към всички хора наоколо, всичките му приятели, дори към момичетата. Или ужасната причина: да наблюдаваш човешко същество, което си обичал дълбоко, което наистина ти е било близко, което си прегръщал и с което си спал и си се целувал и за което си се безпокоял и си му помагал и най-вече
…Знам, че ако взема само още една доза…
„Ще бъда наред — помисли си той. — И вече казвам това, също като Джери Фабин, когато три четвърти от мозъка му още работеха…“
…Знам, че ако взема само още една доза, мозъкът ми ще се оправи.
В съзнанието му се появи картина: мозъкът на Джери Фабин като повредената инсталация на цефалохромоскопа; срязани, скъсани, свързани накъсо проводници, счупени платки, дим и миризма на изгоряло. И някой седи там с волтметър, проверява веригата и мърмори: „Боже мой! Много от резисторите и кондензаторите трябва да се сменят…“ и така нататък. И най-накрая от Джери Фабин започва да излиза само бучене. И се отказват да се занимават с него.
А в гостната на Боб Арктър неговият хилядадоларов, направен по поръчка цефскоп, след като уж е поправен, започва да прожектира върху стената надпис, изписан със сиви ситни букви:
ЗНАМ, ЧЕ АКО ВЗЕМА САМО ОЩЕ ЕДНА ДОЗА…
След което изхвърлят цефскопа, така повреден, че не може да се поправи, и Джери Фабин, така повреден, че не може да се поправи, в една и съща боклукчийска кофа.
Арктър се запита кой ли всъщност се нуждае от Джери Фабин? Освен може би самият Джери Фабин, който веднъж си беше въобразил, че е проектирал и направил девет фута висок четириъгълен телевизор за подарък на свой приятел, и когато го попитаха как ще пренесе толкова голямо и тежко нещо от гаража си в къщата на приятеля си, той отговори: „Няма проблем, човече, само ще го сгъна, монтирал съм няколко панти, ще го сгъна, ще го пакетирам и ще му го изпратя.“
„Така или иначе — помисли си Боб Арктър, — сега не трябва да чистим къщата от спящи листни въшки преди идването на Джери.“ Стана му смешно. Веднъж те измислиха психиатрично обяснение за появата на листните въшки на Джери. По-точно Лъкман го измисли, защото го биваше в това, беше забавен и остроумен. Според обяснението, корените на проблема, естествено, лежаха в детството на Джери Фабин. Прибира се, значи, малкият Джери Фабин вкъщи след първия си учебен ден, с малките си учебници в ръка, подсвирква си радостно, а там, в трапезарията, до майка му, седи огромна листна въшка, висока около четири фута. Майката на Джери гледа листната въшка с обожание.
— Какво става? — пита малкият Джери Фабин.
— Това тук е по-големият ти брат — отвръща майка му, — когото досега не си виждал. Той дойде да живее с нас. Аз го обичам повече от теб. Той може да прави много неща, които ти не можеш.
И оттогава насетне родителите на Джери Фабин непрекъснато го сравняват унизително с по-големия му брат, листната въшка. Разбира се, докато двамата растат, Джери постепенно развива комплекс за малоценност. След като завършват гимназия, той отива да работи на бензиностанция, а брат му го приемат в колеж със стипендия. После брат му, листната въшка, става известен доктор или учен и печели Нобелова награда. Джери продължава да сменя гуми на бензиностанцията срещу долар и половина на час. Майка му и баща му никога не престават да му напомнят за това. Те все казват:
— Само ако можеше да си като брат си.
