после стана и хвърли един пън в огъня.
— Знаеш ли, моят син почина в една нощ като тази. Играели си на дърпане с лодки в протока. Момчетата спорели чия лодка е по-яка и завързали две за кърмите искали да видят коя ще тегли другата. Нещо като надбягване с коли.
Той отиде до прозореца, наведе се и погледна през един месингов телескоп. Насочи го към Джекил и почака някоя светкавица да освети залива.
— Беше преди почти четири години. Вечерта след като се дипломираха, той и неговият приятел Джими Уерц пили няколко бири и почнали да се предизвикват. И решили да го направят.
Той продължаваше да гледа през окуляра. Морето се беше покачило с половин метър. Вятърът беше вероятно двадесет и пет възела.
— Морето беше придошло с половин метър, точно както сега. Джими издърпал кърмата на Рей надолу, нахлула вода и лодката се преобърнала. Рей бил хванат в капан в кабината. Изплува след два дни на Кингс Уей Бийч. Лодката все още е там долу. На трийсет метра на дъното на пролива.
Той се върна до масата и допи брендито си.
— Жена ми почина миналата година. Така и не можа да преживее тази нощ. Почти не ядеше. Направо се стопи. Мисля, че наистина умря от мъка. Бяхме женени двадесет и шест години.
— Моите съболезнования — каза Кигън. — Знам какво значи да загубиш човек, когото обичаш. Моята годеница беше закарана в концентрационен лагер от нацистите. Убиха я там.
Мойс не отговори, само го погледна.
— Аз разбрах за този нацистки агент, Двайсет и седем, от брат й — продължи Кигън. — Той ръководи едно съпротивително движение в Германия. Отначало никой не ми вярваше. Мислеха, че съм смахнат, също както и ти. Но аз знаех, че брат й няма да ме измами…
Той обясни как беше разкрил Фред Демпси и по-късно Трекслър в Колорадо, описа и сцената с убитото семейство.
— Виж нещата по този начин, Тъли. Ако казвам истината, какво по-удобно време да се отвлекат тези хора? Сега е празник. Всичко е затворено. Тъмно е като в рог. И този човек е на острова от събота или неделя…
— От понеделник сутринта. Видях ги да пристигат…
— Окей, от понеделник сутринта. Работата е, че той няма да чака цяла зима да отвлече тези хора. Ще го направи бързо… а вече е там повече от четири дни.
Той пресуши чашата си. Мойс го гледа дълго, без да проговори, после му наля още една чаша.
— Благодаря, пих достатъчно — каза Кигън.
— Изпий го, ще ти дойде добре. Дотам има по-малко от миля, но ще бъде трудно и мокро.
— Искаш да кажеш, че направихме сделката?
— Имаш ли представа как се управлява лодка?
— Не и такава.
— Различаваш ли ляв и десен борд?
— Е, това мога.
— Ами тогава… — Той сви десетте банкноти. — Всъщност моето не е кой знае каква вечеря. Освен това ми предлагаш нещо много по-лесно от лова на скариди и дяволски по-доходно.
Богаташите вече се събираха в клуба. Жените бяха в официални рокли, а мъжете в смокинги и фракове. Настроението беше жизнерадостно въпреки бушуващата буря.
— Това е то да си на пустинен остров — шегуваше се Грант Пибоди, застанал с още неколцина под широката веранда, която обграждаше клуба.
Двадесет и седем ги наблюдаваше от мрака, скрит зад група дървета. В краката му лежеше единият от пазачите. Сърцето му беше прободено от СС камата на Двадесет и седем. Вторият пазач плуваше с лицето надолу в залива с прерязано гърло. Третият тъкмо извършваше обиколката си. Сгушен в бурята, той тичаше от вила на вила и псуваше лошото време. Беше гладен и очакваше вечерята. Пазачите се хранеха чак като другите свършеха. Накрая намери подслон за малко в бараката с радиотелефона. В трепкащите блясъци на светкавиците двамата с радиооператора видяха, че някой ги гледа през мокрия от дъжда прозорец. След миг човекът влезе.
— Стреснахте ни, господине — каза пазачът. — Изглеждахте като призрак в тая буря.
Човекът, който наричаше себе си Алънби, се усмихна и каза:
— Аз наистина съм призрак. И тримата се засмяха.
— Очаквате съобщение ли? — попита радиооператорът. — Трябва да ви кажа, връзката е много лоша и…
Двадесет и седем мина зад него, хвана го под брадичката и за темето и му счупи врата. Пазачът, зяпнал от изненада, гледаше как главата на оператора тупва на масата. Ръката на Алънби се стрелна към него и камата се заби под гръдния му кош и се вряза дълбоко в гърдите му.
Главата на пазача клюмна на рамото на Алънби. Нацисткият агент блъсна мъртвото тяло на пода и се зае с работата си.
Разглоби радиотелефона, после изтича през комплекса до телефонната централа. Тя беше празна, тъй като телефоните не работеха от часове. Той преряза телефонните линии просто за по-сигурно, после провери двата си пистолета и погледна часовника.
Седем и двадесет. Добър разчет на времето. Втурна се обратно към клуба и стигна до прозорците точно когато всички — дори хората от кухнята, се бяха струпали в салона. Лейди Пенелоп тъкмо щеше да влезе с една торта със запалени свещи. Алънби блъсна остъклената врата и влезе.
Гостите го изгледаха с изненада. Той беше мокър до кости, косата му бе залепнала на челото. Изглеждаше като привидение.
— Боже Господи, какво се е случило с теб? — попита Пибоди.
Алънби извади пистолет и стреля в тавана. По пода се посипа мазилка. Чуха се писъци.
— Всички да млъкнат! — нареди Алънби, но в стаята цареше хаос. Той вдигна пистолета към полилея и изстреля няколко куршума. Кристалът сякаш експлодира. Куршумите скъсаха веригата, която крепеше огромния полилей, и той с трясък падна върху една маса и я смаза.
— Казах да млъкнете! — повтори Алънби. В стаята стана тихо.
— По дяволите, какво правиш? — почна Пибоди. Алънби го погледна, насочи автоматичния пистолет право към гърдите му и каза съвсем сериозно:
— Седни, Пибоди, или ще те убия на място.
Капитан Лайгер държеше подводницата на десет метра дълбочина. Наблюдателната кула беше точно под повърхността. Минаха покрай североизточния край на остров Джекил и навлязоха в дълбокия проток.
Лайгер завъртя перископа и го насочи към мрачния, замислен бряг на острова. Пресмяташе разстоянието. Щеше да държи курс съответно на запад на петстотин метра от брега, докато достигне северозападната част на острова, после да излезе на повърхността и да остане в залива. Пристанището за яхти беше на неколкостотин метра южно.
Трябваше да се появи в последния момент, така че нямаше как да провери залива и протока. Ако обаче го беше направил, щеше да види как дванайсетметровата лодка на Тъли Мойс „Доли Д.“, се носи по развълнуваната вода към същата цел.
На борда на „Доли Д.“ Кигън зареди автоматичната пушка на Мойс, после провери пистолета си и пъхна двата резервни пълнителя в джоба на якето си.
— Решил си да убиеш този човек, Франк, така ли? — попита Мойс.
— Не мисля, че ще се оправя с него по друг начин. Той не е от тия, които се предават.
— Имаш ли някакъв план?
— Не. Искам да стигна до острова и адски се надявам да го изненадам.
Докато влизаха в залива, една ярка светкавица за миг го освети целия. В ослепителната до бяло светлина Мойс видя някаква черта на повърхността на петдесет метра пред тях. Малки вълнички прибягваха
