Камера помътняла

прегръдката си. Може ли?

Дона отвори широко своите тъмни, разфокусирани, уморени очи.

— Не — отговори тя. — Прекалено противен си.

— Какво? — попита той.

— Не! — каза тя, още по-рязко. — Аз смъркам много кокаин. Трябва да съм изключително предпазлива, защото смъркам много кокаин.

— Противен! — повтори той вбесено. — Майната ти, Дона!

— Просто остави тялото ми на мира — изрече тя, без да откъсва поглед от него.

— Разбира се — отвърна той. — Разбира се.

Той се изправи и отстъпи назад.

— Може да си сигурна в това.

Прииска му се да отиде в колата си, да вземе пистолета от жабката и да го изпразни в лицето й, да пръсне черепа и очите й на парчета. После всичко отмина, тази омраза и злоба, причинени от хашиша.

— Мамка му — изрече той тъжно.

— Не обичам хората да опипват тялото ми — каза Дона. — Трябва да бъда нащрек, защото смъркам много кокаин. Планирала съм някой ден да мина през канадската граница с четири фунта кокаин във влагалището си. Ще им кажа: „Аз съм католичка и девственица“. Къде отиваш?

Сега беше разтревожена. Надигна се.

— Тръгвам си — отвърна той.

— Твоята кола си е пред къщата ти. Ще те закарам. — Момичето се изправи с усилие, раздърпана, объркана и полузаспала. Тръгна към шкафа, за да вземе коженото си яке. — Ще те закарам вкъщи. Но нали разбираш защо трябва да пазя влагалището си. Четири фунта кокаин струват…

— Няма да стане, мамка му — прекъсна я той. — Ти си толкова друсана, че няма да изминеш и десет фута с колата. И не даваш на никого да кара шибания ти малък скейтборд.

Тя се обърна към него и закрещя вбесено:

— Това е, защото никой друг не може да кара колата ми, мамка му! Никой не може да се оправя с нея, особено пък мъжете! С карането и с всичко останало! Дръж си ръцете далече от моята…

А после той се озова някъде навън в тъмнината, скиташе безцелно, без палтото си, в непозната част на града. С него нямаше никой. „Абсолютно сам, мамка му“ — помисли си той и в този момент чу бързащата подире му Дона, опитваща се да го настигне. Задъхваше се, защото беше пушила прекалено много марихуана и хашиш през последните дни и белите й дробове вероятно бяха пълни с катран. Той се спря, без да се обръща, и зачака. Чувстваше се наистина зле.

Когато доближи Арктър, Дона забави ход. Дишаше тежко.

— Ужасно съжалявам, че те обидих. С това, което казах. Не исках.

— Да бе — отвърна той. — „Прекалено противен“!

— Понякога, когато работя цял ден и съм страшно, страшно уморена, първата доза, която взема, просто ме зашеметява. Искаш ли да се върнем? Или? Искаш ли да отидем в автокиното? А за уискито какво ще кажеш? Аз не мога да го купя… Не искат да ми го продават. — Тя замълча за миг, и добави: — Непълнолетна съм, нали разбираш…

— Е, добре — каза той. Двамата се върнаха в къщата й.

— Хашиша си го бива, нали? — попита Дона.

— Това е черен лепкав хашиш, което означава, че е напоен с алкалоиди на опиум. Това, което пушиш, не е хашиш, а опиум, разбираш ли? — Той се спря. Гласът му кънтеше в ушите му. — Не вземаш хашиш, скъпа. Вземаш опиум, а това означава пристрастяване за цял живот с цената на… Колко струва сега фунт от този „хашиш“? И ти ще пушиш, и ще се скапваш все повече и повече, и няма да можеш да караш колата си, и няма да издържаш, без да се дрогираш всяка сутрин преди работа…

— Вече не мога — каза Дона. — Друсам се, преди да отида на работа. Както и на обед, а и веднага щом се прибера. Ето защо пласирам дрога — за да мога да си купувам хашиша. Хашишът е страхотен. Хашишът си е хашиш.

