Зачуди се кого ли имаше предвид тя. Приятеля си? Баща си? Котарака? Скъпоценна плюшена играчка от детството? „Може би всички тях“ — помисли си той. Но тя беше казала „обичах“, а не „обичам“. Очевидно който и да беше това, си бе отишъл. Може би те (които и да бяха те), я бяха накарали да го изостави, защото вони.
Вероятно беше така. Той се запита колко ли голяма е била тогава тя, отдалата се на спомени похабена наркоманка, която лежеше до него.
10
Облечен в калейдоскопния си костюм, Фред седеше пред мониторите с холоизображенията и наблюдаваше как Джим Барис чете книга за гъби в гостната на Боб Арктър. „Защо точно гъби?“ — зачуди се Фред и превъртя записа на бързи обороти с един час напред. Барис продължаваше да седи и да чете много задълбочено, като си записваше някои неща.
Малко по-късно той остави книгата и излезе от къщата, напускайки обсега на камерите. Когато се върна, носеше малък кафяв хартиен пакет. Остави го на масичката за кафе и го отвори. В него имаше изсушени гъби и той започна да ги сравнява една по една с цветните изображения в книгата. Действаше изключително внимателно, което беше необичайно за него. Най-накрая отдели една невзрачно изглеждаща гъба встрани и върна останалите в пакета. Извади от джоба си шепа празни капсули и с голяма прецизност започна да къса парчета от отделената настрана гъба и да ги пълни с тях.
След като приключи и запечата всички капсули, Барис започна да звъни по телефона. Подслушвателната апаратура регистрираше автоматично набраните номера.
— Здрасти, Джим е на телефона.
— Е, и?
— Знаеш ли какво си имам?
— Не, мамка му!
—
— Това пък какво е?
— Рядко срещана халюциногенна гъба, използвана от хилядолетия в южноамериканските магически култове. Летиш, можеш да ставаш невидим, да разбираш речта на животните…
— Не, благодаря.
Шум от затваряне на слушалката. Набиране на нов номер.
— Здрасти, Джим е на телефона.
— Джим? Кой Джим?
— С брадата… зелените очила и кожените панталони. Срещнахме се при Уанда…
— А, да. Джим. Да.
— Интересуваш ли се от органични психеделици?
— Ами… Не знам… — Гласът беше смутен. — Сигурен ли си, че си Джим? Не звучиш като него.
— Имам нещо невероятно, рядко срещана органична гъба от Южна Америка, използвана в индианските магически култове от хиляди години. Летиш, ставаш невидим, колата ти изчезва, можеш да разбираш речта на животните…
— Колата ми и без това изчезва постоянно. Когато не я оставя в охраняем паркинг. Ха-ха.
— Мога да ти доставя шест капсули от тази
— На каква цена?
— Пет долара на капсула.
— Страхотно! Нали не се майтапиш? Хей, трябва да се видим някъде. — После в гласа се долови подозрение. — Знаеш ли, мисля, че те помня — ти веднъж ме измами. Откъде имаш тези парчета гъба? Как да съм сигурен, че не са някой слаб наркотик?
— Били са внесени в САЩ в глинен идол — отвърна Барис. — Като част от добре охранявана пратка от произведения на изкуството за музея. Митничарите изобщо не са се усъмнили. Ако останеш недоволен от усещането, ще ти върна парите.
— Какво значение ще има това, ако ми се скапе мозъкът?
— Аз самият опитах едно парче преди два дни — каза Барис. — За да го изпробвам. Най-страхотното изживяване, което съм имал — страшно богата цветова гама. По-добро е от мескалина, със сигурност. Никога не бих измамил клиент. Винаги тествам стоката си. Гарантирам.
Зад гърба на Фред имаше друг калейдоскопен костюм, който също седеше пред холомонитори.
— Какво спомена той? Мескалин ли каза?
— Консервирал е някакви гъби — каза Фред. — Които е набрал или той, или някой друг, някъде наблизо.
— Някои гъби са изключително отровни — отвърна калейдоскопният костюм зад гърба на Фред.
Третият калейдоскопен костюм в стаята прекъсна за момент преглеждането на собствените си холозаписи и се присъедини към тях двамата.
— Някакви гъби
— Знам — каза Фред и отбеляза номера на записа, за да го предаде на отдела.
Барис отново набираше телефонен номер.
— В какво може да бъде обвинен? — попита Фред.
— Измама при рекламирането на стоката — каза единият от калейдоскопните костюми. После и двамата се засмяха и се върнаха при собствените си екрани. Фред продължи да гледа.
На холомонитор 4 входната врата се отвори и влезе Боб Арктър. Изглеждаше потиснат.
— Здрасти.
— Здравей — отвърна Барис, докато събираше капсулите и ги прибираше в джоба си. — Как вървят работите ти с Дона?
Той се изхили и добави:
— Във всички отношения?
— Добре, мамка му — каза Арктър и излезе от обсега на холокамерата. В следващия момент холомонитор 5 го показа в спалнята му. Той затвори вратата и извади няколко найлонови торбички, пълни с бели таблетки. Поколеба се за миг, а после ги натъпка под завивките на леглото си и свали палтото си. Изглеждаше изтерзан и нещастен, лицето му беше мрачно.
За момент Боб Арктър седна на ръба на неоправеното си легло, за да остане насаме със себе си. Най- накрая тръсна глава, изправи се, поколеба се за миг, после приглади косата си, излезе от стаята и се показа на монитора в гостната, където се доближи до Барис. Междувременно Барис беше скрил пакета с гъбите под леглото и беше върнал книгата за гъби обратно на рафта.
— Какво правиш? — попита го Арктър.
— Занимавам се с проучвания — отвърна Барис.
— Върху какво?
— Върху някои деликатни въпроси от митологията — усмихна се Барис. — Не е като да си мислиш за големите цици на малката мис, нали?
Арктър го изгледа и отиде в кухнята, за да си направи кафе.
— Боб — каза Барис, който спокойно го беше последвал, — извинявай, ако съм казал нещо, което те е обидило.
Той се помота наоколо, трополейки и подсвирквайки си, докато Арктър чакаше кафето му да заври.
— Къде е Лъкман?
— Предполагам, че е отишъл да открадне някой уличен телефон. Взе ти силовия хидроцилиндър. Това обикновено означава изкъртване на уличен телефон, нали?
— Силовия ми хидроцилиндър… — повтори Арктър.
— Знаеш ли — каза Барис, — мога да ти окажа професионална помощ в опитите ти да съблазниш малката мис…
Фред превъртя записа на висока скорост два часа напред.
