вратата и тя бързо й препречи пътя. Последва минутно мълчание.
Когато мис Дартъл заговори отново, думите излизаха между стиснатите й зъби и кракът й потропваше на пода.
— Останете тук! — каза тя. — Иначе ще разправя на цялата къща, на цялата улица каква сте! Ако се опитате да избягате от мен, ще ви спра на всяка цена, дори и ако трябва да ви държа за косата и да вдигна срещу вас камъните на тази къща!
Изплашен шепот беше едничкият отговор, който достигна до ушите ми. Последва мълчание. Не знаех какво да правя. Колкото и да желаех да прекъсна тази среща, чувствувах, че нямам право да се показвам. Мистър Пеготи беше този, който трябваше да я види пръв и да й помогне. Нямаше ли той никога да дойде? — мислех си нетърпеливо аз.
— Така значи! — каза Роза Дартъл с презрителен смях. — Виждам я най-после! Трябва да е бил много наивен, за да се увлече по тази лъжлива скромност и тази жално отпусната глава!
— За бога, пощадете ме! — възкликна Емилия. — Която и да сте, вие знаете жалката ми история и ме пощадете, в името на бога, ако искате и вие да бъдете пощадена.
— Ако искам и аз да бъда пощадена! — отвърна яростно другата. — Та мислите ли, че помежду ни може да има нещо общо?
— Нищо друго освен това, че и двете сме жени — каза Емилия, като избухна в сълзи.
— И това е нещо толкова силно — каза Роза Дартъл, — че ако в душата ми имаше за вас друго освен отвращение и ненавист, то щеше да се пресуши. Това, че сме жени! Вие наистина правите чест на жените!
— Наистина аз заслужавам всичко това — каза Емилия, — но то е ужасно! Драга, драга миледи, помислете си какво съм изстрадала и как е трябвало да падна така ниско! О, Марта, върни се! О, как бих желала да си бях у дома!
Мис Дартъл седна на един стол, който се виждаше от вратата, и погледна надолу, сякаш Емилия се беше отпуснала на пода пред нея. Тъй като сега Роза беше между мен и светлината, аз можах да видя извитата й нагоре устна и жестоките й очи, вперени в жадно тържествуване…
— Чуйте какво ще ви кажа — продължи тя — и запазете преструвките си за тези, които можете да подведете с тях. Нима се надявате мен да трогнете със сълзите си? Нито пък ще ме очаровате с усмивките си, вие, купена робиня!
— О, имайте милост към мен! — проплака Емилия. — Покажете ми малко съчувствие, иначе ще умра луда!
— И то не ще е голямо наказание за престъпленията ви — каза Роза Дартъл. — Знаете ли какво сторихте! Мислите ли си понякога за дома, който опустошихте?
— Няма нито ден, нито нощ, когато да не мисля за него! — извика Емилия и сега вече можах да я видя, на колене, с отхвърлена назад глава, с извърнато нагоре бледо лице, с прострени напред, страстно вкопчени една в друга ръце и с разпусната по раменете й коса. — Нима е имало и минутка, когато, будна или заспала, да не съм го виждала пред себе си, какъвто си беше в онзи миг, когато завинаги му обърнах гръб! О, моят дом, моят дом! О, скъпи, скъпи ми вуйчо! Ако можеше да знаеш какви душевни мъки ми носеше споменът за твоята любов, когато свърнах от правия път, навярно никога не би я проявил към мен, колкото и силно да си я изпитвал; а вместо това би се разгневил срещу мен, поне веднъж в живота си, за да имам поне малко утеха! Но на този свят за мен никога не ще има утеха, защото всички така много ме обичаха! — Тя падна по лице пред властната фигура на стола с умоляващо усилие да хване полите на роклята й.
Роза Дартъл седеше и я гледаше безчувствено като бронзова фигура. Устните й бяха здраво стиснати, сякаш чувствуваше, че трябва много да се владее — пиша това, което искрено вярвам, — за да не удари с крака си хубавата девойка. Виждах я много ясно и изразът на цялото й тяло сочеше това. О, нямаше ли той никога да дойде?
— Какво жалко тщеславие имало у тези земни червеи! — каза тя, успяла дотолкова да овладее яростта в гърдите си, че да продължи да говори. — Вашият дом! Нима си представяте, че мога да мисля за него или пък допущате, че сте в състояние да увредите на този жалък наш дом, чийто позор може да се заплати с пари, и то твърде добре? Нашият дом! Та в него вие сте били също такава продажна вещ, както и другите неща, с които са търгували близките ви!
