Сега тя звучеше мрачно. Сякаш не беше ентусиазирана по отношение на сделката. Което не беше добре.
— Колко искаш? Не знам…
— Десет — каза той. Бяха се разбрали, че „едно“ означава „сто“. Така че това беше поръчка за хиляда.
В бранша беше прието, ако сделките се осъществяват чрез средствата за масови комуникации, големите цифри да се заменят с по-малки, за да не се привлича внимание. Така можеше да се търгува до безкрай, без правителството да прояви интерес. В противен случай наркодилърите щяха да са принудени да наемат апартаменти и къщи на всяка улица по всяко време на денонощието и печалбите им биха намалели.
— Десет… — промърмори Дона раздразнено.
— Наистина ми е спешно — каза той по начина, по който говорят наркоманите. Не като дилър. — Ще ти се отплатя по-късно, когато изкарам пари.
— Не — каза тя непреклонно. — Ще ти ги дам гратис. Десет. — Сега тя несъмнено се чудеше дали той продава. И вероятно реши, че продава. — Десет. Защо не. След три дни устройва ли те?
— А по-скоро?
— Не, тогава.
— Добре — съгласи се той.
— Ще намина при теб.
— В колко часа?
— Да речем около осем вечерта — предположи тя. — Хей, искам да ти покажа каква книга си намерих, някой я е оставил в магазина. Жестока е. Разказва се за вълци. Знаеш ли какво правят вълците? Мъжките вълци? Когато победят врага си, те не го убиват, а се изпикават върху него. Наистина! Застават и се изпикават върху победения си враг, а после всеки тръгва по пътя си. И това е цялата работа. Те се бият главно за територия. И за самките. Знаеш.
— И аз се изпиках върху някои хора преди известно време — каза Арктър.
— Майтапиш ли се? Как го направи?
— Метафорично.
— Не по обичайния начин?
— Имам предвид — отвърна той, — че им казах…
Млъкна. Усети, че прекалено се е разприказвал и изруга наум.
— Онези типове — продължи той — Рокерите, загряваш ли? Дето висят около заведението на Фостър? Минавах наблизо и те изтърсиха нещо обидно. Така че аз се обърнах и подхвърлих нещо от рода на…
В момента нищо не му идваше наум.
— Можеш да ми го кажеш — подкани го Дона. — Дори и да е твърде грубо. С тези рокери човек трябва да е супер груб, иначе нищо няма да разберат.
— Казах им — отвърна Арктър, — че е по-добре да яздя свиня, отколкото шопар. Винаги.
— Нещо не можах да те разбера…
— Добре, свинята е момиче, което…
— А, да. Ясно, сега те разбрах. Помия.
— Интересно какво би казала ти, ако беше на мое място — отговори той. — Чао.
Понечи да затвори телефона.
— Може ли да донеса книгата за вълците и да ти я покажа? — попита тя. — От Конрад Лоренц е. На задната корица пише, че е най-големият авторитет в света относно вълците. А, още нещо. Твоите съквартиранти дойдоха днес в магазина, и двамата. Ърни еди-кой си и Барис. Търсеха те…
— За какво? — попита Арктър.
— Твоя цефалохромоскоп, който ти е струвал деветстотин долара, и който винаги включваш, когато си вкъщи… Ърни и Барис се разприказваха пред мен… Та те днес се опитали да го включат и не е работел. Никакви цветове, нищичко! И те взели торбичката с инструменти на Барис и извадили дънната платка.
— Какви ги говориш, по дяволите?! — попита той, възмутен.
— Казаха, че била прецакана. Саботирана. Прекъснати проводници и други неща от този род. Странна работа. Липсващи елементи и повредени участъци. Барис каза, че ще се опитат да…
— Веднага се прибирам вкъщи — каза Арктър и окачи слушалката.
„Най-ценното нещо, което имам — помисли си той с горчивина. — И този глупак Барис е бърникал по него!“
Изведнъж осъзна, че не може да се прибере веднага вкъщи. Трябваше да отиде в „Нов път“ и да види какво ще му кажат.
Това беше негова задача. Неотложна.
3
Чарлз Фрек също си мислеше за посещение в „Нов път“. Така му бе повлияло случилото се с Джери Фабин.
Седеше с Джим Барис в кафене „Трио цигулари“ в Санта Ана и се озърташе навъсено, докато ядеше поничка със захарна глазура.
— Това е трудно решение — каза той. — Те прилагат „студена пуйка“11. Стоят с теб по цял ден и цяла нощ, за да не се самоубиеш или да не си отхапеш ръката, но никога не ти дават нищо от ония лекарства, дето докторите ги предписват. Валиум, например.
Подхилквайки се, Барис огледа сандвича си от специален органичен хляб с имитация на сирене и фалшив пласт говеждо месо.
— Какъв вид хляб е това? — попита той.
— Виж в менюто — отвърна Чарлз Фрек. — Там е обяснено.
— Ако влезеш там — каза Барис, — ще изпиташ усещания, предизвикани от основните вътрешни секреции в тялото ти, особено онези, разположени в мозъка ти. Имам предвид най-вече катехоламините, като например норадреналина и серотонина. Разбираш ли, всичко протича по следния начин: Субстанцията С — а всъщност и всички наркотични вещества, но на първо място Субстанцията С — взаимодейства с катехоламините на подклетъчно равнище. Получава се биологична контра-адаптация, в известен смисъл завинаги. — Той отхапа голяма хапка от дясната част на сандвича си. — По-рано се смяташе, че това става само с алкалоидните наркотици, такива като хероина.
— Никога не съм го пробвал. Той е успокоително.
Сервитьорката, красива и секси в жълтата си униформа, с дръзко стърчащи гърди и руса коса, се приближи към масата им.
— Здрасти — каза тя. — Наред ли е всичко при вас?
Чарлз Фрек я погледна уплашено.
— Пати ли се казваш? — попита я Барис, правейки знак на Чарлз Фрек, че си я бива.
— Не. — Тя посочи табелката с името върху дясната си гърда. — Бет.
„Интересно как ли се казва лявата?“ — запита се Чарлз.
— Предишната сервитьорка се казваше Пати — каза Барис, оглеждайки неприлично момичето. — Също като марката сандвичи.
— Мисля, че името на сандвичите се пише по различен начин.
— Всичко е супер при нас — отговори Барис. Чарлз Фрек видя над главата му балон, от онези с мислите на героите в комиксите. В този балон Бет събличаше дрехите си, стенеше и молеше да бъде изчукана.
— Не и при мен — каза Чарлз Фрек. — Имам много проблеми, каквито никой друг няма.
— Имат ги доста повече хора, отколкото предполагаш — отбеляза мрачно Барис. — И с всеки изминал ден броят им расте. Този свят е болен и нещата непрекъснато се влошават.
Мислите в балона над главата му също се влошаваха.
— Желаете ли да поръчате десерт? — предложи Бет с усмивка.
— Какъв например? — попита Чарлз Фрек с подозрение.
— Имаме пресен ягодов пай и пресен пай от праскови — отговори Бет, все така усмихвайки се. — Наше собствено производство.
