Четиридесет и петимата

Глава 21

Оберегермайсторът на наварския крал

Анри, който нямаше основанията да спи спокойно както Шико, изобщо не мигна. След като прекара около час с Морне и даде необходимите разпореждания във връзка с лова, той се качи при Шико, усмихвайки се с характерната за него присмехулна усмивка.

Кралят заповяда да отворят вратата и като дойде до леглото, се зае да разбутва спящия с думите:

— Хей, хей, братовчед, ставай, вече е два часът сутринта!

— Дявол да го вземе! — промърмори Шико. — Господине, вие ме наричате братовчед. Да не ме мислите за херцог дьо Гиз?

И наистина, когато говореше за херцог дьо Гиз, Анри обикновено го наричаше братовчед.

— Аз те мисля за свой приятел — отговори кралят.

— И мен, посланика, държите в плен? Господарю, вие нарушавате принципите на международното право!

Анри се разсмя. Шико, който беше остроумен човек, не можа да не се разсмее с него.

— Ти наистина си луд! За какъв дявол искаше да избягаш оттук? Нима лошо се отнасят с теб?

— Прекалено добре, хиляди дяволи! Чувствувам се като гъска, отхранвана в кокошарник. Но ми подрязват крилете и вратите ми са затворени.

— Шико, синко — каза Анри, клатейки глава, — ти не си достатъчно тлъст за масата ми!

— Охо! Виждам, господарю, че днес сте много весел — каза Шико, като се надигна. Получихте добри вести, а?

— Отивам на лов и когато ми предстои да ловувам, винаги ми е весело. Е, ставай, ставай, братовчеде!

— Как, господарю! Вие ме взимате със себе си?

— Ти ще бъдеш мой летописец, Шико.

— Ще броя изстрелите?

— Да, точно така.

Шико поклати глава.

— Какво ти става? — попита кралят.

— Такава веселост винаги ме кара да се опасявам.

— Стига!

— Да, това е като слънцето: когато то…

— То значи…

— Значи дъждът, гърмът и мълнията не са далече.

Гладейки усмихнат брадата си, Анри отговори:

— Ако има буря, Шико, пелерината ми е широка, ще те скрия.

При тези думи той тръгна към гостната, а Шико започна да се облича и нещо сумтеше под нос.

— Дайте ми кон — извика кралят — и да се каже на господин дьо Морне, че съм готов!

— Аха? Господин дьо Морне е оберегермайстор на този лов, така ли? — попита Шико.

— Господин дьо Морне при нас е всичко, Шико — обясни Анри. — Кралят на Навара е толкова беден, че не може да си позволи да умножава придворните длъжности. Аз имам един човек за всичко.

Глава 22

За това, как в Навара ходеха на лов за вълци

След като проследи бегло подготовката за тръгване, Шико си каза, че ловът на крал Анри Наварски съвсем не се отличава с онази пищност, с която се славеше ловът на Анри Френски.

Цялата свита на негово величество се състоеше от около петнадесет придворни, между които Шико забеляза и виконт дьо Тюрен.

Почти всички тези господа се появиха не в ловни костюми, а с шлемове и ризници, което подбуди Шико да попита дали гасконските вълци не са въоръжени с мускети и артилерия.

Анри чу този въпрос, макар че не беше отправен към него; приближи се до Шико, докосна го по рамото и каза:

— Не, синко, гасконските вълци нямат нито артилерия, нито мускети; обаче те са опасни зверове, имат остри зъби и нокти и могат да подмамят ловците в такива дебри, където дрехите лесно ще се скъсат, но ризниците винаги ще останат целенички.

— Разбира се, това е обяснение — изсумтя Шико, — но не е твърде убедително.

— Какво да се прави — каза Анри, — друго нямам.

— Така да е.

— В това „така да е“ звучи скрито порицание — отбеляза през смях Анри. — Ти ми се сърдиш, защото те разбудих, за да те взема на лов?

— Да си кажа правичката, да.

— И си разрешаваш остроти?

— Това забранено ли е?

— Не, не, приятелю, в Гаскония остроумието е на почит.

— Господарю, аз не съм ловец — отговори Шико, — а вие се облизвате само като усетите миризмата на нещастните вълци, които вие, колкото сте тук — дванадесет или петнадесет, дружно преследвате!

— Тъй, тъй! — възкликна кралят, като отново се разсмя след тази язвителна нападка. — Първо, ти се надсмя на дрехите ни, а сега на нашата малобройност. Подигравай се, подигравай се, любезни ми Шико.

— О! Господарю!

— Обаче, синко, трябва да се съгласиш, че си недостатъчно снизходителен. Беарн не е толкова обширен както Франция; кралят там е съпроводен винаги от двеста гоначи, а аз нямам толкова, както виждаш — те са само дванадесет. Но слушай — продължи Анри, — местните благородници щом научат, че отивам на лов, оставят домовете и замъците си и идват при мен — по такъв начин понякога имам твърде внушителна свита.

Ловците отминаха градските порти, Нерак остана далеч назад и вече половин час препускаха по главния път, когато изведнъж Анри, като си направи сянка с ръка, каза на Шико:

— Виж де, виж! Струва ми се, не се излъгах…

— Какво е това?

— Виждаш ли, ето там, край заставата на градчето Моарас, ми се струва, че препускат конници.

Шико се повдигна на стремената.

— Вярно, ваше величество, май е така.

— Сигурен съм.

— Да, конници са — потвърди Шико, като се вгледа, — но не са ловци.

— Защо смяташ така?

— Защото са въоръжени като Роландовци и Амадисовци49 — отговори Шико.

— Работата не е във външния вид, любезни Шико; ти сигурно вече забеляза, като ни гледаш, че за ловеца не трябва да се съди по облеклото му.

— Охо! — възкликна Шико. — Че аз виждам най-малко двеста конници.

— Е, какво от това, синко? Моарас просто ми дава много хора.

Шико чувствуваше, че любопитството му се разгаря все по-силно.

Отрядът, числеността на който Шико намали в предположението си, броеше двеста и петдесет конници. Те безмълвно се присъединиха към кралската свита; имаха хубави коне, здраво оръжие, командваше ги един