Пред лявото му око започнаха да се появяват познати предмети и той сочеше с показалката светещите изображения. После всичко това се повтори с дясното му око.
— А сега ще закрием лявото ви око и ще ви показваме картинките с познати предмети пред дясното око. И вие с лявата си ръка, повтарям — с лявата си ръка — трябва да изберете от групата предмети на монитора този, който сме ви показали.
Пред дясното му око се появи зарче и той започна да търси с показалката сред дребните предмети, докато не намери зарчето.
— В следващия тест, без да гледате, трябва да опипате с лявата си ръка няколко букви, които образуват дума и да напишете думата с дясната си ръка.
Той направи всичко, което му бяха казали. Думата беше „горещ“.
— А сега кажете думата.
— Горещ — отвърна той.
— А сега трябва да бръкнете с лявата си ръка със затворени очи в тази кутия, чрез опипване да разпознаете предмета вътре и да ни кажете какъв е той. После ще ви покажем три предмета, подобни на този в кутията, и вие трябва да ни кажете кой от тях прилича най-много на предмета, който сте докосвали.
— Добре — отговори Фред и направи каквото му бяха казали.
Тестовете продължиха по този начин още около час. Опипай, кажи, виж с едното око, избери. Опипай, кажи, виж с другото око, избери. Напиши, нарисувай.
— В следващия тест, отново със затворени очи, трябва да опипате по един предмет с всяка от ръцете си и да ни кажете дали предметите са еднакви.
Той направи и това.
— А сега ще ви покажем в бърза последователност изображения на различни триъгълници. Вие трябва да ни кажете дали следващият триъгълник е същият като предишния или…
След още два часа го накараха да поставя сложни предмети в съответните сложни отвори и засякоха времето, за което се справя. Фред се почувства сякаш отново е в първи клас и се притесни. Както се притесняваше тогава. „Мис Фринкъл — помисли си той, — старата мис Фринкъл. Тя обичаше да ме кара да правя подобни глупости и да ми изпраща мислено съобщения: «Умри!», както казват в транзакционния анализ. И продължаваше да го прави докато не се скапя. Сигурно вече е покойница. Предполагам, че някой е успял да й върне обратно нейното съобщение «Умри!» и то я е поразило.“
Фред се надяваше да е станало така. Можеше дори едно от неговите собствени съобщения да го е направило. Той и сега връщаше съобщенията на хората, които провеждаха теста. Явно не се справяше кой знае колко добре. Тестът продължаваше.
— Какво не е наред с тази картина? Единият от предметите не си пасва с останалите. Вие трябва да посочите…
Той направи и това. После продължиха да му показват групи от предмети, единият от които не си пасва с останалите и той отделяше излишните, а след като тестът свърши, го накараха да подреди отделените предмети в различни множества и да каже кои са признаците, по които го е направил.
Той все още се опитваше да се справи с тази задача, когато му съобщиха, че тестовете са приключили, може да си вземе чаша кафе и да чака отвън, докато го повикат.
След известен период от време — който му се стори адски дълъг — единият от служителите излезе и каза:
— Остана да направим още едно нещо Фред — искаме да вземем проба от кръвта ви. — Служителят му подаде някакви бланки и допълни: — Вървете нататък по коридора, ще видите врата с надпис: „Лаборатория патологии“. Предайте на лаборантите тези формуляри, те ще ви вземат кръв. После се върнете тук и почакайте още малко.
— Добре — каза мрачно Фред и тръгна към лабораторията.
„Търсят следи в кръвта — помисли си той. — Затова искат да ми вземат проба.“
Когато се върна до стая 203, той почука на вратата и попита единия от медицинските служители:
— Може ли да отида горе при началника си, докато чакам резултатите? Защото той скоро ще си тръгне.
— Може — каза психологът. — Решихме да изчакаме резултатите от кръвната проба, преди да направим своите изводи. Идете горе, ще се обадим по телефона, когато станем готови. При Ханк ли отивате?
— Да — отвърна Фред, — ще бъда при Ханк.
— Сега изглеждате много по-депресиран от първия път, когато се видяхме — отбеляза психологът.
— Моля? — попита Фред.
— Първия път, когато бяхте тук. Миналата седмица. Шегувахте се и се смеехте. Макар и да си личеше, че сте напрегнат.
Фред го погледна втренчено и осъзна, че това е единият от двамата медицински служители, които го бяха посрещнали първия път. Но не каза нищо, само изсумтя и тръгна към асансьора. „Колко потискащо е всичко това — помисли си той. — Чудя се кой от двамата медицински служители беше този. Онзи с мустачките или другият? Предполагам, че другият. Този нямаше мустаци.“
— Опипайте този предмет с дясната си ръка — промърмори той, докато вървеше към асансьора — и в същото време го погледнете с лявото си око. После ни опишете със свои думи…
Не можеше да измисли нещо по-безсмислено. Не и без тяхна помощ.
Когато влезе в кабинета на Ханк, Фред видя някакъв човек без калейдоскопен костюм, седнал в далечния ъгъл и вперил поглед в Ханк.
— Това е информаторът, който ни се обади за Боб Арктър и използваше модулатор. Споменах ти за него — каза Ханк.
— Да — отвърна застаналият неподвижно Фред.
— Той ни се обади пак с нова информация за Боб Арктър. Казахме му, че трябва да направи и следващата крачка и да разкрие самоличността си. Поканихме го да дойде тук и той се съгласи. Познаваш ли го?
— Разбира се — отвърна Фред и се обърна към Джим Барис, който седеше усмихнат и въртеше някакви ножици в ръцете си. Изглеждаше озлобен и грозен.
„Страшно грозен“ — помисли си Фред с отвращение.
— Вие сте Джеймс Барис, нали? — попита той. — Арестували ли са ви някога?
— Документите му показват, че е Джеймс Барис — каза Ханк — и той твърди същото. Няма данни да е бил арестуван.
— Какво иска? — попита Фред и се обърна към Барис: — С какви сведения разполагате?
— Имам доказателства — изрече Барис на висок глас, — че мистър Арктър е член на голяма тайна организация с огромни финансови средства, притежаваща арсенали с оръжия и използваща кодови думи. Вероятно целта им е да свалят…
— Това са само предположения — прекъсна го Ханк. — Защо смятате така? Какви са доказателствата ви? Информация, която не е от първа ръка, не ни върши работа.
— Били ли сте някога в заведения за душевноболни? — попита Фред.
— Не — отвърна Барис.
— Ще подпишете ли клетвена декларация, заверена при окръжния прокурор — продължи Фред, — с която да потвърдите доказателствата и информацията си?
— Той вече каза, че ще го направи — обади се Ханк.
— Доказателствата ми — каза Барис, — които днес не нося със себе си, но мога да представя, са записи на телефонните разговори на Боб Арктър, които съм направил.
— Каква е тази организация? — попита Фред.
— Смятам, че тя е… — започна Барис. Ханк му направи жест да млъкне, но той продължи упорито, с доволна физиономия: — …политическа и антидържавна. Ръководи се отвън. От врагове на САЩ.
— Какви са връзките на Арктър с производителите на Субстанцията С? — попита Фред.
Барис примижа, после облиза устните си и направи гримаса.
— Според мен… — Той млъкна за момент и продължи: — Когато изучите цялата ми информация — тоест
