Преди да отговори, той се поколеба за момент.
— Отчасти и заради това. От друга страна, и заради чувството за дълг към един стар приятел.
— Има ли всичко това нещо общо с човека, който беше тук?
— И той беше част от това. Той беше катализаторът. Много сложно е да се обясни всичко. Но съм доволен, че отидох. Трябваше да реша някои проблеми, които бях пренебрегвал много дълго време.
— Какви проблеми?
— Тъмната страна на моята личност.
— О-хо, значи освен всичко друго си имал и тъмна страна?
— Да. Определено.
— Аз никога не съм я виждала.
— Човек вижда само това, което хората му дават да види, Джиниа.
— Това нещо като изповед ли е?
— Не. Искам вече да забравим тоя разговор.
— Тогава ще го забравя — отвърна тя. — Знам само, че ми липсваше. Всеки ден усещах липсата ти. Идвах на яхтата, седях тук и се чудех къде ли си, какво ли правиш и дали си добре. Все имах това ужасно чувство, че няма да се върнеш.
„Не си била далеч от истината, помисли си той, инстинктът ти работи страшно точно.“
— И аз си мислех често за теб — каза той.
— През тия две седмици си дадох сметка колко малко знам за теб — продължи тя. — Не знам нищичко за времето преди да дойдеш на острова. Допускам, че може би си бил женен.
— Не, не съм имал жена — засмя се той. — Нито деца. Няма неприятни изненади от тоя род.
— Не знаех, че си учил в Анаполис, макар че може би трябваше да се досетя, толкова добре се справяш с яхтата.
— Откъде научи това?
— От Джими Сирило. Бях дошла тук един ден и чистех палубата и той намина. Наистина те обича, знаеш ли, а аз като че ли не бях го усетила преди. Ти си му като син. Много се тревожеше за теб.
— А ти?
Тя се усмихна и притисна лицето си в него.
— Сега вече си тук.
— Струва ми се, че много дълго време няма да мръдна оттук.
— Това е чудесна новина.
— Наистина ли?
— Свикнах да бъда с теб, Хатчър. Това стана част от живота ми.
— Част от живота ти?
— Да, но не като някакъв недостатък. Струва ми се, че това наистина би могло да бъде и недостатък. Станах… в определен смисъл зависима от теб. Преди да се запозная с теб, бях абсолютно независима във всяко отношение. А тая зависимост би могла да бъде някак си, ъ-ъ, обременяваща.
Той се повдигна в леглото, подиря се на лакът и се загледа в лицето й. Светлините от кея се отразяваха във водата и танцуваха по тавана на каютата. Най-после тя отдели погледа си от него, обърна се и пусна крака си на пода.
— Защо не взема да приготвя вечерята? — промълви тя. — Сигурно страшно си изгладнял.
Той пресегна ръка и я притисна отново към себе си, както беше седнала на леглото.
— Не за храна — каза той.
— Виж — каза тя, — искам да ти кажа…
— Чуй ме — прекъсна я той. — Ти ме привличаш както никоя друга… Това не е просто секс, а всичко у тебе. Включително и този остров, част от който си ти. Това е начинът, по който разсъждаваш, твоята независимост, чувството ти за хумор. Твоята загадъчност.
— Загадъчност?
— И двамата имаме тъмни страни от миналото си… всеки ги има.
— И ти мислиш, че това е хубаво?
— Мисля, че е интересно. Има някои неща, които не е необходимо да бъдат споделяни.
— Е, аз мисля, че загадъчните неща от твоето минало са адски по-интересни от моите.
— Всъщност това пътуване представляваше за мен разчистване на нещата от миналото ми, изхвърляне на тия от тях, които вече нямат значение за мен. Приятелите, на които казах сбогом, винаги ще си останат мои приятели. Просто с тях уточнихме позивните, сменихме дължината на вълната. Моят живот е тук, не там.
Той се надигна и я целуна нежно по устните. Устните й, отначало меки и поддаващи се на целувката, станаха страстни. Ръката й се премести към врата му и притисна силно неговото лице към нейното. После тя изведнъж се отдели от него и се изправи.
— Да мръднем към рифа е чудесна идея — каза тя. — Освен това някои от твоите приятели рибари могат да решат да те посетят, ако останем тук.
— Ще сложа отвън табелата DO NOT DISTURB.
Тя поправи дрехите си и поклати глава.
— Не. Сложи си някакви дрехи и запали двигателя.
— Слушам, шефе — отвърна той. Хатчър си облече една памучна фланелка, обу един анцуг и гуменки и се качи на палубата. Откъм океана духаше югоизточен вятър, носещ със себе си мириса на дъжд. Небето беше тъмно, безлунно и отрупано с облаци.
— Мирише ми на дъжд — каза той.
— Не е лошо. Обичам да правя любов на дъжд.
На стотина фута оттам, една дебнеща фигура наблюдаваше яхтата от тъмния паркинг. Видя как Хатчър и жената излязоха на палубата, чу смеха им, видя ги как се целуват.
Откъм тъмния паркинг злобно ги наблюдаваше Толи Фонг. „Идеално, помисли си той. Двама гуай-ло ще платят за всичко вместо един.“
Хатчър постави контактния ключ в гнездото му, напомпа гориво в двигателя и завъртя стартера. Двата мощни двигателя изреваха откъм кърмата, затресоха се в силни вибрации за около минута-две, след което преминаха към обичайния си устойчив режим на работа, съпроводен с тихо бучене. Джиниа скочи на кея, отвърза въжето, прикрепващо носа на яхтата, нави го между дланта и лакътя си и го хвърли на палубата. После отиде към задната част на яхтата, отвърза и задното въже и го хвърли навито на кърмата.
„Хатчър е много опасен противник, но тоя път изненадата ще бъде на моя страна“, мислеше си Фонг. Той се приближи в тъмнината по-близо до яхтата, без да изпуска Хатчър от очи. Видя, че врагът му не е въоръжен. И доколкото можеше да предположи от наблюденията си, изглежда той не държеше оръжия и в каютите.
Явно те си мислеха, че са в абсолютна безопасност тук. Не забелязваха нищо друго освен себе си.
„Това прави изпълнението на задачата още по-лесно и по-приятно“, реши Фонг.
Хатчър беше зает с извършването на обичайните при отплаване операции — включи радара, сонара, радиостанцията и останалите устройства. После направи задължителната проверка на състоянието на двигателите, провери показанията на оборотомера и количеството гориво.
— А има ли бира за капитана? — викна той към палубата.
— Ай, ай — завайка се Джиниа за пропуска си и изчезна в каютата за момент.
Когато тя се появи отново на вратата на каютата с по една бира в ръка, той усети слабо полюшване на палубата откъм страната на дока. Но преди още да успее да се обърне натам, той видя как очите й се разширяват, усети как дъхът й секва, после чу гласа.
— Хатчър! — изсъска някой зад него.
Хатчър се обърна рязко назад. На двайсет фута от него на кърмата стоеше Фонг с насочен към главата му пистолет. В първия момент го облада чувството на страх, но миг след това той беше изместен от мисълта за Джиниа. Хатчър пристъпи наляво, опитвайки се да застане пред нея.
— Какво… — заговори тя, но Хатчър веднага я прекъсна с едно тихо „ш-ш-шт“ и постави пръст на устните си.
