— …Или си плащай шибания наем, или поправяй шибания цефскоп — казваше Арктър разпалено на Барис.
— Вече поръчах резисторите, които…
Фред превъртя записа още два часа напред.
Сега холомонитор 5 показваше Арктър в спалнята му. Той лежеше на леглото и слушаше някакви фолк- рок песни по радиото. Монитор 2 показваше гостната, където Барис седеше сам и отново четеше за гъбите. За доста продължителен период нищо не се промени. Само по някое време Арктър се пресегна и увеличи звука — явно песента, която вървеше, му харесваше. В гостната Барис продължаваше да чете задълбочено. Арктър лежеше все така неподвижно на леглото.
Телефонът звънна. Барис вдигна слушалката.
— Ало?
— Мистър Арктър? — каза мъжът отсреща.
— На телефона е — отвърна Барис.
„Мамка му!“ — помисли си Фред и увеличи звука на аудиозаписа.
— Мистър Арктър — изрече мъжът бавно и тихо, — извинявайте, че ви безпокоя толкова късно, но чекът, който ми дадохте, няма покритие…
— А, да — отговори Барис. — Аз самият възнамерявах да ви се обадя по този въпрос. Ситуацията е следната, сър. Имам тежък пристъп на грип с висока температура, спазми на пилора, схващания… В момента просто не съм в състояние да ви напиша нов чек, а и, честно казано, изобщо не възнамерявам да го правя.
— Какво? — попита мъжът. Не стреснато, но пресипнало. Зловещо.
— Да, сър — кимна Барис. — Чухте ме добре, сър.
— Мистър Арктър — каза мъжът, — банката ми върна на два пъти чека, който ми написахте, а тези сиптоми, които ми описвате…
— Мисля, че някой ми е пробутал нещо гадно — каза Барис със скована усмивка на лицето.
— А
Той се запъна в търсене на подходящата дума.
— Мислете каквото искате — каза Барис, продължавайки да се усмихва.
— Мистър Арктър — каза мъжът, дишайки шумно в слушалката, — ще отида с този чек при окръжния прокурор. И докато още сте на телефона, ще ви кажа някои неща за това какво мисля…
— Я си гледай работата и си свиркай — каза Барис. — Чао.
И затвори телефона.
Подслушвателната апаратура определи автоматично още по време на разговора номера на мъжа, който се бе обадил. Арктър си го записа, изключи всички холомонитори, обади се в полицията и продиктува номера.
— Инглесон, ключар, Анахайм, Харбър 1343 — уведоми го операторът в полицията.
— Ключар… — повтори Фред. — Добре.
Той записа данните и затвори телефона.
Ключар… Двайсет долара, кръгла сума… Това предполагаше работа извън магазина. Например отиване до някое място и изваждане на дубликат от ключ. Защото ключът на „собственика“ е изгубен.
Версия. Барис, представяйки се за Арктър, се е обадил на ключаря Инглесон, за да му направи „дубликати“ от ключа за къщата или за колата. А може би и за къщата, и за колата. Казал му е, че е изгубил целия си ключодържател… И когато ключарят му е поискал чек, Барис е намерил непопълнена чекова книжка на Арктър и е написал чек за двайсет долара. Чекът е бил без покритие. Защо ли? Арктър имаше доста пари в сметката си. Но ако банката беше платила сметката, Арктър рано или късно щеше да разбере, че Барис е написал чека. Така че Барис се е поровил из шкафа на Арктър, намерил е стара чекова книжка и нарочно е написал чек за сметка, която е закрита. И по този начин е затънал до гушата.
Но защо Барис просто не е платил в брой? Сега кредиторът е разгневен, обади се по телефона, накрая ще отнесе чека в полицията. Арктър ще разбере и Барис ще закъса. Но начинът, по който Барис говореше по телефона с вече разгневения кредитор… Той сякаш искаше да го ядоса още повече, да го докара до състояние, в което може да направи всичко. И което беше още по-лошо — описанието на Барис на „грипа“ беше описание на хероинов глад — всеки би се сетил. Чрез телефонния разговор Барис беше дал знак, че е закоравял наркоман и не му пука от това. Беше дал този знак, представяйки се за Боб Арктър.
