши своята молитва, спътницата на Реми се изправи; сега тя беше толкова прекрасна, лицето й сияеше с такава неземна радост, че графът неволно издаде възклицание на учудване и възторг.
Сякаш опомнила се от забрава, младата жена се огледа е такъв ласкав и кротък поглед, че Анри, доверчив като всички влюбени, си въобрази, че в нея проговаря накрая признателността и състраданието към него.
Когато след оскъдната вечеря военните заспаха и даже Реми задряма, дьо Бушаж се приближи към младата жена и с глас, тих и нежен като полъха на вятъра, каза:
— Госпожо, вие сте жива! О, позволете ми да изразя своето ликуване, което изпитвам, като ви гледам тук вън от опасност.
— Вие сте прав, господине — отговори Диана, — аз останах жива благодарение на вас и — прибави тя с тъжна усмивка — ми се иска да ви кажа, че съм ви признателна за това.
— Да, госпожо — продължи Анри, запазвайки външно спокойствие със силата на любовта и самоотричането, — аз ликувам, даже като си казвам, че съм ви спасил, за да ви върна на тези, които обичате!
— Господине, тези, които обичах, умряха; тези, при които отивах, също.
— Госпожо — прошепна Анри и коленичи, — обърнете поглед към мен, който ви обича толкова отдавна. Вие сте млада, вие сте прекрасна като ангел небесен. Погледнете в моето сърце, разкрито пред вас, и ще се убедите, че в него няма нито частица от онази любов, която изпитват другите мъже. Не ми ли вярвате? Спомнете си часовете, преживени неотдавна заедно, възстановете ги един след друг. Даже сега, в този миг, когато вие се отвръщате от мен, моята душа е пълна с вас и аз живея единствено затова, че вие, госпожо, сте жива. Нима преди няколко часа не бях готов да умра редом с вас? За какво се молих тогава? За нищо! Всичко низко в мен изчезна, изгоря в пламъка на любовта.
— О, господине, пощадете ме, не говорете така с мен!
— И вие ме пощадете, госпожо. Казаха ми, че никого не обичате. Ах, повторете го вие сама: аз умирам в краката ви, а вие не желаете да ми кажете: „Аз не обичам никого“ или пък: „Аз обичам, но ще престана да обичам!“
— Графе — тържествено каза Диана, — аз съм същество от друг свят и отдавна съм скъсала със земния живот. Ако вие не бяхте засвидетелствували към мен такова благородство, такава доброта, такова великодушие, ако дълбоко в моето сърце не се таеше нежно чувство към вас — чувство на сестра към брат, бих казала: „Станете, графе, и не уморявайте повече моя слух, защото думите за любов ми внушават ужас.“ Но няма да ви кажа това, защото ми е болно да виждам вашите страдания. От днешния ден в моя живот настъпи прелом, аз вече нямам право да се опирам даже на ръката на великодушния приятел, най- благородния от хората, който почива тук, недалеч от нас, вкусващ блаженството на кратката забрава! Уви, бедни мой Реми — продължи тя и в нейния глас прозвуча топло чувство, — и не подозираш, че когато се събудиш, ще останеш сам на земята, защото се готвя да се явя пред Всевишния.
— Какво казахте? — извика Анри. — Нима желаете да умрете?
Разбуден от скръбния възглас на младия мъж, Реми вдигна глава и се заслуша.
— Вие видяхте, че аз се моля, нали? — продължи Диана. — Тази молитва беше моето сбогуване със земния живот; великата радост, която вие без съмнение видяхте на моето лице, би го озарила също, ако ангелът на смъртта ми каже: „Стани, Диана, и ме последвай до подножието на Божия престол!“
— Диана! Диана! — прошептя Анри. — Сега, когато най-после научих вашето име, не ми говорете, че желаете да умрете!
— Не казвам това, господине — отговори все така твърдо младата жена, — аз казвам, че се готвя да напусна този свят на сълзи, ненавист, мрачни страсти и постоянна алчност; аз се посвещавам на Бога, уповавайки се, че той ще се смили над мен в своето неизчерпаемо милосърдие.
Като чу тези думи, Реми стана и се приближи до господарката си.
— Изоставяте ли ме? — мрачно попита той.
— Да, за да се посветя на Бога! — отговори Диана и вдигна към небето ръката си, отслабнала и бледа като на Мария-Магдалена.
— Вие сте права — промълви Реми и пак сведе глава, — вие сте права!
— Колко съм нищожен в сравнение с тези две сърца! — каза Анри, разтреперан от благоговеен