— Опиум — повтори той. — Колко струва хашишът сега?

— Около десет хиляди долара за паунд — отговори Дона. — Хубавият хашиш.

— Господи! Почти като хероина.

— Никога не съм се инжектирала. Не съм го правила, няма и да го направя. Човек издържа шест месеца, след като започнеш да си инжектираш нещо, независимо какво. Дори вода от чешмата. Пристрастяваш се…

— Ти си пристрастена!

— Всички ние сме пристрастени. Ти гълташ Субстанцията С. Е? Каква е разликата? Аз съм щастлива. Ти не си ли щастлив? Всяка вечер, когато се прибера вкъщи, пуша висококачествен хашиш… Това си е моят начин да ми е хубаво. Не се опитвай да ме променяш. Никога не се опитвай да ме променяш. Нито мен, нито навиците ми. Аз съм, каквато съм. Пуша хашиш. Това е моят живот.

— Виждала ли си снимки на стари пушачи на опиум? Като едно време в Китай. Или на какво започват да приличат с течение на времето пушачите на хашиш в Индия в наши дни?

— Не очаквам да живея дълго — отвърна Дона. — Така че, какво от това? Аз не искам да живея дълго. А ти искаш ли? Защо? Какво има в този свят? И виждал ли си някога… Мамка му, спомни си за Джери Фабин! Погледни някой, който е стигнал прекалено далече със Субстанцията С. Какво има всъщност в този свят, Боб? Той е само спирка към следващия свят, където ще ни накажат, защото сме родени зли…

— Ти си католичка.

— Ние сме достатъчно наказани и тук, така че ако можеш да си осигуриш глътка щастие от време на време, направи го. Оня ден за малко да катастрофирам с колата си, докато отивах на работа. Слушах си музика, пушех хашиш и не видях един възрастен тип с неговия форд император…

— Ти си глупачка — каза Арктър. — Абсолютна глупачка.

— Нали знаеш, смятам да умра рано. Все някак. Каквото и да правя. Вероятно на магистралата. Колата ми е останала почти без спирачки, знаеш ли това? Тази година вече ме глобиха четири пъти за превишена скорост. Сега отново трябва да посещавам шофьорското училище. Толкова е досадно! Цели шест месеца!

— Значи някой ден — каза той — внезапно ще разбера, че няма да те видя никога повече. Нали? Никога.

— Заради шофьорското училище? Не, след като изтекат шестте месеца…

— На гробището — обясни той. — Унищожена, преди да ти е разрешено по калифорнийските закони, по шибаните калифорнийски закони, да си купиш кутия бира или бутилка концентрат.

— Да! — възкликна Дона енергично. — Бутилка уиски! Точно така! Ще си вземем бутилка уиски и ще отидем да гледаме „Маймуните“, нали? Все още имаме време да изгледаме осем серии, включително онази с…

— Чуй ме — каза Боб Арктър и сложи ръка на рамото й. Тя инстинктивно отскочи назад.

— Не! — изтръгна се от устните й.

— Знаеш ли какво трябва да ти позволят да направиш поне веднъж? Един-единствен път? Да ти разрешат съвсем законно да си купиш кутия бира.

— Защо? — учуди се тя.

— Подарък за теб, защото си добра — отговори той.

— Веднъж ме обслужиха! — обясни Дона със задоволство. — В бар! Аз бях поразсъблечена и се познавах с някои от хората там. Сервитьорката дойде и ме попита какво ще желая и аз си поръчах водка колинс. Тя ми я донесе. Това беше в „Ла Пас“, което си е наистина прилично място. Можеш ли да си представиш? Бях запомнила името „водка колинс“ от рекламите. Така че ако някога отида на бар, като в случая, да мога спокойно да си поръчам нещо. Хитро, нали?

Изведнъж тя го хвана за ръката и се притисна към него, докато вървяха — нещо, което никога не беше правила.

— Това беше най-приятното преживяване в живота ми.

— Тогава, предполагам, вече си получила подаръка си — каза той. — Единствения си подарък.