По този начин ключарят беше научил, че длъжникът му е наркоман, който му е написал фалшив чек, изобщо не му пука от нищо и няма да си помръдне пръста, за да оправи нещата. И поведението на наркомана е такова, защото той очевидно е толкова надрусан и обезумял, че му е все едно. И това е оскърбление за Америка. Преднамерено и отвратително.
Всъщност знакът на Барис беше директна препратка към оригиналния и забавен ултиматум на Тим Лиъри19 към правителството и порядъчните хора. И то в окръг Ориндж, където беше пълно с бърчисти и минутмени20. Въоръжени. Търсещи точно такива нагли брадати наркомани.
Барис беше изложил Арктър на риска да стане мишена на подобни хора. Нищо неподозиращият Арктър можеше да бъде взривен с бомба или да стане жертва на друг подобен акт на отмъщение.
„Защо ли?“ — чудеше се Фред. Той си отбеляза номера на холозаписа, както и номера на аудиозаписа на телефонния разговор. За какво Барис искаше да си отмъсти на Арктър? Какво, по дяволите, беше направил Арктър? „Арктър трябва да го е ядосал много сериозно — помисли си Фред. — Това е явно отмъщение. Низко, злобно и подло. Този Барис е мръсник. Заради него някой може да умре.“
Един от калейдоскопните костюми в апартамента го откъсна от размишленията му.
— Познаваш ли тези момчета? — Калейдоскопният костюм посочи към вече изгасените холомонитори на Фред. — Сред тях ли изпълняваш задълженията си под прикритие?
— Да — отвърна Фред.
— Няма да е лошо да ги предупредиш по някакъв начин за тези отровни гъби. Да не ги изтрови палячото със зелените очила, дето черпи знанията си от книги. Можеш ли да им го кажеш, без да се издаваш?
Другият калейдоскопен костюм се обади от своето въртящо се кресло:
— Често признак за отравяне с гъби е силното гадене.
— Подобно на стрихнина? — попита Фред. Обзе го ужас — спомни си за посещението при Кимбърли Хокинс, деня на кучешките лайна и прилошаването му в колата на връщане.
Неговото прилошаване.
— Ще кажа на Арктър — изрече той. — Трябва да го направя. Без да се усъмни в мен. Той не е особено схватлив.
— И изглежда много противно — каза единият от калейдоскопните костюми. — Нали той е типът, който дойде в къщата прегърбен и страдащ?
— Да — отвърна Фред и отново пусна холозаписите.
„По дяволите — помисли си той, — тогава Барис ни даде хапчета, докато бяхме спрели край магистралата…“ В този момент мозъкът му се усука, разцепи се и се раздели на две части, точно по средата. Следващото нещо, което видя, беше, че е в банята на тайния апартамент с чаша вода в ръка и изплаква устата си. Отново можеше да мисли. „Трябва да преглътнеш това — каза си той. — Аз съм Арктър. Аз съм мъжът от холоекраните, заподозреният, когото Барис прецака с оня налудничав телефонен разговор с ключаря. Аз се питах как да хвана Барис. Скапан съм, мозъкът ми е скапан. Това не е реално. Не мога да повярвам, че човекът, когото гледах, съм аз, и освен това е Фред — това беше Фред без калейдоскопния му костюм. Ето как изглежда Фред без този костюм!“
И онзи път Фред вероятно почти щеше да си го получи с парчетата от отровните гъби. Той насмалко нямаше да се сети за това тук, в този таен апартамент, докато гледаше холозаписите. Но се досети.
Сега Фред има шанс. Но не много голям.
„Каква откачена проклета работа имам! Но ако аз не върша това, ще го вършат други и могат да оплескат всичко. Може да ги арестуват — да арестуват Арктър. Може да му подхвърлят наркотици и да го приберат. Ако някой трябва да наблюдава тази къща, най-добре е да съм аз, въпреки неудобствата. Струва си усилията, дори само защото по този начин ще защитя останалите от шибания смахнат Барис.
И ако някой друг офицер наблюдава действията на Барис и види същото, което аз виждам, сигурно ще
