Камера помътняла

моите доказателства, — несъмнено ще стигнете до извода, че Субстанцията С се произвежда от чужда, враждебна на САЩ държава и че този мистър Арктър е дълбоко свързан с машинациите на тази…

— Можете ли да ни кажете имената на други членове на организацията? — попита Ханк. — Хора, с които Арктър се среща? Нали разбирате, че даването на фалшива информация на официалните власти е престъпление и ако постъпите така, ще ви съдят?

— Наясно съм с това — отвърна Барис.

— С кого общува Арктър? — попита Ханк.

— Мис Дона Хоторн — отвърна Барис. — Той редовно ходи в дома й — всеки път под различен претекст — и двамата заговорничат.

Фред се изсмя.

— Заговорничат? Какво имате предвид?

— Следил съм го — каза Барис. Говореше бавно и произнасяше думите натъртено. — С колата си. Без той да знае.

— Често ли я посещава? — попита Ханк.

— Да, господине — отвърна Барис. — Много често. Винаги, когато…

— Тя е неговата приятелка — обади се Фред.

— Мистър Арктър също така… — започна Барис, но Ханк го прекъсна:

— Как мислиш, има ли нещо в това? — попита той Фред.

— Определено трябва да проучим доказателствата му — отговори Фред.

— Донесете доказателствата си — обърна се Ханк към Барис. — Всичките. Най-много ни трябват имената. Имена, номера на коли, телефонни номера. Виждали ли сте някога Арктър с големи количества наркотици? С повече, отколкото разполагат обикновените наркомани?

— Разбира се — отвърна Барис.

— Какви наркотици?

— Няколко вида. Имам образци. Сдобих се с тях много предпазливо, за да ви ги дам за анализ. Мога да ви донеса и тях. По малко от много видове.

Ханк и Фред се спогледаха.

Барис гледаше право пред себе си и се усмихваше.

— Има ли нещо, което искате да добавите? — попита Ханк. После се обърна към Фред и каза: — Може би трябва да изпратим някого с него да вземе доказателствата?

Ханк явно се боеше, че Барис може да се паникьоса, да се откаже да им сътрудничи и да изчезне.

— Има още нещо, което искам да ви съобщя — каза Барис. — Мистър Арктър е пристрастен към Субстанцията С до такава степен, че разсъдъкът му вече е увреден. С течение на времето се влошава все повече и повече. Мисля, че е опасен.

— Опасен? — повтори Фред.

— Да — потвърди Барис. — Вече е имало случки, характерни за мозъчните увреждания при употребата на Субстанцията С. Проблеми със зрението, които се срещат при нарушаване на връзките между двете мозъчни полукълба.

— Вече ви предупредих да се въздържате от безпочвени хипотези — каза Ханк. — Както и да е, ще изпратим наш служител да вземе доказателствата. Нали нямате нищо против?

Барис се усмихна и кимна.

— Разбира се.

— Служителят ще бъде цивилен.

— Обаче аз… — Барис направи жест с ръка. — Мога да бъда убит. Мистър Арктър, както ви казах…

Ханк кимна.

— Добре, мистър Барис, ние оценяваме големия риск, който поемате и ако информацията, която ни предоставите, върши работа като доказателство пред съда, тогава естествено…

— Не съм тук по тази причина — каза Барис. — Човекът е болен. Мозъкът му е увреден. От Субстанцията С. Причината, поради която съм тук…

— Нас не ни интересува защо сте тук — прекъсна го Ханк. — Интересуваме се само от това дали доказателствата ви ни вършат работа. Останалото си е ваш проблем.

— Благодаря ви, господине — каза Барис и се усмихна.

13

В стая 203, полицейската лаборатория за психологически тестове, Фред слушаше без никакъв интерес двамата психолози, които му обясняваха резултатите от тестовете.

— Това, което наблюдаваме, е по-скоро феномен на съперничество, отколкото увреждане. Седнете.

— Добре — отвърна Фред стоически и седна.

— Съперничество между лявото и дясното полукълбо на мозъка ви — каза другият психолог. — Имаме си работа не с един повреден или непълен сигнал, а с два сигнала, които си пречат взаимно и носят различна информация.

— Обикновено човек използва лявото полукълбо — продължи първият психолог. — Там се намира егото, или съзнанието. Лявото полукълбо играе главната роля, защото там се намира центърът на речта. А в дясното е способността за пространствена ориентация. Лявото може да бъде сравнено с цифров компютър, а дясното — с аналогов. Така че едното полукълбо не може да дублира функциите на другото. Двете имат различни системи на възприятие и информацията постъпва в тях по различен начин. Но при вас никое от полукълбата не играе главна роля и те двете не действат съгласувано. Първото ви казва едно нещо, второто — друго.

— Все едно в колата си имате два датчика за измерване на нивото на бензина — каза другият човек. — Единият ви казва, че резервоарът е пълен, а другият — че е празен. Не могат и двата да са прави. Те са в конфликт помежду си. Но във вашия случай не може да се каже просто, че единият датчик работи, а другият — не… Ето какво имам предвид. Двата датчика изследват абсолютно едно и също количество бензин в един и същ резервоар. Всъщност те тестват едно и също нещо. Вие като шофьор имате индиректна връзка с резервоара с бензин — през датчика, или както е във вашия случай, през датчиците. Всъщност резервоарът с бензина може да е абсолютно празен и вие няма как да разберете това, докато някое устройство на таблото не ви го съобщи или докато най-накрая колата не спре. Никога не трябва да има два датчика, които показват противоположна информация, защото ако това се случи, вие изобщо няма да знаете какво е състоянието на нещата, за които ви се докладва. Не е същото като да имаш работещ датчик и резервен, който се включва при положение, че първият излезе от строя.

— И какво означава това? — попита Фред.

— Сигурен съм, че вече знаете — отвърна психологът, който седеше вляво. — Изпитали сте го, макар и да не сте знаели какво ви се случва и по какви причини.

— Двете полукълба на мозъка ми си съперничат? — попита Фред.

— Да.

— Защо?

— Субстанцията С. Тя често води до такива последствия. Ние очаквахме точно това и тестовете го потвърдиха. Налице е функционално увреждане на лявото полукълбо, което обикновено играе водеща роля, и дясното полукълбо се опитва да компенсира това. Но двете полукълба не действат съгласувано, защото ситуацията не е нормална и организмът не е подготвен за нея. Подобно нещо никога не бива да се случва. Ние го наричаме смесване на сигналите. Свързано е с феномена „разделяне на мозъка“. Бихме могли да отстраним дясното полукълбо, но…

— А ще се оправя ли — прекъсна го Фред, — когато спра да вземам Субстанцията С?

— Вероятно — кимна психологът, седнал вляво. — Това е функционално увреждане.

— Но може и да е органично увреждане — намеси се другият мъж. — Може и да е необратимо. Времето ще покаже, и то дълго след като спрете да вземате Субстанцията С. След като се откажете от нея завинаги.