— О, не казвайте това! — извика Емилия. — За мен можете всичко да говорите, но не хвърляйте моя срам и позор, дори повече отколкото съм го заслужила, върху хора, които са така почтени, каквато сте и вие! Ако за мен нямате милост, уважавайте поне тях от чувство за собствено достойнство.
— Аз говоря — каза тя, без да удостои с отговор молбата й, и като издърпа роклята си от гнусния за нея допир на Емилината ръка, — аз говоря за неговия дом — където живея. Ето я — каза тя, протягайки презрително ръка, — ето достойната причина за раздялата между знатната дама — майката, и нейния благороден син. И тя, която не биха допуснали там като кухненска прислужничка, обсипа този дом с мъки и огорчения! Това е мръсната отрепка, измъкната от морския бряг, да послужи за мигновено забавление, и после отново да бъде захвърлена там, откъдето е дошла!
— Не! Не! — извика Емилия, като закърши отчаяно ръце. — Когато той се появи за първи път на пътя ми — да не бях доживявала никога този ден и да беше ме видял да ме носят към гроба ми! — бях така непорочна като вас, както която и да е благородна девойка, и се готвех да стана съпруга на един великодушен човек, достоен за вас и за която и да е друга лейди в света. Ако живеете в дома му и го познавате, може би знаете какво влияние може да окаже той на едно слабо, суетно момиче. Не се защитавам, но знам много добре, а и той го знае или ще го узнае в смъртния си час, когато съвестта го замъчи, че упражни всичката си сила, за да ме измами, и че аз му повярвах, доверих му се и го обикнах!
Роза Дартъл скочи от мястото си, отдръпна се назад и понечи да я удари с лице, обладано от такава ненавист, така разкривено от ярост и злоба, че едва се удържах да не се хвърля помежду им. Ръката й удари по въздуха. Като я виждах така задъхана, загледала Емилия с най-голямото отвращение, което можеше да изрази, и цяла разтреперана от ярост и презрение, си мислех, че никога не съм бил свидетел на подобна гледка и никога вече не ще видя такова нещо.
— Вие сте го обичали? Вие? — крещеше тя със стиснат юмрук, на който сякаш липсваше само оръжие, за да прободе с него ненавистната й девойка.
Емилия се беше отдръпнала от погледа ми. Не последва никакъв отговор.
— И казвате това на мен — прибави тя — с безсрамните си устни? Защо няма обичай да се бият подобни твари? Ако можех да заповядам това, щях да накарам да бият тази девойка до смърт.
Не се съмнявам, че действително би го сторила. В очите й гореше такава омраза, че сама би й станала палач, ако имаше възможност.
Бавно, много бавно тя избухна в смях и посочи към Емилия, сякаш тя беше някакво позорно зрелище за хората и за боговете.
— Тя да обича! — крещеше Роза Дартъл. — Тази мърша! И ме уверява, че той я е обичал! Ха, ха! Какви лъжци са тези продажни твари!
Насмешката й беше по-страшна от непристорената й ярост. От двете бих предпочел да съм жертва на втората. Но тя се бе отдала на това чувство само за миг. Сетне отново го овладя и колкото и силно да бушуваше вътре в нея, вече не го остави да се прояви външно.
— Дойдох при вас, чисто изворче на любовта — каза тя, — за да видя — както ви казах в началото — как изглежда едно такова същество. Бях любопитна. Сега съм задоволена. Също така дойдох да ви кажа, че ще направите най-добре да се приберете, колкото може по-скоро в родния си дом, и да скриете главата си между онези превъзходни хора, които ви очакват и които ще се утешат с парите ви. И когато свършите тези пари, вие отново ще можете „да вярвате, да се надявате и да обичате“! Мислех ви за счупена играчка, изпълнила предназначението си и захвърлена настрани, с излющена позлата. Но като ви виждам какво чисто злато сте, същинска знатна дама, поругана невинност, с непорочно сърце, изпълнено с любов и доверие — каквато изглеждате и каквато ви рисува историята ви, — ще ви кажа още нещо. Внимавайте добре, защото, което кажа, аз го върша. Чувате ли ме, приказна фейо? Аз изпълнявам това, което казвам!
За миг яростта отново я завладя, но тя премина през лицето й като спазъм и я остави усмихната.
— Скрийте се — продължи тя, — ако не у дома си, то другаде. Нека бъде далеч, в неизвестно място, или
