ми на кралски пратеник не ми е завъртяло главата; не само че не се хваля с него, но се старая и да го скрия. Достатъчни са ми сто екю.
— Ще ги имате. А втората ви молба?
— Имам нужда от оръженосец.
— Оръженосец ли?
— Да, спътник за компания. Знаете, че съм общителен човек.
— Ах, приятелю, де да бях свободен като някога… — въздъхна със съжаление Горанфло.
— Да, но не сте свободен.
— Високото звание ме оковава — прошепна Горанфло.
— Уви! — съгласи се Шико. — Не всичко ни е подвластно. Но след като нямаме възможността да пътуваме във вашето достопочтено общество, ще се задоволим с брат Жак.
— С брат Жак?
— Да, младежът ми допадна.
— Той е на твое разположение, приятелю мой.
Горанфло позвъни със звънчето. Мигом се появи прислужникът на игумена.
— Повикайте брат Жак, както и брата, изпълняващ поръченията за града…
— Жак — каза Горанфло, — ще ви възложа нещо извънредно важно.
— На мен ли, господин игумен? — учудено попита младежът.
— Да, вие ще придружавате господин Робер Брике в далечното му пътешествие.
— О! — възторжено възкликна младият брат. — Да пътешествувам на открито, на свобода!… И всеки ден ще се фехтуваме, нали, господин Робер Брике?
— Да, дете мое.
— Ще ми бъде ли разрешено да взема аркебуза си?
— Да.
Жак изтича от стаята навън с радостни възгласи.
— Що се отнася до поръчението — каза Горанфло, — чакам да го чуя… Елате насам, брат Панург.
— Панург! — прошепна Шико, у когото това име породи един доста приятен спомен. — Панург!…
Глава 24
Панург се появи мигом. С малките си очички, остър нос й заострена брадичка той твърде много напомняше някаква лисица.
Шико му хвърли само бегъл поглед, но той бе достатъчен, за да оцени по достойнство манастирския пратеник.
Панург смирено се спря на прага.
— Елате насам, господин куриер. Познавате ли Лувъра? — попита го Шико.
— Да, господине.
— А познавате ли в Лувъра някой си Анри дьо Валоа?
— Краля?
— Не знам дали наистина той е кралят — каза Шико, — но така го наричат.
— Ще имам работа със самия крал ли?
— Именно. Познавате ли го по физиономия?
— Много добре, господин Брике.
— Ще кажете, че ви е необходимо да поговорите с него.
— А ще ме пуснат ли?
— Да, до неговия камердинер. Монашеското расо ще ви послужи като пропуск. Негово величество, както знаете, се отличава с набожността си.
— А какво ще трябва да кажа на камердинера на негово величество?
— Ще кажете, че ви изпраща Сянката.
— Каква сянка?
— Любопитството е голям недостатък, братко мой.
— Простете.
— И че сте дошли за писмото.
— Какво писмо?
— Пак ли?
— Ах, да, наистина.
— Ще добавите, че Сянката ще чака писмо на Шарантонския път.
— И аз ще трябва да ви догоня на този път?
— Абсолютно вярно.
Панург тръгна към вратата и повдигна завесата — на Шико му се стори, че някой, скрит зад нея, подслушва.
Гасконецът бе надарен с остър ум и мигом реши, че там се намира брат Бороме.
„А, ти подслушваш — помисли той. — Толкова по-добре, нарочно ще говоря по-високо, за да чуеш всичко.“
— Та значи така, приятелю — каза Горанфло, — кралят ще ви възложи почетна мисия?
— Да, и при това конфиденциална.
— Предполагам от политически характер?
— Същото предполагам и аз.
— Как, още не знаете каква е мисията ви?
— Знам само, че трябва да отнеса писмо, това е всичко.
— Вероятно е държавна тайна?
— Мисля, че да.
— И дори не подозирате каква?
— Сами сме, нали? Тогава ще ви кажа какво мисля.
— Говорете, аз съм ням като гроб.
— Ето какво, кралят е решил най-сетне да окаже помощ на херцог д’Анжу.
— Виж ти!
— Така е. Нощес с тази цел трябва да тръгне господин дьо Жоайоз.
— А вие, приятелю мой?
— Аз тръгвам към Испания.
— Как ще се придвижите?
— Пеша, на кон, с кола — както дойде.
— Жак ще ви бъде приятен спътник. Добре сте решили да изберете него — той, дяволчето му, знае и латински.
— Не крия, че той много ми хареса.
— Вашето желание е закон за мен, приятелю. Но мисля, че той ще ви бъде и отличен помощник в случай на някоя попътна схватка.
— Благодаря ви, скъпи приятелю. Остава ми само да се сбогувам с вас.
— Прощавайте!
— Какво правите?
— Давам ви пастирската си благословия.
— Това само липсваше — каза Шико, — това между нас е излишно.
— Прав сте — отвърна Горанфло, — благословията подхожда за чужди хора.
И приятелите се разцелуваха нежно.
— Жак! — викна игуменът. — Жак!
Иззад завесите надникна лисичата физиономия на Панург.
