избор, възможност да преодолееш натиска, който ти оказват другите хора и събития. Падма ти го каза още преди пет години!
— И поради тази причина можете да предскажете къде ще се намирам, така ли? Добре, да чуем поредната шегичка!
— О, Тим! — разсърди се тя. — Много ясно, че това опростява нещата. Дори няма нужда да се прибягва до онтогенетиката. И сам би могъл да се досетиш. Помисли само — през последните пет години си работил упорито, за да станеш равноправен член на гилдията, нали? Мислиш ли, че е останало незабелязано за околните?
Беше абсолютно права, разбира се. Не пазех амбициите си в тайна, защото нямаше причина за това. Прочете признанието на лицето ми.
— Добре — продължи тя. — Станал си Чирак. Кой е най-бързият и верен път за Чирака към пълноправно членство в гилдията? Да му стане навик винаги да бъде там, където са най-интересните новини. А къде в момента стават най-интересните — макар и не най-важните — неща, които държат в напрежение населението на четиринадесетте планети? На Нова Земя — войната между Северния и Южния Раздел. Военните новини винаги са драматични. Следователно ти би направил всичко възможно да те изпратят да пишеш репортажи за тукашните събития, а си личи, че си в състояние да получиш, каквото пожелаеш.
Внимателно се вгледах в нея. Всичко, което каза, беше истина и имаше смисъл. Но щом е така, защо не съм се сетил, че съм толкова предсказуем? Сякаш бях открил, че някой ме наблюдава с мощен бинокъл, а аз дори не подозирам.
— Добре — бавно подех аз, — току-що ми разказа защо би трябвало да се намирам на Нова Земя. Но не ми обясни защо трябва да съм тук, на това празненство на Фрийланд?
— Падма… — тя се обърка. — Той… Падма каза, че този миг и това място са фокус. И след като ти си това, което си, сигурно ще го почувстваш и ще дойдеш, за да го използваш за собствените си цели.
Гледах я и бавно попивах думите й. По едно време, подобно на внезапно разгорял се огън, в ума ми се свърза това, което тя каза, с другото, чуто по-рано.
— Да, да, фокусът! — от възбуда направих нова крачка напред. — Падма каза, че тук е фокусът на събитията! За Грим, но и за мен! Защо? Какво означава това за мен?
— Ами аз… — заекна тя. — Не знам. Тим, възможно е Падма също да не знае.
— Нещо обаче те е накарало да дойдеш тук, нали? — почти крещях срещу нея. Разумът ми се промъкваше към истината като лисица към ранен заек. — Защо се мъчеше да ме намериш? Точно сега и точно тук. Кажи!
— Падма… — тя пак се запъна. Разбрах, че с удоволствие би ме излъгала, но нещо не й даваше да го направи. — Падма научи всичко, което знае в момента, съвсем наскоро, защото чак сега стана възможно да използва помощта на Последната Енциклопедия. Тя му предостави допълнителни данни, които той включи в изчисленията си. След приключването им резултатите се оказаха къде по-комплексни и сложни. Сега Енциклопедията е много по-важна за цялата човешка раса, отколкото беше преди пет години. Съответно опасността да не бъде завършена е изключително голяма. И твоята склонност към унищожение…
Замълча и ме погледна, сякаш ме молеше да й разреша да не довършва това, което бе започнала. Но от възбуда мисълта ми се носеше като бесен кон, а сърцето ми удряше в гърдите като копито.
— Продължавай! — рязко й заповядах аз.
— Склонността ти към унищожение се оказа по-силна, отколкото той предполагаше. Има и още нещо, Тим. Нали помниш, преди пет години Падма мислеше, че нямаш друг избор, освен да стигнеш до края на твоята мрачна долина? Оказа се, че не е съвсем така. Има шанс. Точно тук, в тази точка на плана, в този фокус. Ако размислиш и се върнеш при нас, все още има малък шанс да се измъкнеш от мрака. Но трябва да решиш сега — веднъж и завинаги! Да се откажеш от всичко, над което работиш в момента, и да се върнеш на Земята, за да поговориш с Марк Тор! И то веднага!
— И то веднага — промърморих аз. Просто повторих думите й, слушайки как препускат през главата ми. — Не, сега вече няма значение. Защо според теб съм длъжен да се върна? Заради някакво потенциално унищожение? Нищо такова не планирам.
