— Не, не искаме никакви десерти! — отсече Чарлз Фрек. Когато сервитьорката си тръгна, той се обърна към Барис и каза: — Тези плодови пайове са за възрастните дами.
— Идеята да се подложиш на лечение — обади се Барис — със сигурност те прави много тревожен. Това е проява на целенасочени негативни симптоми, твоят страх. Дрогата ти казва да не влизаш в „Нов път“ и да не я оставяш. Разбираш ли, всички симптоми са целенасочени, независимо дали са позитивни или негативни.
— Не думай — промърмори Чарлз Фрек.
— Негативните се проявяват като непреодолими желания, които са създадени преднамерено от цялото тяло, за да насилват притежателя му — който в случая си ти — да търси неистово…
— Първото, което правят с хората, отишли в „Нов път“ — каза Чарлз Фрек, — е да им отрежат оная работа. Нещо като приемен изпит. И тръгват оттам във всички посоки.
— После идва ред на далака — каза Барис.
— Каквото поискат, това отрязват… Какво върши далакът?
— Помага ти да смилаш храната си.
— Как?
— Премахва целулозата от нея.
— Тогава, предполагам, след това…
— Само храни, които не съдържат целулоза. Без листа и люцерна.
— Колко дълго може да живееш по този начин?
— Зависи от това как се грижиш за себе си.
— По колко далака средно имат хората? — Чарлз знаеше, че бъбреците обикновено са два.
— Зависи от теглото и възрастта.
— Защо? — Чарлз Фрек изпита силно подозрение.
— На хората могат да им пораснат още далаци с течение на годините. Докато станат на осемдесет…
— Ти се майтапиш с мене.
Барис се разсмя. Чарлз Фрек си помисли, че смехът му винаги е бил странен. Някакъв нереален смях, сякаш нещо се къса.
— Защо взе такова решение — попита Барис след малко, — да се подложиш на терапия в център за лечение на наркотичните зависимости?
— Заради Джери Фабин — отвърна Чарлз.
Барис махна с ръка:
— Джери е особен случай. Веднъж го видях да залита и накрая падна и се изпусна в гащите си. Не знаеше къде се намира, опитваше се да ме убеди да му помогна и да открия каква отрова са му пробутали. Най-вероятно беше талиев сулфат. Използва се за отрова против насекоми и против плъхове. Беше обгорен, някой добре го беше подредил. Сещам се за десетина токсични вещества или отрови, които могат…
— Има и друга причина — каза Чарлз Фрек. — Запасите ми отново свършват и аз вече не издържам — постоянно да съм почти на нулата и да не съм сигурен дори дали ще видя отново шибаните хапчета.
— Е, ние дори не можем да сме сигурни дали ще видим следващия изгрев.
— Но, мамка му… Сега са ми останали съвсем малко, само за няколко дни. Освен това… Мисля, че някой краде от мен. Не е възможно да ги харча толкова бързо. Някой трябва да бърка в шибаните ми запаси.
— Колко таблетки дневно гълташ?
— Трудно е да се определи. Но не са чак толкова много.
— Нали знаеш, че постепенно привикваш?
— Така е, разбира се, но не чак толкова. Не мога да издържам вече. От друга страна… — Той се замисли. — Мисля, че попаднах на нов източник. Онова момиче Дона.
— О, момичето на Боби.
— Старата му приятелка — кимна Чарлз Фрек.
— Не, той още не е успял да влезе под полата й. Само се опитва.
— Може ли да се разчита на нея?
— В какъв смисъл? За чукане или… — Барис вдигна ръка до устата си и се направи, че гълта нещо.
— Това какво означава, някакъв вид секс ли? — попита Чарлз и тогава загря. — А, да. Във втория смисъл, разбира се.
— Абсолютно може да се разчита на нея. Мъничко е лекомислена, както може да се очаква от едно красиво момиче, особено от по-тъмните. Умът й е между краката, както на повечето от тях. Вероятно там крие и спестяванията си. — Той се изхили. — Цялата си дилърска печалба.
Чарлз Фрек се наведе към него:
— Арктър никога ли не е спал с Дона? На мен ми каза, че е спал.
— Такъв си е Боб Арктър — каза Барис. — Казва, че е правил много неща. Не бива да му се вярва за всичко.
— Добре, как е станало така, че никога не я е чукал? Да няма проблеми със секса?
Бари поклати глава дълбокомислено, докато продължаваше да си играе със сандвича си — сега го накъсваше на малки парчета.
— Дона има проблеми. Вероятно е на някаква дрога. Изпитва отвращение към всякакъв физически контакт… Наркоманите губят интерес към секса, знаеш, заради подуването на органите им. И Дона, според наблюденията ми, показва прекалено нисък интерес към секса, неестествено нисък. Не само към Арктър, но и към… — Той замълча с кисела физиономия. — Също и към други мъже.
— Мамка му, искаш да кажеш, че тя просто няма желание.
— Ще проима — каза Барис. — Ако човек борави с нея по правилния начин. Например… — Погледът му стана загадъчен. — Мога да ти кажа начин да я изчукаш срещу сумата от деветдесет и осем цента.
— Аз не искам да я чукам. Само искам да купя стока от нея. — Чарлз се почувства неловко. Имаше нещо в Барис, което постоянно го караше да изпитва неприятна студенина в стомаха. — Защо деветдесет и осем цента? — попита той. — Тя не взима пари, не е такава. Пък и нали е момичето на Боб?
— Парите няма да бъдат платени директно на нея — каза Барис по своя педантичен, поучителен начин. Той се наведе към Чарли Фрек. Изглеждаше доволен и лукав, косматите му ноздри потрепваха. Зеленикавите стъкла на слънчевите му очила се бяха запотили. — Дона взима кокаин. Тя несъмнено ще си разтвори краката за всеки, който й осигури грам кока. Особено ако в белия прашец бъдат добавени някои трудно достъпни химикали, разработени от мен по строго научна методика.
— По-добре не говори такива неща — каза Чарлз Фрек. — За нея. Във всеки случай грам кока в момента струва поне сто долара. Кой би ги дал за такова нещо?
Барис с усилие удържа кихането си и обяви:
— Мога да извлека грам чист кокаин от вещества на стойност не повече от долар, ако не броя моя труд.
— Глупости.
— Ще ти направя демонстрация.
— Откъде ще ги вземеш тези вещества?
— От магазин „7–11“ — каза Барис и скочи развълнувано на крака, зарязвайки парчетата от сандвича си. — Плати сметката и ще ти покажа. Спретнал съм временна лаборатория в къщата, докато успея да си направя по-добра. Ще видиш как ще извлека грам кокаин от обикновени, разрешени от закона материали, купени свободно от магазин „7–11“ за по-малко от долар. Хайде!
Той тръгна по пътеката между масите. Гласът му беше настоятелен.
— Да бе — каза Чарлз, плати сметката и го последва. „Ама че е раздувка — помисли си той. — А може и да не е. С всичките тези химически експерименти, които прави, и с непрекъснатото взимане на книги от библиотеката… Може и да има нещо в това. А дали няма начин да се спечели нещо от тази работа? Да се изкарат някакви пари?“
Той се забърза след Барис, който вече вадеше ключовете от колата си, докато преминаваше покрай касата в пилотската си униформа.
Спряха на паркинга пред „7–11“, излязоха от колата и влязоха в магазина. Както винаги, пред щанда
