— За първи път интервюирах фюрера през 1927 година — каза той. — Тогава той беше едно нищо — но аз усещах силата му! После прочетох „Майн кампф“. От години работех за евреи, години наред бях експлоатиран от тях. С империята е свършено, Алънби. Онзи педераст, Едуард, пристана на една американска курва. Канада я няма. Индия ще се отдели. Просто въпрос на време. Какво сме ние? Една империя, умираща от гангрена и управлявана от мекушави мухльовци. Трябва ли да продължавам?
Алънби бавно поклати глава и попита:
— А ти, Пенелоп?
— Че какво е направила Англия за мен? — студено каза тя.
Двадесет и седем запали нова цигара.
— Какво е моето прикритие?
— Е, нали ти и Пенелоп сте сгодени — каза Уилоуби с почти дяволита усмивка. — Ще го известим тук на коктейл само две вечери преди да тръгнем и по този начин няма да има време никой да провери твоето минало. Ако изобщо някой пожелае, в което се съмнявам. Ще пътуваме в личния вагон на Ендрю Гахагън. Влакът е от дванадесет частни вагона. Ще напиша статия за предстоящата сватба — родителска гордост и така нататък. Дори някой от пресата да започне прекалено внимателно да изследва миналото ти, ще бъде късно. Вече ще бъдем в Джорджия.
— И каква ще бъде нашата история? — попита Двадесет и седем лейди Пенелоп.
— Срещнала съм те при последното ни пътуване на изток — каза тя. — Влюбили сме се в Хонконг и ти си ме последвал дотук. Всичко е много романтично.
— Ще те приветстват с отворени обятия — каза Уилоуби. — Открай време пиша любовни истории за това място, така че буквално ще се разтопят. Ще видиш, че много богатите са почти толкова суетни, както другите, а може би и повече.
— Кажи ми нещо повече за плана. На ми чети лекции за човешката природа.
— Прав си. Островът е малък, в най-широката си част е само две мили и е около пет мили дълъг. Вилите са групирани около клуба на по-малко от сто метра от пристанището, а то е достатъчно дълбоко, за да дойде нашата подводница. И да вземе тридесет души на борда.
— Нали каза двадесет и седем.
— Е, нали ти, аз и Пени също трябва да си тръгнем. Аз ще действам като посредник.
— Окей. — Той пак погледна картата. — И така, ще присъстват двадесет и седем милионери, техните жени и гости, това ли е?
— Всъщност тридесет и двама. Когато замислихме този план, всяка година на острова ходеха двадесет и седем постоянни посетители и техните близки и гости. Оттогава нещата малко са се променили.
— И ние ще вземем двадесет и седем от тях?
— Ето го списъка — каза Уилоуби. — Може да си изберем. Но моето мнение е, че тридесет души е лимитът.
Двадесет и седем взе списъка и го прегледа.
— Колко разпръсната ще бъде тази смесена група?
— Всъщност на няколко декара. Но всички ще бъдат в трапезарията точно в осемнадесет часа и тридесет минути за вечеря. Това е голямата вечеря за годината и според клубното правило всеки трябва да бъде в клуба.
— Колко общо ще бъдат на вечерята?
Уилоуби пошумоли из книжата в папката и отдели един лист.
— Това е списъкът на всички членове и техните гости. Тридесет и двама членове, техните жени, деца, бавачки и секретарки, общо сто и дванадесет. И тридесет и трима гости. Това прави сто и четирийсет и пет души за вечерята.
— Осемнадесет маси?
— Не. Бавачките, секретарките и по-малките деца ще ядат в трапезарията за персонала. Тя е съседна на главната трапезария, точно тук. — Уилоуби посочи една по-малка стая на плана. — Всъщност трапезарията има дванадесет маси за по осем души.
— Така, значи ще трябва да покрием две трапезарии.
— Но свързани една с друга.
— Какво ще кажеш за охраната?
— Само пазачи през нощта. Наблюдават брега да не би да дойде някоя лодка.
— Колко души.
— Трима.
— Персонал?
Уилоуби прелисти папката.
— Персонал в кухнята — седем; келнери — двайсет…
— Двайсет!
— По един за всеки две маси.
— Не са ли прекалено много?
— Е, богаташите си имат свои навици.
— Това също ще се промени — каза Алънби с усмивка. Уилоуби продължи:
— Кухненският персонал и келнерите — двадесет и седем; пазачи — трима, плюс двама радиотелефонисти, един на телефонната централа и местния инженер. Учителският персонал, прислужниците и чистачите заминават в шест часа с лодка за материка.
— Това са тридесет и четирима души, без да броим богаташите.
— Правилно.
— Значи общо сто седемдесет и девет?
— Да, но всичко, което трябва да се направи, е да се извика подводницата по радиотелефона и да се поддържа редът, докато тя пристигне.
— Наивно.
— Наивно? — обиди се Уилоуби.
— На този остров има телефони и радиотелефони. Те трябва да се обезвредят. Има трима пазачи. Трябва да се обезвредят. Ще има около сто и петдесет души в трапезарията, без да броим, че някой може да е болен и да си остане вкъщи тази вечер. Ще трябва да покрием сто и петдесет души, докато подводницата пристигне.
— Аз… не съм много добър в…
— Ще ви кажа какво ще направим — остро каза Алън-би. — Това е моя операция и ще я проведем по моя начин. Вие двамата ще правите точно каквото ви кажа. Ясно ли е?
— Затова си избран за тази работа, Сван. Ти…
— Алънби, по дяволите! Името ми е Алънби. Сван не съществува!
— Разбира се, разбира се — запелтечи Уилоуби. — Глупава грешка. Повече няма да се повтори.
— Гледай да не се повтори. Не искам цялата работа да пропадне заради някакъв глупав гаф като този.
— Казах, че съжалявам. Няма да се повтори.
— Така — каза Алънби, отстъпи от картата, но продължи да я гледа със скръстени на гърдите ръце. — Ние трябва с голи ръце да превземем целия остров и да държим като заложници почти сто и петдесет души, докато пристигне подводницата.
— Не може да рискуваме да посветим още някого в този план — каза Пенелоп. — Още от началото най-много се страхувахме от евентуално изтичане на информация. До този момент само шест души знаят за това. Ние тримата, Фирхаус, Адолф Хитлер и сега вече командирът на подводницата. Ако посветим още хора, шансовете за неуспех ще се увеличат.
— Неуспех? — грубо каза Алънби. — Няма да има неуспех! Аз очаквах тази задача цели шест години. Ще убия всеки, конто я изложи на опасност, всеки, който се опита да ми попречи — и това включва и вас двамата. Ясно ли е?
— Напълно — каза тя.
— Ще ти припомня — каза Уилоуби, — че това е мой план. Ако не бях аз, на първо място ти нямаше да бъдеш поканен на острова…