Най-накрая Джери избягва от къщи. Но подсъзнателно вярва, че листната въшка го превъзхожда. Първоначално си въобразява, че е в безопасност, но тогава започва да вижда листни въшки навсякъде по косата си и из къщата, защото комплексът му за малоценност довежда до някакъв вид сексуална вина, за която той се самонаказва чрез листните въшки…
Сега обаче историята не изглеждаше смешна. Сега, след онази нощ, в която откараха Джери по молба на собствените му приятели. Всички те, които бяха заедно с него тогава, бяха решили да постъпят така, не можеха да го отложат или да го избегнат. Същата нощ Джери беше барикадирал вратата на къщата си с всички проклети вещи, които му бяха попаднали — около деветстотин фунта най-различни вехтории, включително диваните, креслата, хладилника и телевизора, и после им каза, че отвън има гигантска свръхинтелигентна листна въшка от друга планета, която се опитва да влезе и да го изнасили. И по-късно ще долетят много други, дори той да се справи с онази. Тези извънземни листни въшки са много по-умни от хората и ако се наложи, могат да преминават направо през стените, показвайки по този начин истинските си скрити способности. И за да се предпази от тях колкото се може по-дълго време, той трябва да напълни къщата с цианиден газ, и точно това се кани да направи. По какъв начин ли? Вече е затворил херметично всички прозорци и врати. И сега възнамерява да пусне водата в кухнята и банята и да наводни къщата. А цистерната в гаража е пълна не с вода, а с цианид. Той знае това отдавна и го пази за краен случай. Те всички ще загинат, но няма да пуснат свръхинтелигентните листни въшки вътре.
Приятелите му позвъниха в полицията, полицаите разбиха входната врата и откараха Джери в психиатричната клиника. Последното нещо, което им каза Джери, беше: „Донесете ми нещата после… Да не забравите новото ми яке с мънистото на гърба.“ Току-що го беше купил и много го харесваше. Това беше дрехата, която харесваше най-много — всички останали смяташе за заразени.
„Не — помисли си Боб Арктър, — сега това не изглежда смешно“. Чудеше се как изобщо някога е било смешно. Може би от страх — ужасния страх, който изпитваха всички те през последните седмици, докато бяха около Джери. Понякога нощем Джери им говореше и обикаляше из къщата с ловджийска пушка, усещайки присъствието на врага. Готов да стреля пръв, преди да го улучат.
„А сега — помисли си Боб Арктър, — аз си имам враг. Или поне попаднах на следите му, на знаците, останали от присъствието му. Друга лепкава пълзяща твар във финалната фаза на развитието си, като при Джери. И когато тази гад във финалната фаза на развитието си нанесе удара си, наистина те прегазва. По- лошо от някой форд, рекламиран по телевизията в прайм тайма.“
На вратата на спалнята му се почука.
Арктър докосна пистолета под възглавницата си и каза:
— Да?
Чу гласът на Барис да казва нещо неясно.
— Влез — рече Арктър. Пресегна се и включи нощната лампа.
Барис влезе. Очите му сияеха.
— Още ли не спиш?
— Събудих се от някакъв сън — отвърна Арктър. — Религиозен сън. В него имаше страхотен гръм и внезапно небесата се разтвориха и се появи Господ, и Неговият глас се стовари върху мен… Какво, по дяволите, ми каза? А, да… „Ядосан съм ти, сине мой“. Беше намръщен. Аз се разтреперих, погледнах нагоре и попитах: „Какво съм направил, Господи“? А Той каза: „Пак не си сложил капачката на тубата с пастата за зъби“. И тогава осъзнах, че това е бившата ми жена.
Барис седна, сложи ръце на коленете си и прокара длани по кожените си панталони, тръсна глава и погледна Арктър. Явно беше в страшно добро настроение.
— Е — делово съобщи той, — разполагам с първоначална теория за личността, която злонамерено е повредила цефскопа ти и може да го направи отново.
— Ако искаш да кажеш, че това е бил Лъкман…
— Слушай — каза Барис, клатейки се възбудено напред-назад. — К-к-какво ще кажеш, ако ти съобщя, че предвиждах от няколко седмици, че наш домашен уред ще бъде сериозно повреден, особено ако е скъп и труден за ремонтиране? Според моята теория това
Арктър не сваляше поглед от него.
Барис се облегна бавно назад в креслото и отново се усмихна спокойно и сияйно.
— Ти… — каза той, посочвайки Арктър с пръст.
— Мислиш, че съм го направил аз? — попита Арктър. — Че съм потрошил своя собствен цефскоп, който не е застрахован?
