— Защо ми ги показваш спящи? — попита той.
— Смятах, че така ще бъде по-лесно на ваше величество да направи оглед. Над всяка нища има номер, под който се числи и обитателят й. Следователно всеки от тях може да бъде и човек, и номер.
— Добре измислено — каза кралят — особено ако за всичко това знаят само те. Колко ще ми струват обаче? Ако не е скъпо, може и да ме убедиш. Но, д’Епернон, външният им вид не е много привлекателен.
— Господарю, знам, че те са поизтощени и почернели от слънцето в нашите южни провинции, аз също бях като тях. Но те ще понапълнеят и ще избелеят.
— Хм — рече Анри и погледна д’Епернон под вежди.
Настъпи пауза, която кралят прекъсна скоро.
— Онзи говори насън — каза той и се вслуша с любопитство.
— Наистина ли?
— Да, слушай.
Кралят се приближи на пръсти.
— … Ако сте жена — говореше човекът, — бягайте! Спасявайте се!
— Охо — каза Анри, — май че той е любител на женските сърца.
— Какво ще кажете за него, господарю?
— Има приятно лице.
Д’Епернон поднесе свещта към нишата.
— Освен това ръцете му са бели, а брадата му — добре сресана.
— Това е господин Ернотон дьо Карменж, красив и приятен на вид — далече ще стигне.
— Редом с него има една доста странна личност. Каква нощница има този номер тридесет и първи! Като власеница на каещ се грешник.
— Това е господин дьо Шалабър. Ще ви купи и ще ви продаде.
— А този с мрачното лице? Май не сънува любовни сънища.
— Кой номер е, господарю?
— Дванадесети.
— Хладен ум и горещо сърце — това е господин дьо Сен-Мален, господарю.
— Да, ако човек поразмисли добре, идеята ти не е лоша, ла Валет!
— Разбира се! Само си представете, господарю, какво впечатление ще направят тези воини, които ще ви следват като сянка. Никой не ги е виждал досега и, ако се наложи, те няма да ви посрамят!
— Да, прав си. Само че…
— Какво?
— Предполагам, че няма да ме следват в тези дрехи? Не искам моята сянка или по-точно — сенките ми, да ме правят за смях е вида си.
— Ето, господарю, че се връщаме към въпроса за парите.
— Нима мислеше, че можем да го заобиколим?
— Не, напротив — това е най-важното при всяко дело. Но аз имам една идея.
— Кажи я.
— Ако зависеше от мен, утре на табуретката си всеки един от тези благородници щеше да намери до дрипите си по една кесия с хиляда екю — заплатата му за първата половин година.
— Хиляда екю за половин година! Но, моля ви се, херцоже — вие сте полудял! Цял полк би струвал по- малко.
— Забравяте, господарю, че те трябва да се превърнат в сенки на ваше величество. А вие самият казахте, че вашите сенки трябва да са облечени прилично. Всеки от тях ще бъде длъжен: да използува част от тези пари за дрехи и оръжие, които ще бъдат чест за наше величество. И ако заделим за това хиляда и петстотин ливри, то заплатата им за първата година ще бъде четири хиляди и половина, а за втората и всяка следваща — но три хиляди.
— Това звучи по-добре.
— Ваше величество е съгласен?
— Остава само един проблем.
— Какъв е той?
— Че нямам пари.
— Господарю, аз намерих начин.
— Да осигуриш пари?
— Да господарю.
„Някакъв нов начин за изстискване на пари от народа“ — помисли си кралят. И попита:
— Какъв е той?
— Точно преди половин година беше публикуван указ за данък върху дивеча и рибата.
— Така е.
— През първата половина на годината постъпиха шестдесет хиляди екю, които кралският ковчежник смяташе тази сутрин да внесе в хазната. Аз го предупредих да изчака. Ковчежникът очаква разпореждане от ваше величество…
— Аз бях определил тези пари за военни разходи, херцоже.
— Да, господарю, именно. За воденето на войни са нужни хора. А за кралството безопасността на краля е най-важна.
— Твоите доводи са убедителни. Но по сметките ти се получава, че ще изразходваш само четиридесет и пет хиляди екю. Така за моите полкове ще останат двадесет хиляди.
— Простете, господарю, но ако ваше величество не възразява, аз съм помислил и за тези пари.
— И какво предлагаш?
— Ще ги взема по сметката на моя откуп21.
— Така си и мислех — каза кралят. — Наемаш ми охрана, за да можеш по-скоро да получиш парите си.
— О, господарю, как можете да говорите така?
— Защо си наел точно четиридесет и пет души?
— Ето защо, господарю. Три е свещено число. Освен това е и удобно. Вие ще имате охрана от три пъти по петнадесет благородници — петнадесет дежурят, тридесет почиват. Всяко дежурство е по дванадесет часа. През тези дванадесет часа отляво и отдясно край вас ще има постоянно по пет души, отпред — двама, и трима отзад. Нека се опита някой да ви нападне при такава охрана!
— По дяволите, херцоже, добре е измислено, поздравявам те.
— Погледнете ги, господарю, наистина правят отлично впечатление.
— Да, като се преоблекат ще изглеждат нелошо.
— Едва ли такава мисъл би хрумнала на господин дьо Жоайоз!
— Д’Епернон, д’Епернон! Не е благородно да се говори лошо за хора, които отсъствуват.
— Между другото, господарю — каза д’Епернон след кратка пауза, — бих искал да помоля за нещо ваше величество.
— Щях да бъда много учуден, ако не го направеше.
— Искам да ви помоля за една длъжност.
— Длъжност? Ти, който си генерал-полковник на инфантерията, искаш още една длъжност? Такова бреме ще е непосилно за теб!
— Когато служа на ваше величество, аз имам силите на Самсон.
— Е, добре, казвай — въздъхна кралят.
— Бих искал да ме назначите за командир на тези четиридесет и петима гасконци.
— Как! — изуми се кралят. — Ти си готов на такава саможертва? Да станеш началник на охраната?
— Не, господарю, не.
— Слава Богу, какво искаш тогава? Говори.
— Искам вашите телохранители и мои земляци да се подчиняват изключително на мен. Между другото, ще имам заместник.
„Тук се крие нещо“ — помисли си Анри и поклати глава. А на глас каза:
