назначен за командир на касидианските сили в последния момент и заради това силите на Сдружението бяха разбити.
— Ами! — възрази Лийф. — Подобни неща биха могли да се случат във всяка война, където и да е, между които и да било армии.
— Не съм много съгласен. Решението на Кейси да проведе атака срещу северния фланг на черноризците нямаше да бъде толкова печеливш ход, ако един ден преди това Елдър Брайт не бе поел командването и не бе заповядал да се атакува южният фланг на противника. Сблъскваме се с двойно съвпадение — изведнъж се появява екзотиански полеви командващ, който прави точно каквото трябва, при това именно в момента, когато силите на Сдружението предприемат действия, довели до капитулацията им.
Пиърс се обърна и посегна към телефона, поставен на масичката зад гърба му.
— Не си правете труда да проверявате, вече го направих — обадих се аз. — Решението да се изпрати Кейси Грим в помощ на касидианците е взето в последния момент и той не е имал възможност да изпрати своите разузнавачи да разберат какво е намислил да прави Брайт.
— Съвпадение, нищо повече. — Пиърс се намръщи, преди да продължи: — Или пък вездесъщият дорсайски военен гений, който всички ние познаваме толкова добре.
— Не мислите ли, че приказките за военния гений на дорсайците може да са леко преувеличени? Освен това не обичам съвпаденията.
— Тогава? Какво е вашето обяснение?
— Моето предчувствие ми подсказва, че екзотианците имат възможност да предугаждат намеренията на противниците си. Споменахте дорсайския военен гений, но какво ще кажете за психологическия гений на Екзотика?
— Но… — Лийф млъкна и се замисли. — Това е направо фантастично! — Погледна ме и допълни: — Какво предлагате да направим?
— Да ми разрешите да се позанимая със случая. Ако съм прав, след три години ще видим войските на Екзотика да воюват против Сдружението. Не като наемници в някоя кампания, а като въоръжените сили на Екзотика против въоръжените сили на Сдружението. — Направих пауза и допълних: — И ако наистина се окажа прав, вие ще подкрепите кандидатурата ми за член на Съвета, когато се освободи място.
Дребният съсухрен човек срещу мен отново мълча цяла минута, преди да отговори.
— Не вярвам на нито една ваша дума. Ровете се в случая, колкото искате. Гарантирам ви, че ще подкрепя кандидатурата ви, ако се стигне дотам. А ако се случи нещо, което поне малко да прилича на фантазиите ви, елате да си поговорим пак.
Седеше в креслото си и клатеше глава, но повече не продума.
— Надявам се да се видим в най-скоро време — казах аз и излязох.
С този ход вкарах в ума му дразнител, който да направлява мислите му в желаната от мен посока. За щастие Пиърс Лийф притежаваше трениран и съзидателен ум. Иначе не би могъл да заема председателското място в Съвета. Умът му беше от този тип, който не забравя дадения проблем, докато той не бъде решен по някакъв начин. И след като не можеше да игнорира проблема, най-вероятно щеше да започне да търси доказателства дори там, където другите не биха и помислили.
Този особен дразнител имаше на разположение почти три години, за да проникне в сърцевината на представата на Лийф за същността на нещата. Доволен, че ми се налага да чакам, се заех с ежедневните си проблеми.
Прекарах две седмици на Земята и успях да сложа относителен ред в тукашните си дела. Накрая отново излетях към Нова Земя.
Както вече споменах, Сдружението откупи войските си, които бяха пленени от касидианските сили, командвани от Кейси Грим, след което ги доокомплектова и ги разположи около столицата на Северния Раздел Мортън в качеството на окупационни войски, които чакат да им се изплати дължимото възнаграждение.
То трябваше да бъде платено от вече несъществуващото правителство на Северния Раздел, което беше наело войниците на Сдружението. Тази практика — да се държи като заложник за изплащането на дълга цяла планета с населението й — беше, разбира се, незаконна, но се прилагаше често. Причината се криеше в особената валута, с която се боравеше сред звездите — производителната сила на човека, независимо дали е психиатър или войник. Дългът не може да не бъде изплатен от планетата-длъжник, независимо дали правителството е същото или не. В противен случай правителствата биха се сменяли често, щом това е начинът да се избегне изплащането на дълговете.
