— Не. Никога не съм използвал.
— Вътрешна връзка?
— Има тръба, по която можеш да викаш напред и назад. Работи чудесно. Къде казвате, че отивате?
— Брънзуик, Джорджия.
— Къде, по дяволите, е това? — попита Гарисън и измъкна чекмеджето на бюрото. Дъното изпадна и по целия под се разпиляха стари мазни карти и схеми.
— Към Флорида — каза Драймън.
Гарисън коленичи и запреравя картите, докато намери достатъчно, та да сглоби маршрута на пътуването.
— Ето го — каза той. — Я, имали и писта. А тук има малка морска база. Точно по маршрута ви.
— Не можем да прелетим над морска база без радиотелефон — каза Драймън. — Ще си помислят, че ги атакуваме.
— С това! — каза Кигън, като посочи биплана.
— Какво е времето на юг?
— Хубаво е, докато стигнем Южна Каролина. После ще почнем да гоним една дъждовна буря или обратното. Тя се движи на юг покрай брега, ако се вярва на бюрото за прогноза на времето.
— Е — каза Гарисън доста сериозно, — понякога улучват. Какъв таван имате?
— Триста метра и две мили видимост.
— По-добра, отколкото в Колорадо — каза Кигън.
— Не ми говори за Колорадо. Ако Господ не беше сложил този проход там, сега щяхме да сме част от пейзажа. — Драймън поклати глава. — Господи, Ки, не можем ли някога да летим донякъде в хубаво време?
— Какво ще кажеш за ветровете?
— Ако бурята продължи да се движи по този начин, двадесет до тридесет мили в час.
Гарисън Задъвка една клечка за зъби и се замисли. После се наведе към Драймън.
— Слушай, нямам достатъчно застраховка за тази щайга да покрия и едната гума. Сигурен ли си, че този човек си заслужава… искам да кажа, ако нещо се случи с моя самолет…
— Ще ти купя нов — каза Кигън.
— И ще го направи — каза Драймън.
— Окей, щом ти казваш, Бепи — каза Гарисън, въпреки че в тона му все още се долавяше скептицизъм. Той погледна картите и вдигна рамене. — По дяволите, може пък и да успеете.
51.
Когато спряха в Хамптън, Вирджиния, да заредят, Драймън провери времето. Бурята се беше засилила и вилнееше над брега. От нос Фиър в Северна Каролина съобщаваха за облачно небе и периодични валежи. Метеорологичното бюро предсказваше, че бурята ще достигне северния бряг на Джорджия горе-долу по същото време, когато те щяха да се доберат дотам.
— Духа откъм морето и се е насочила право на юг — каза Драймън като провери картата си. — Ако имаме късмет, ще преминем точно след нея.
— А ако нямаме? — попита Кигън, докато се качваха в раздрънкания стар биплан.
— Ще видим голям зор — промърмори Драймън.
Лайгер бавно въртеше перископа и наблюдаваше крайбрежната ивица. Върби и борове чак до плажа. Нищо друго.
— Хубава страна — каза той, без да се обръща към никого. — Изглежда топла. Не е като у нас. Пищна. Много пищна. Дърветата растат чак до морето. Знаеш ли какво си мисля — обърна се той към главния механик. — Мисля си, че ще е хубаво да докарам жена си на пикник точно ей там. Само на шест километра. Хвърли и ти един поглед.
— Гора, която расте чак до плажа — каза механикът. — Винаги ли е така зелена?
— Не знам — каза Лайгер. После се обърна към навигатора. — Фриц, какво е местонахождението ни в мили?
— Двадесет и девет южно от остров Джекил, капитане.
Лайгер пак хвана перископа и огледа хоризонта. Вятърът се усилваше, заоблачаваше се. На една миля от пристанищния залив имаше два рибарски кораба. Далече зад тях, от дясната страна, видя един танкер, излегнат в морето като дебела черна котка. Явно натоварен с петрол. И се движеше към открито море. Към Англия.
— Разстояние — каза той.
— Четири хиляди метра.
Удобен прицел. Но разпорежданията му забраняваха да напада и потапя вражески съдове. Той изпсува наум и погледна часовника си. Два и двадесет. Имаше на разположение пет часа да заеме позиция.
— Дълбочина петнадесет метра, пълен напред. Поглеждайте през перископа и ако видите самолети, слезте на седемдесет метра. В тези морета никога няма да ни забележат на такава дълбочина.
— Слушам.
— Трябва да стигнем устието на протока навреме — каза Лайгер.
Алънби седеше в стаята си и преглеждаше списъка, който беше съставил. Беше решил да убие един човек — Грант Пибоди — преди заминаването. Това щеше да бъде резултатен шок за нервната система на заложниците.
Щеше да започне точно в 6:30. Планираше да се върне в трапезарията в 7:25. Ако подводницата дойдеше навреме, щеше да се разправя с неизбежната истерия в трапезарията само пет минути. Ако нещата излезнеха извън контрол, щеше да убие Пибоди веднага и по този начин щеше да въведе ред.
Адреналинът в кръвта му бушуваше. Той потри ръце и се усмихна. Три часа. Три часа и той щеше да бъде на път за родината с най-скъпата плячка, предлагана някога на фюрера.
Бурята изглеждаше като черна стена пред тях. Облаците се издигаха до шест хиляди метра, някои дори още по-високо, като пушеци, излизащи от комин. Светкавици браздяха плоските дъна на зловещите буреносни облаци и се сипеха върху земята през поройния дъжд. Дърветата се бяха превили почти до земята.
Кигън гледаше картата в скута си и направляваше полета, като докладваше на Драймън през тръбата за разговори. Бяха минали над остров Осабоу и наближаваха Сейнт Катерин на тридесет мили от целта им. Най-трудните тридесет мили. Вятърът започна да блъска малкия самолет, дъждът шибаше шперплатовия покрив.
Драймън натисна лоста напред и се спусна на двеста и петдесет метра, за да мине под облаците. Бяха заредили в Чарлстън, така че горивото не беше проблем. Той натисна регулатора на газта докрай, за да поддържа скоростта.
Минаха над края на остров Сейнт Катерин и изведнъж бяха пометени към сушата от бушуващия вятър.
— Летял съм в доста рисковано време, Ки, но за първи път съм на хвърчило от папиемаше в такъв вятър! — извика Драймън в тръбата.
— Вярвам ти — отговори Кигън. — Но нали си бесен!
— Е, след днешния ден може наистина да побеснея.
— Не забравяй обаче, че съм зад теб.
— Много смешно.
Вятърът тласна малкия самолет като лист в едно въздушно течение и го запокити към земята. Драймън успя да го овладее и го изправи на сто и петдесет метра.
После през бушуващия вятър Драймън чу как нещо се разцепи и видя плата на крилата да се смъква и да полита назад. Подпорите се затресоха. Една обтягаща лента се скъса с дрънчене, отплесна се и удари корпуса.
