срещу вълните, гонени от вятъра. Той се взря в тъмнината. Друга светкавица разцепи небето, после още една. В пробляскващата светлина на бурята вълничките станаха вълни, после изведнъж наблюдателната кула на У-17 изскочи над повърхността.
— Боже всемогъщи! — извика Мойс. — Една проклета подводница само на петдесет метра от нас!
Кигън също видя сивата кула, издигната над водата. Зад нея беше остров Джекил и пристанът за яхтите.
— Още не са ни видели — изрева Кигън.
— Насочват се към пристанището на остров Джекил! — викна Мойс.
Носът на подводницата изскочи на повърхността и дългото като кит чудовище се насочи право към пристанището. „Доли Д.“ летеше към нея.
Нямаше начин да се върнат обратно. Ако се опитаха да избягат, подводницата щеше да стреля и да ги направи на парчета. Но ако задните резервоари за балансиране бяха все още пълни, Мойс можеше да опита друго. При късмет един удар по наблюдателната кула можеше да я преобърне и ако люковете бяха отворени, подводницата щеше да се наводни и да потъне. Достъпът до пристанището беше дълбок дванайсет метра и тежката рибарска лодка щеше да мине над нея.
Решението на Мойс беше мигновено. Той даде пълен напред и извика на Кигън.
— Ще блъсна това копеле! Дръж се.
Мойс включи прожектора точно когато люкът се отвори и двама немци се покатериха на палубата. Изплашени, те се обърнаха и видяха блестящото око да се приближава към тях. Единият се затича към картечницата пред командния пункт. Кигън видя нещо бяло да се показва в кулата — глава с бяла шапка с козирка. Капитанът ли беше това? Който и да беше, очите му се разшириха от изненада и той зарева някакви заповеди. Първите двама издърпаха мушамата от тежката картечница на палубата и я заредиха. Кигън изтича напред по плъзгавата палуба, подпря автоматичната пушка на перилото и изстреля два откоса. Първият мина високо над картечаря, но вторият го улучи през гърдите. Ръцете му хвръкнаха над главата и той падна назад. Вторият немец обаче успя да завърти картечницата и изстреля един продължителен откос в кабината.
Прозорците се пръснаха. Стъкла и парчета дърво захвърчаха около Мойс. Той натисна с тяло кормилото на лодката, за да я стабилизира, но след миг втори откос прониза малката кабина и един куршум се заби в рамото му. Той извика гневно — вик на предизвикателство, не на болка.
Лайгер виждаше само призрачната светлина през проливния дъжд. Светкавица раздра отново небето и в отблясъка й той видя очертанията на тежката рибарска лодка само на десетина метра. Бяха почти до пристанището, но капитанът разбра, че няма да успеят да стигнат до него.
Понечи да се спусне в кулата и да даде заповед да се потапят, но в същия миг „Доли Д.“ връхлетя върху подводницата и се вряза в наблюдателната кула. Лайгер посегна към капака на люка, но не успя да го достигне и падна с главата надолу през тясната кула в командната каюта. Железният корпус на У-17 раздра дъното на „Доли Д.“ и го разцепи. Но подводницата беше вече смъртно ранена. Сблъсъкът беше отворил една нащърбена пукнатина по дължината на кулата, подводницата се беше килнала на една страна и продължаваше да се накланя. Сирената за бедствие пищеше. Мъжете крещяха. Морето нахлуваше през двата отворени люка и цепнатината в кулата. Единственият останал картечар на палубата падна във вълните на залива.
Всичко незакрепено се разхвърча. Хората изпопадаха. Светлините запримигваха. Сащисаният капитан почувства студената вода, която нахлуваше през отворения люк. Подводницата продължаваше да се върти. Искри изскачаха от разбитите лампи. После бушоните гръмнаха и подводницата потъна в мрак — една гробница, изпълнена с ужасени викове и клокочене на вода.
Рибарската лодка застърга страховито по подводницата и увлечени от силата на удара, и двете се забиха в кея. Гредите изпукаха и започнаха да се чупят като клечки. Кигън политна към парапета. Някакво въже изсвистя покрай ухото му. Рибарската лодка се издигна високо над водата, плъзна се над подводницата и забоде нос в разбитата платформа на кея. Нейната тежест и водата, която нахлуваше в подводницата, запратиха смъртно ранената желязна риба към дъното, в тинята и наносите.
В подводницата цареше хаос. Екипажът се блъскаше в тъмнината, всички викаха, но вместо въздух в дробовете им нахлуваше вода. Постепенно всичко стихна. У-17 лежеше в тинята на десет метра дълбочина.
Кигън се изправи и се запрепъва към кабината на лодката. Тъли Мойс беше проснат върху кормилото — все още го стискаше. Кигън се спусна към него, видя дупката от куршум в рамото му, видя и една дълбока рана над окото и клекна да му помогне. Но рибарят го пропъди с ръка.
— Иди си свърши работата, Франк — каза той. — Все още не съм умрял.
Кигън взе пистолета от колана на Мойс, затича се към носа и скочи върху мокрите дъски на кея. След секунди беше на калния бряг. Видя някакво движение отляво и се хвърли към едно дърво. Небето се раздра от светкавица и той видя немския картечар да се катери по брега. Бурята вилнееше. Немецът изпълзя на твърда земя и побягна.
— Стой! — извика Кигън, но вятърът отнесе думите му. Американецът затича след немеца, като криволичеше между дърветата.
В трапезарията на клуба цареше хаос. Уилоуби, с очи изскочили от страх, гледаше през прозорците. В ярките блясъци на светкавиците видя първо подводницата, после блестящия бял фар, после чу силния сблъсък.
— Боже мой! — извика той. — Подводницата се разби!
— Млъкни — викна Двадесет и седем. Обърна се, насочи пистолета към Грант Пибоди и изръмжа: — Не мърдайте или ще убия Пибоди.
— Не можеш да ни убиеш всичките! — викна Пибоди.
— Вярно, но ако някой помръдне, ти ще си първият, който ще умре.
Той се върна до прозореца и погледна навън. В бурята видя някой да тича към трапезарията. Зад него се виждаше носът на рибарска лодка, странно наклонен към кея. Никаква следа от подводницата.
Кигън преследваше немския моряк през бурята, но Картечарят пръв стигна до клуба, изкатери се на терасата и нахлу вътре през една от френските врати. Кигън беше на пет-шест метра зад него. Когато морякът се втурна в трапезарията, Двадесет и седем се завъртя — и го простреля два пъти в гърдите. Чак след като тялото му се прегъна и падна на пода, някогашният актьор разбра какво е направил. В стаята избухнаха тревожни викове. Двадесет и седем погледна през отворената врата. За секунда, при една светкавица, видя Кигън сгушен в дъжда, видя го да вдига ръка и чу пистолетен изстрел. Куршумът одраска бузата на Двадесет и седем и отнесе долния край на ухото му. Той стреля няколко пъти към мократа фигура. Но Кигън вече беше изчезнал в мрака. Уилоуби, напълно объркан, гледаше мъртвия немец.
— Боже мой! Ти уби един от нашите!
— Глупак такъв, с подводницата е свършено.
— Не — извика англичанинът. — Не, не може да бъде! — и тръгна към вратата. С животинско ръмжене Алънби изстреля един откос в Уилоуби. Куршумите раздраха гърдите на англичанина и го повалиха върху една маса, отрупана с чинии и чаши. Всички сякаш полудяха и се втурнаха към задните врати. Двадесет и седем разбра, че е изгубил контрол върху ситуацията. Но неговият съперник беше там някъде, в тъмното, а той представляваше идеална мишена в ярко осветената стая. Алънби сграбчи един стол, хвърли го през един прозорец и изскочи след него.
Момент по-късно мокрият Кигън влетя в трапезарията, вдигна ръка и викна на тълпата:
— Казвам се Кигън, от Службите за сигурност. Моля… всички останете в тази стая. Ако излезете навън, ще объркате нещата още повече. Ако той се върне, убийте го. В рибарската лодка на пристана има ранен човек. Необходима му е помощ. — Погледна към лейди Пенелоп Трейнър и добави: — И не сваляйте очи от нейно благородие.
И изскочи през разбития прозорец след Двадесет и седем.
Автоматичният пистолет затрака. Кигън се скри зад едно дърво. Втори откос се заби в дървото. Кигън се хвърли на земята и стреля няколко пъти в дъждовния мрак, после скочи, изтича до стената на клуба и се сви в тъмнината. Напрягаше слух, но чуваше само тътена на гръмотевиците и плясъка на дъжда. Промъкна се до ъгъла и зачака някоя светкавица да освети градината.