— Тим! — думите й долитаха някак отдалеч, чувствах ръката й върху своята и виждах бледото й лице и очите, втренчени в мен, като че ли се опитваше да привлече вниманието ми. Струваше ми се, че ни разделят светлинни години. Мисълта, че и изчисленията на Падма потвърждават наличието на тъмна сила в мен, за чието усъвършенстване изгубих пет години, не ми даваше покой. От какво бяха обаче предизвикани нейните подозрения, след като никакво унищожение не бях планирал — дори и сега?
— Това не означава, че си планирал нещо! — отчаяно извика Лайза. — Нима не разбираш? Пушката не планира кога да гръмне. Но и ти като пушката си готов за изстрел. Само че не бива да стреляш! Би могъл да се промениш, все още имаш време. Можеш да спасиш и себе си, и Последната Енциклопедия…
Последната дума иззвъня в мен като хилядогласно ехо от камбана, сякаш отново се събудиха безчислените гласове, които чух преди пет години в Точката на прехода в Индекс-залата на Енциклопедията. Неочаквано я почувствах да ме докосва като острие на пика. Сякаш сияен лъч светлина, тя разряза стените на мрака, триумфално заобиколил разума ми от всички страни по същия начин, както тогава, в офиса на Марк Тор. Подобно на неописуема илюминация за миг мракът беше разкъсан и съзрях видение: стоя под дъжда, Падма е до мен, а между нас има мъртвец.
Рязко се отскубнах от видението и се потопих в комфортния мрак. Чувството ми за сила и могъщество се възвърна.
— Енциклопедията не ми трябва! — заявих аз с висок глас.
— Ти си й нужен! — извика Лайза. — Всички родени на Земята имат нужда от нея! А ако Падма е прав — и всички жители на четиринадесетте планети. Може би единствено ти си способен да им я дадеш. Тим, ти просто си длъжен…
— Глупости! — този път сам направих крачка назад. Почувствах толкова силна ярост, каквато Матиас бе успял да предизвика у мен само веднъж, но сега тя беше примесена с усещането за могъщество и триумф. — Абсолютно нищо не съм длъжен! Не ме приравнявай към останалите земни червеи! Може би на тях наистина им е нужна вашата Енциклопедия, но на мен — не!
С тези думи я отстраних от пътя си. Чувах как продължава да ме вика, докато слизах по стълбата. Но не исках да я слушам. И досега не зная какви са били последните й думи. Махнах се от балкона и от нея, пробих си път през тълпата към същия изход, през който излезе Брайт. Сега, когато лидерът на Сдружението си бе отишъл, нямаше никакъв смисъл да оставам повече на празненството. Усетих нов прилив на сили и почувствах, че не съм в състояние да понеса близостта на присъстващите. Почти всички бяха родени на младите светове. Струваше ми се, че гласът на Лайза продължава да звучи в ушите ми — казваше колко ми е необходима Енциклопедията и като ехо ми напомняше за горчивите уроци на Матиас на тема неефективността и ненужността на земляните.
Както и предполагах, когато се измъкнах навън, в хладната и безлунна нощ, Старейшината Брайт и адютантът, който го извика от празненството, бяха изчезнали. Портиерът ми съобщи, че са заминали.
Нямаше никакъв смисъл да ги търся. Биха могли да тръгнат накъдето и да е, дори и към космодрума, за да се върнат на Хармония или Асоциация. Какво пък, нека вървят, помислих си аз, но продължавах да усещам горчивия вкус от намека за моята недееспособност, който бях доловил в думите на Лайза. Нека вървят. И сам мога да се справя с неприятностите, застрашаващи Дейв при евентуална среща с войници на Сдружението поради липсата на подпис на техен командир в пропуска му.
Върнах се на космодрума, с първата совалка излетях в орбита и не след дълго вече бях на Нова Земя. По пътя размислих и реших да направя още един опит да осигуря подпис на висш командир от Сдружението върху пропуска на Дейв. Трябваше да съм сигурен, че ако се наложи да се разделим в зоната на бойните действия, моят зет не ще бъде застрашен.
След като пропуснах възможността да получа подписа на Елдър Брайт, не ми оставаше нищо друго, освен да отида в щаба на Сдружението в Северния Раздел и да се опитам там да подпишат пропуска. Затова веднага след като пристигнах на Нова Земя, се отправих към Контървейл — град в Северния Раздел, разположен малко зад позициите на войниците на Сдружението.
Цялата тази работа ми отне доста време, затова чак след полунощ успях да се добера от Контървейл до полевия щаб на въоръжените сили на Северния Раздел. Пропускът ми на журналист ми помогна да вляза на територията на щаба, която ми изглеждаше необичайно пуста дори за такъв късен час. Най-после паркирах
