Камера помътняла

— Исках да кажа — имат ли агентите приятели? Какъв живот водят? Знаят ли жените им, че са агенти?

— Агентите нямат жени — отговори Лъкман. — Те живеят в пещери и надзъртат изпод паркираните коли докато минаваш по улицата. Като тролове.

— Какво ядат те? — попита Арктър.

— Хора — отвърна Барис.

— Как успяват да направят това? — попита Арктър. — Да се представят за агенти?

— Какво? — възкликнаха едновременно Барис и Лъкман.

— Мамка му, обърках се — каза Арктър и се усмихна. — Ха! „Да се представят за агенти“…

Той поклати глава учудено.

— ДА СЕ ПРЕДСТАВЯТ ЗА АГЕНТИ? — попита Лъкман, без да откъсва поглед от него. — ДА СЕ ПРЕДСТАВЯТ ЗА АГЕНТИ?!

— Мозъкът ми е в пълен хаос днес — отговори Арктър. — Най-добре да поспя.

Фред натисна паузата. Изображенията във всички кубове застинаха и настана тишина.

— Малко почивка, Фред? — попита го единият от останалите калейдоскопни костюми.

— Да — отвърна Фред. — Уморих се. Тези глупости стават страшно досадни с течение на времето.

Той стана и извади цигарите си.

— Не мога да схвана и половината от нещата, които си говорят. Толкова е уморително да ги слушам!

— Когато си сред тях, не е толкова зле, знаеш ли? — попита калейдоскопният костюм. — Нали си в тяхната компания, докато работиш под прикритие?

— Никога не бих имал нищо общо с боклуци като тях — отговори Фред. — Непрекъснато повтарят едно и също. Защо го правят? Защо постоянно седят и дрънкат глупости? Като стари затворници?

— Защо правим нещата, които правим? Те са достатъчно еднообразни, когато ни писне от тях.

— Но ние трябва да ги правим. Това ни е работата. Нямаме избор.

— Като затворниците — отбеляза калейдоскопният костюм. — Нямаме избор.

„Да се представяш за агент — помисли си Фред. — Какво може да означава това? Никой не знае…

Да се представяш за самозванец. За някой, който живее под паркирани коли и яде боклуци. Не за световноизвестен хирург или писател, или за политик, не за някой, когото зрителите искат да гледат по телевизията. Не за някой с живот на порядъчен човек…

Аз червей съм, заровен в прах.
И във праха се храни и живей,
и тъй го пътник сгазва и развей.

Да, стиховете изразяват усещането точно. Сигурно Лъкман ми е прочел това стихотворение или съм го учил в училище. Забавно е какви неща си спомня понякога човек.“

Странните думи на Арктър още кънтяха в съзнанието му, въпреки че беше спрял записа. „Искам да ги забравя — помисли си Фред. — Искам поне за миг да забравя за него.“

— Понякога имам усещането — каза той на глас, — че знам какво смятат да кажат, преди да го кажат. Точните им думи.

— Това се нарича deja vu — съгласи се единият от калейдоскопните костюми. — Нека да ти дам няколко съвета. Превъртай записа напред на по-дълги интервали — не един час, а, да речем, шест часа. После превъртай обратно, ако не си попаднал на нищо интересно. Гледай го повече отзад- напред, отколкото по нормалния начин. По този начин ще избегнеш техния ритъм. Шест или дори осем часа напред, после големи скокове назад… Ще видиш смисъла от това много скоро, щом започнеш да усещаш кога имаш часове безсмислени записи и кога — нещо полезно.

— И не се налага да слушаш всичко — обади се другият калейдоскопен костюм, — докато попаднеш на нещо интересно. Като майка, която спи — нищо не може да я събуди, дори до нея да мине камион, докато не чуе, че бебето й плаче. Това я буди — за нея е сигнал за тревога. Няма значение колко тих е плачът. Подсъзнанието избира какво да се научи да слуша.

— Знам — отвърна Фред. — Имам две деца.

— Момчета?

— Момичета — отвърна той. — Две малки момиченца.

— Това е прекрасно — каза единият от калейдоскопните костюми. — Аз имам едно момиченце, на годинка.

— Без имена, моля — подхвърли другият калейдоскопен костюм и тримата се засмяха. За кратко.

„Трябва да изпратя за проучване записа с онова загадъчно изречение: «Да се представят за агенти» — каза си Фред. — Другите мъже в къщата, съквартирантите на Арктър, също бяха изненадани. Когато отида в управлението утре в три, ще отнеса записа и ще го обсъдим с Ханк, заедно с останалото, което ще науча дотогава.

Но дори и това да е всичко, което ще покажа на Ханк, то е само началото. И показва, че денонощното наблюдение над Арктър не е напразно.

То показва, че бях прав.

Тази забележка беше подхлъзване. Арктър се издаде.

Ние още не знаем какво означава това.

Но ще узнаем. Няма да изпускаме Арктър от поглед, докато не падне в капана. Колкото и да ми е неприятно да наблюдавам постоянно него и приятелчетата му. Тези негови приятелчета са същата стока като него. И как бих могъл да седя през цялото време в една къща с тях? Какъв е този начин на живот? Както каза колегата ми — безкрайно нищо. Само мрак — мрак в мислите им, мрак и отвън. Мрак навсякъде. Защото такава е тяхната същност, такива хора са.“

Извади цигарите си и отиде в банята, затвори вратата и я заключи, после извади от цигарената кутия десет хапчета „смърт“. Наля си вода и изпи таблетките. Искаше му се да беше взел повече хапчета със себе си. „Както и да е — помисли си, — мога да изпия още няколко, когато си тръгна от работа и се прибера вкъщи.“ Погледна часовника си и се опита да изчисли още колко ще се забави. Усещаше ума си размътен. „Докога ще продължи това, по дяволите? — запита се той, чудейки се какво е станало с усещането му за време. — Докато гледам тези холограми и всичките глупости там, изгубвам всякаква представа за времето. Чувствам се сякаш съм взел ЛСД и после са ме измили в автомивка с множество гигантски въртящи се, насапунисани четки. Какъв начин на живот!“

Той излезе от банята и с нежелание се върна към работа. Когато пусна записа отново, Арктър казваше:

— …Почти сигурен съм, че Бог е мъртъв.

— Не знаех, че Той е бил болен — отвърна Лъкман.

— Изобщо не разбирам какво й е на колата ми и реших да я продам — каза Арктър. — Ще си купя хенуей.

— Колко харчи хенуеят? — попита Барис.

„Около три фунта“ — помисли си Фред.

— Около три фунта — каза Арктър.

В три часа на следващия следобед двама медицински служители — не същите, а други — обявиха началото на тестовете на Фред, който се чувстваше по-зле дори от предния ден.

— Ще ви покажем бързо първо пред лявото ви око, а после и пред дясното няколко предмета, които би трябвало да са ви добре познати. В същото време на монитора пред вас ще се появяват контурите на няколко подобни предмета, и вие с помощта на показалката трябва да посочите изображението, което съответства на показания ви предмет. Имайте предвид, че предметите ще се сменят бързо, така че не мислете твърде дълго. Освен по верни отговори ще бъдете оценявани и по време. Ясно ли е всичко?

— Ясно е — каза Фред и взе показалката.