него?
— Не знам. Махна се оттук заедно с майка си, която през всичкото време се вайкаше, молеше и се разкайваше. Отидоха си с един от вечерните лондонски дилижанси и не знам за тях нищо повече от това, че ненавистта му към мен е голяма. Той ме счита също така виновен за злочестината си, както и мистър Микобър. Както му заявих, сметнах това за ласкателство.
— Предполагаш ли, че той има пари, Тредълс? — запитах аз.
— О, да, навярно има — отвърна той, като поклати сериозно глава. — Смятам, че по един или друг начин е успял да прибере значителна сума. Обаче, Копърфийлд, ако си имал възможност да наблюдаваш постъпките му, смятам, че ще дойдеш до заключението, че парите никога няма да попречат на този човек да върши мошеничества. Той е такова въплъщение на лицемерието, че каквато и цел да преследва, ще върши това престъпно. То е едничката отплата, която получава за външните спирачки, които си налага. Винаги ще пълзи по земята, за да постигне някоя едра или дребна цел, и винаги ще преувеличава всяка пречка на пътя си, както ще мрази и подозира всеки, който по най-невинен начин застане между него и целта му. Така престъпните му домогвания всеки миг ще стават още по-престъпни при наличността и на най-малката причина или изобщо без всякаква причина. Достатъчно е да имаме предвид нашата история, за да разберем това — каза Тредълс.
— Той е просто чудовищно подъл! — каза леля.
— Не знам — забеляза замислено Тредълс. — Мнозина могат да бъдат много подли, когато решат да станат такива.
— А как стои работата с мистър Микобър? — запита леля.
— Действително, трябва още веднъж да отдам заслуженото на мистър Микобър — каза весело Тредълс. — Ако не беше неговото търпение и настойчивост в продължение на толкова време, ние никога не бихме се дори надявали да се доберем до тези резултати. И струва ми се, че е направил всичко това само заради възтържествуването на справедливостта. Достатъчно е да си помислим какви облаги би могъл да получи от Юрая Хийп за мълчанието си.
— И аз мисля същото — казах аз.
— Какво смятате, че трябва да му дадем? — запита леля.
— О, преди да стигнем дотам, има още две неща — каза малко смутено Тредълс. — Най-напред съществуват няколко полици, които мистър Микобър му е давал за авансите, получавани от него…
— Е, добре, те трябва да се заплатят — каза леля.
— Да, но не знам къде са, нито пък кога Юрая ще ги използува срещу него — прибави Тредълс, като разтвори широко очи. — Предполагам, че докато замине, мистър Микобър непрестанно ще бъде арестуван или пък ще бъде затварян за дългове.
— В такъв случай ще трябва непрестанно да го освобождаваме и изваждаме от затвора — каза леля. — На какво възлиза дължимата от него сума?
— Мистър Микобър е вписал тези сделки — тъй като той ги нарича най-церемониално „сделки“ — в една книга и според изчисленията му сумата възлиза на сто и три лири стерлинги и пет шилинга — каза усмихнато Тредълс.
— И какво смятате, че трябва да му дадем, включително и тази сума? — запита леля. — Мила моя — обърна се тя към Агнеса, — ти и аз после ще се споразумеем как ще си я поделим. Колко да я направим? Петстотин лири стерлинги?
Тук и двамата с Тредълс се намесихме. Препоръчахме да му се даде една малка сума в наличност и да заплатим дължимото му на Юрая, без да се отнасяме за това до него, като посрещаме падежите на полиците му, когато настъпи срокът им. Предложихме да заплатим пътя и екипировката на семейството и да им дадем на ръка сто лири стерлинги, като вземем сериозно обещанието на мистър Микобър за плащането на направените му от нас аванси, понеже за него ще е благотворно да смята, че ни е задължен. Освен това предложих да обясня характера и миналото му на мистър Пеготи, на когото знаех, че мога да разчитам, и да му поверя една сума от други сто лири стерлинги, от които да му дава, когато намери за необходимо. Също така предложих да разкажа на мистър Микобър толкова от историята на мистър Пеготи, колкото смятам, че ще е удобно, за да могат да се заинтересуват един от друг и да си помагат взаимно. Всички възприеха горещо тези предложения и трябва веднага да спомена, че двамата скоро се опознаха и сприятелиха.
