определят как е направен. Може би просто чрез многобройни опити в имитацията на почерка ми?
А що се отнася до гъбите… Ще отида при него и ще му кажа, че са ми споменали, че се е опитал да им продаде парчета от гъби. И ще го предупредя да ги изхвърли. Оплакали са ми се обезпокоени хора.
Но тези неща са само случайни признаци за това, което става, забелязани от пръв поглед.
Арктър отново погледна чека. „А ако съм го подписал аз? Ако Арктър го е подписал? Сигурно аз съм го направил. Сигурно проклетият Арктър собственоръчно е подписал този чек, много набързо — буквите са разкривени, — защото е бързал поради някаква причина. После го е захвърлил, и скоро съвсем е забравил за него, забравил е случката. Забравил е за оня път, когато…“
„…ce измъкна от оня наркомански купон в Санта Ана, на който срещна русокосото момиче с липсващи зъби. Тя беше с дълга руса коса и голям задник, и бе толкова енергична и дружелюбна… Той не можеше да запали колата й, беше друсан до козирката. Наистина беше загазил тогава, толкова дрога беше взел, че едва не умря. Толкова много хапчета от Субстанцията С, наистина първокласна. Много, много първокласна. Неговата дрога.“
Арктър се наведе напред и каза:
— Спрете до тази бензиностанция. Ще сляза.
Излезе, плати на шофьора. После влезе в най-близката телефонна кабина, погледна в тефтера си какъв е номерът на ключаря и се обади.
— Инглесон, ключар… — чу се отсреща гласа на възрастната дама.
— Отново е мистър Арктър. Съжалявам, че ви безпокоя. Какъв адрес сте записали за поръчката, за която беше чекът?
— Да, нека да проверя. Само момент, мистър Арктър.
Тракане от оставянето на слушалката. Приглушен мъжки глас в далечината:
— Кой е това? Онзи Арктър?
— Да, Карл, но не му казвай нищо, моля те. Той току-що беше тук…
— Искам да говоря с него.
Пауза. После пак се чу гласът на възрастната дама:
— Да, имаме записан адрес, мистър Арктър.
Тя му прочете неговия домашен адрес.
— За там ли е трябвало да направи ключ брат ви?
— Почакайте за момент. Карл? Спомняш ли си къде отиде, за да направиш ключа на мистър Арктър?
— В Катела — отвърна приглушеният мъжки глас.
— А не в къщата му, така ли?
— В Катела!
— Някъде в Катела, мистър Арктър. В Анахайм. Не, чакайте… Карл казва, че е било в Санта Ана, в Мейн. Това ли…
— Благодаря — каза той и затвори телефона.
„Санта Ана. Мейн. Това беше шибаният наркомански купон и аз трябваше да докладвам за трийсет имена и още толкова номера на коли през онази нощ — купонът не беше от обикновените. От Мексико беше пристигнала голяма пратка, купувачите си я разпределяха и както обикновено ставаше при купувачите, я пробваха, докато я разпределяха. Половината от тях вероятно са били арестувани от изпратените агенти… Да, все още си спомням онази нощ, но никога няма да си я спомня изцяло.
Но този факт изобщо не извинява Барис, че в телефонния разговор се представи за Арктър и се държа преднамерено злобно. Освен ако не го е направил внезапно, импровизирайки. Мамка му, може би Барис е бил дрогиран онази нощ и просто е правил нещата, които повечето дрогирани правят — забавлявал се е със случващото се. Арктър със сигурност е написал чека, Барис просто по случайност е вдигнал телефона. И със замъгленото си съзнание е решил, че това е забавно. Проявил е безотговорност, нищо повече.“
Докато се обаждаше отново за такси, си помисли: „И Арктър не е постъпил особено отговорно, като е подписал този чек за закрита сметка. Чия е вината тук?“. Той извади чека още веднъж и погледна датата. Месец и половина по-рано. Господи! Наистина беше безотговорно. Можеха да приберат Арктър за това. Слава Богу, че побеснелият Карл не беше отишъл вече в полицията. Вероятно неговата симпатична по- голяма сестра го беше спряла.
„Арктър по-добре да бъде нащрек — помисли си той. — Направил е няколко доста съмнителни неща, за които все още не съм научил. Барис не е единственият и може би дори не е главният. Първо, все още трябва да бъде обяснено силното, преднамерено озлобление на Барис към Арктър. Никой не се опитва толкова дълго време да прецака някого без причина. А и Барис не се опитва да прецака останалите — нито Лъкман, нито Чарлз Фрек, нито Дона. Той беше човекът, който взе най-голямо участие в откарването на Джери Фабин във федералната клиника, той се грижи най-много за животните в къщата.“
Веднъж Арктър се беше опитал да изпрати едно от кучетата — как, по дяволите, беше името на онова, мъничкото, черното, Попо или нещо подобно? — в кучешки приют, където да я приспят, защото не се поддаваше на дресировка. Тогава Барис прекара цели часове с Попо, по-точно цели дни. Държеше се с нея нежно, говореше й, и най-накрая тя се кротна и позволи да бъде дресирана, така че вече не беше необходимо да я приспиват. Ако Барис се беше държал лошо с нея, тя никога нямаше да усвои всички тези великолепни номера.
— Таксита на повикване — каза операторката в слушалката.
Той даде адреса на бензиностанцията.
„И ако ключарят Карл е решил, че Арктър е безнадежден наркоман — помисли си той, докато чакаше таксито, — вината не е на Барис. Когато Карл е отишъл в пет сутринта да направи ключ на приятелчетата на Арктър, той сигурно се е мотаел дрогиран пред къщата и е изнасял пълна програма от нещата, които наркоманите обикновено правят. Карл е направил изводите си тогава. Докато Карл е изпилвал новия ключ, Арктър вероятно се е носил насам-натам или е паднал на главата си. Нищо чудно, ако на Карл не му е било забавно.
Всъщност може би Барис се е опитвал да прикрие зачестяващите издънки на Арктър. Арктър вече не е поддържал колата си в добро състояние, както е правел преди, започнал е да губи документите си, станал е непредпазлив, защото проклетият му мозък се е скапал от дрогата. Нещата са тръгнали на зле, и Барис е правел каквото е можел. Само че