Обичайната практика бе победителят да плаща за всичко, дори ако ставаше дума за сблъсък на противоположни интереси на една и съща планета и са били наети войници от други светове. Нещо като обратен граждански иск за финансово обезщетение, при който изгубилият плаща разходите по делото. Действията на силите на Сдружението означаваха обявяване на война на цялата планета, докато не бъдат изплатени дълговете по договора, сключен от някои нейни жители.
Бойни действия не се водеха и след известно време плащанията по дълга щяха да бъдат изпълнени от правителствата на Нова Земя, които са били замесени в конфликта. В случая това беше правителството на Южния Раздел, което излезе победител от войната. Но дотогава планетата щеше да е окупирана от войниците на Сдружението. Върнах се там горе-долу осем месеца след като бях напуснал Нова Земя със задачата да напиша серия уводни статии. Отидох да се срещна с полевия командващ на черноризците и този път не срещнах никакви трудности. По всичко личеше, че командването им е издало заповед да не се ограничава достъпът до лагера, който бе издигнат насред полето и представляваше правилно подредени пластмасови палатки, както и по възможност да не се дразнят представителите на другите планети. Никъде не чух да говорят на техния особен молитвен език, който обикновено употребяваха при разговорите помежду си. Също така не видях и портал — нито на входа, нито по пътя до палатката на командира. И макар че ми говореше на „Вие“, а не на „ти“, видът му не показваше, че е щастлив от срещата ни.
— Полеви командващ Уосъл — представи се той. — Заповядайте, журналист Олин, седнете. Чувал съм за вас.
Беше човек на около петдесет години с късо подстригана, изцяло посивяла коса. Фигурата му приличаше на долната част на холандска врата, а брадичката му бе толкова ръбеста, че му придаваше вид на много нещастен. Физиономията му и в момента изглеждаше нещастна независимо от усилията, които полагаше да се държи спокойно. Аз обаче знаех причината за тревогите му.
— Предполагам, че наистина сте чували — доста хладно подех аз. — Затова ще ви припомня някои принципи за непредубедеността на Агенцията за междузвездни новини.
Той се намести по удобно в креслото си и каза:
— Известно ни е всичко, журналист Олин, и лично аз не мисля, че имате някакви предубеждения спрямо нас. Съжаляваме за смъртта на зет ви и за вашето раняване. Само искам да изтъкна, че Агенцията от всички свои членове е избрала точно вас за написването на тези репортажи…
— Нека да ви обясня съвсем ясно! — прекъснах го аз. — Сам избрах тази работа, командващ Уосъл. Избрах я с абсолютната увереност, че мога да се справя.
При тези думи лицето му придоби изражение на уморен булдог и на него се четеше само едно — недоверие. Отправих му възможно най-благия си поглед.
— Доколкото виждам, не можете да схванете, а? — изрекох аз с метален глас. — Родителите ми умряха, когато бях съвсем малък. Израснах под грижите и възпитанието на чичо ми. Цял живот съм се стремил само към едно — да стана журналист. За мен Агенцията е по-важна от което и да е общество или човек на всичките четиринадесет планети. Нося Клетвата за непредубеденост в сърцето си, командващ. Основният момент в тази клетва е унищожаването на всички лични чувства, които биха могли да повлияят в каквато и да е степен на обективността на журналиста.
Продължаваше да седи зад бюрото си и да ме гледа тъпо. Стори ми се, че едва забележима сянка на недоверие преминава през лицето му.
— Мистър Олин — най-сетне проговори той. Това формално обръщение беше светъл лъч в сравнение с официалния тон, с който започна разговорът ни. — Опитвате се да ме убедите, че сте тук, за да напишете статиите, с цел да докажете своята непредубеденост по наш адрес ли?
— И по ваш адрес, и към другите хора и събития — отговорих аз, — точно както го изисква Клетвата за непредубеденост. Тези репортажи ще станат публично доказателство за обективността на журналистите,