Като забелязах как Тредълс отново поглежда загрижено леля, му напомних, че както беше споменал, има още една точка, върху която трябва да ни осветли.
— Ти и леля ти трябва да ми простите, ако засегна един болезнен въпрос, тъй като боя се, че той действително е такъв — каза Тредълс колебливо, — но смятам, че е необходимо да ви го припомня. В деня на паметното разобличение на Юрая Хийп от страна на мистър Микобър Юрая изказа известна заплаха относно лелиния ти… съпруг.
Леля, запазила вцепенената си стойка и външното си спокойствие, кимна утвърдително.
— Може би това е било само една безцелна дързост от негова страна — забеляза Тредълс.
— Не — отвърна леля.
— Наистина е съществувал такъв човек — простете ми за въпроса — и той е бил подчинен на волята на Юрая, нали?
— Да, добри ми приятелю — каза леля.
Лицето на Тредълс видимо се удължи и той обясни, че не е могъл да засегне този въпрос, че подобно на задълженията на мистър Микобър към Юрая последният не е включил и него в условията си, че вече нямаме никаква власт над Юрая, който без съмнение би ни нанесъл всяка вреда, ако му се удаде случай.
Леля продължаваше да мълчи, докато няколко сълзи се търкулнаха по бузите й.
— Вие сте напълно прав — каза тя. — Проявявате истинска грижливост, като споменавате и този въпрос.
— Мога ли аз или пък Копърфийлд да направим нещо? — запита мило Тредълс.
— Нищо — отвърна леля. — Благодаря ви много. Това е напразна заплаха, драги ми Трот. Нека повикаме мистър и мисис Микобър. И никой от вас да не ми приказва! — С тези думи тя поглади роклята си и седна изправена, като се загледа към вратата.
— Е, мистър и мисис Микобър! — каза леля, когато двамата съпрузи влязоха. — Прощавайте, че тъй дълго ви държахме вън, обаче трябваше да разискваме върху изселването ви и сега ще ви кажем какво смятаме, че трябва да се направи.
За най-голямо удоволствие на цялото семейство (присъствуваха и децата) тя даде на мистър Микобър подробни обяснения, които така много отговаряха на схващанията му относно изискванията на търговските сделки, че не можахме да го удържим да не изтича навън, за да купи необходимите формуляри за полици. Обаче радостта му бе помрачена от един внезапен удар, тъй като след пет минути той се върна придружен от един полицай и ни заяви всред поток от сълзи, че всичко е загубено. Напълно подготвени за това събитие, което беше безспорно дело на Юрая Хийп, незабавно заплатихме сумата и след още пет минути мистър Микобър седеше до масата, попълваше полиците с израз на съвършено доволство, което само тази обична за него дейност или правенето на пунш можеха да изпишат по светналото му лице. Истинско зрелище беше да се наблюдава как той работи върху полиците с радостта на художник, докосва ги като картини, поглежда ги отстрани, вписва в бележника си дати и суми, разглежда ги, след като ги свърши, обладан от съзнанието за голямата им значимост.
— Най-доброто, което можете да направите, господине — обади се леля, — ако желаете да послушате съвета ми, е да изоставите завинаги тази дейност.
— Госпожо — отвърна мистър Микобър, — моето намерение е да впиша това в девствената страница на бъдещето. Мисис Микобър ще го засвидетелствува. Надявам се, че синът ми Уилкинс никога не ще забрави, че е по-добре да сложи ръката си в огъня, отколкото да държи в нея змиите, които отровиха живота на нещастния му родител! — Дълбоко развълнуван и в миг придобил трагичен вид, мистър Микобър загледа змиите с мрачно отвращение (в което следите от предишното му възхищение към тях не бяха съвсем изчезнали), сгъна ги и ги прибра в джоба си.
Това сложи край на тази вечер. Бяхме изтощени от скръб и умора и леля и аз възнамерявахме да се завърнем в Лондон на другата сутрин. Микобърови щяха да ни последват, след като продадат покъщнината си на някой търговец. Работите на мистър Уикфийлд щяха да бъдат доуредени под ръководството на Тредълс, а след като това се свършеше, и Агнеса щеше да дойде в Лондон. Прекарахме нощта в старата
