отношение и двамата бяха първокласни представители на дорсайската школа, а като характери.
Още при първата ни среща Кейси ми направи впечатление с веселия си характер и човешка топлота, които дори от време на време засенчваха факта, че е роден на Дорсай. Когато нямаше преки военни задължения, той сияеше като слънчева светлина. И вие бихте могли да се топлите от присъствието му, така както се греете на слънце. Ян — физическият му двойник, снажен и мрачен като Один3, беше подобен на сянка.
За мен дорсайските легенди се превъплътиха в действителност. Ян беше навъсен човек с желязно сърце и мрачна, самотна душа. В могъщата крепост на тялото си той се бе затворил, както го правят отшелниците високо в планината. Чрез него самотните му яростни прадеди сякаш се бяха събудили за живот.
Ян не признаваше нито закон, нито етика. За него бяха важни дадената дума, верността към семейството и кръвното отмъщение. Той беше готов да мине през Ада, само и само да изпълни дълга си. В момента, в който го видях да върви насреща ми, разбрах що за човек е и горещо благодарих на всички богове, че дългът му няма отношение към мен.
Разминахме се, той зави зад ъгъла.
Спомних си, че според слуховете никога не променя мрачното си настроение, освен когато Кейси е до него, сякаш наистина е половинка от брат си. Ако се случи някога да изгуби светлото присъствие на Кейси, сигурно завинаги ще се затвори в себе си.
По-късно ми се наложи да се сетя за тази си мисъл.
Но сега я забравих, защото минах през вратата и попаднах в нещо като малка оранжерия, където видях познатото добродушно лице и късо подстриганата коса на Падма. Носеше обикновените си сини дрехи.
— Заповядайте, мистър Олин — покани ме той и стана. — Елате с мен.
Мина под арка от цъфнали пурпурни клематиси. Последвах го и попаднах в малък двор, където ни чакаше луксозна аерокола. Падма вече седеше пред пулта за управление. Държеше вратата отворена, за да се кача и аз.
— Къде отиваме? — попитах, след като влязох.
Падма включи автопилота и колата се издигна във въздуха. Даде й възможност сама да намери пътя, а той се облегна и ме погледна.
— В щаба на командващия Грим.
Както и преди, очите му имаха странен светлокафяв оттенък, но сега ми се струваше, че отразяват и слънчевата светлина, която от време на време надничаше през прозореца. Не можех да прочета изражението им.
— Ясно. Разбирам, че съобщението от щаба може да пристигне много по-бързо до вас, отколкото аз с колата си. Дано не мислите, че ме е арестувал или нещо от този род. Нося в себе си Декларацията за непредубеденост, която ме защитава като журналист. Освен това имам необходимите пропуски както от Сдружението, така и от Екзотика. Нямам намерение да нося отговорност за заключенията, които си е направил Кейси Грим по време на разговора ни на четири очи.
Падма седеше неподвижно и ме разглеждаше. Ръцете му, опрени на коленете, изглеждаха бледи на фона на сините дрехи, но вените му личаха отчетливо под кожата.
— Връщам ви там, защото така реших аз, а не по заповед на Кейси Грим.
— Бих искал да знам защо!
— Защото сте много опасен — бавно произнесе той.
Седеше и ме гледаше, без да мига.
Изчаках да продължи, но той мълчеше.
— Опасен ли? За кого?
— За нашето бъдеще.
Погледнах го, а след това ме изби на смях.
— О, я стига!
Бавно поклати глава. Очите му не се отделиха от лицето ми нито за миг. Бях поразен — невинни и открити като на сукалче, но зад тях не можех да видя човека.
— Добре тогава, обяснете ми защо съм опасен?
— Защото имате намерение да унищожите една жизненоважна част от човешката раса. Знаете как.
Последва кратко мълчание. Аероколата безшумно се плъзгаше в облаците.
— Това е доста странно предположение — хладнокръвно заявих аз. — Чудя се как сте стигнали до това заключение.
— Чрез онтогенетични изчисления — спокойно отвърна Падма. — Това не е предположение, Тим, и вие го знаете.
— А, да, онтогенетиката. Имах намерение да понауча нещо за нея.
— И какво научихте, Тим?
— Досега ли? Нищо. Но сега вече знам това-онова. В началото ми се стори лесно, доколкото си спомням. Какво става с еволюцията?
— Онтогенетиката е наука, изучаваща ефекта от еволюцията върху взаимодействащите си сили на човешкото общество.
— И аз съм една от тези взаимодействащи сили, така ли?
— В момента и допреди известно време — да. Вероятно и още няколко години. Но може и да престанете да бъдете.
— Прилича ми на заплаха.
— Да, до известна степен — очите му пак отразиха светлината, когато ги погледнах. — Имате реален шанс да унищожите и себе си, и другите.
— Не бих се радвал.
— В такъв случай най-добре е да ме изслушате.
— О, разбира се. Нали това ми е работата — да слушам другите. Разкажете ми за онтогенетиката и за мен.
Превключи нещо на пулта и отново се обърна към мен.
— Човечеството е претърпяло еволюционен взрив в онзи момент от своето историческо развитие, когато колонизацията на звездите е станала осъществима на практика.
Седеше неподвижно и ме наблюдаваше. Постарах се да придам на физиономията си изражение на внимателен слушател.
— Причината е расовият инстинкт, който все още не сме разбрали докрай, но по своята същност представлява природна самозащита.
Бръкнах в джоба на сакото си и казах:
— Мисля, че ще е най-добре да направя запис.
— Ваша воля — спокойно отвърна Падма. — От споменатия взрив се оформили култури, всяка от които представлявала някакъв клон от човешката натура. Дорсайците станали бойния, сражаващ се клон. Сдружението развило култура, която отхвърля всичко лично в името на някаква вяра. Философският клон довел до създаването на културата на Екзотика, към която принадлежа и аз. Наричаме ги Остатъчни култури.
— Знам за тях — вметнах аз.
— Знаете за тях, Тим, но не ги познавате.
— Така ли?
— Да. Защото и вие, и прадедите ви сте родени на Земята. Вие сте стволът, който обединява всички клонове на човечеството. Хората от Остатъчните култури еволюционно се различават от вас.
Почувствах как старата злоба се надига. Думите му събудиха гласа на Матиас у мен.
— Ами? Смея да твърдя, че не виждам никаква разлика.
— Защото не искате. Ако имате желание, тогава ще признаете, че щом се различават от вас, трябва да ги съдите с други критерии.
— И с какво толкова се различават?
— Донякъде с това, че всички хора от Остатъчните култури, включително и аз, разбират и действат инстинктивно, а човекът с пълен спектър екстраполира въображението си. — Намести се в седалката, преди
