— Все същия герой, а? — изръмжа Фонг и жълтеникавите му очи пробляснаха злобно. — Мислиш си, че можеш да й помогнеш, като застанеш пред нея? Безполезен жест. Ще убия първо нея, Хатчър, а после ще те одера жив.
— Господи — прошепна Джиниа, застанала зад Хатчър.
Отляво на лицето си Фонг имаше едно голямо отвратително петно сбръчкана кожа, последица от изгарянето при пожара, което явно щеше да остане незаличим белег. Лявото му око стоеше полупритворено. Косата от лявата страна на главата му беше изгоряла, оставяйки само опърлени косми, по-къси от инч. Едната му ръка беше бинтована. Фонг се беше отказал да взема обезболяващи средства, за да може постоянно да бъде нащрек, докато преследваше Хатчър от другия край на света. Сега злобата, примесена с болка, просто струеше от него, възпламеняваше погледа му и изкривяваше това, което беше останало от съсипания му глас.
— Ще е справедливо, нали? — каза Фонг с тих, но треперещ от ярост глас. — Преди — моят кораб, сега — твоят.
Хатчър все още мълчеше. Сега беше застанал вече точно пред Джиниа. Имаше ясна представа къде стои тя и знаеше, че ако се хвърли със скок назад, би могъл да я блъсне вътре в каютата. Но после какво? беше невъоръжен. Най-близкото оръжие беше ножът в кухненската каюта. А неговите оръжия бяха заключени в трюма.
В този момент през съзнанието на Хатчър премина мисълта, че ще умре и той възприе това като реалност. Но освен това знаеше, че Фонг ще убие и Джиниа. И по всяка вероятност първо нея.
Фонг продължаваше да стои прав на кърмата, насочил автоматичния си пистолет към главата на Хатчър.
— Изненадан ли си? — каза Фонг.
Хатчър отново не отговори нищо. С периферното си зрение той забеляза, че Фонг се приближава към навитото въже на палубата. Но лостовете за ускоряване на двигателите бяха извън обсега на ръката му и за да се доближи до тях, за да се опита чрез рязко ускоряване да го извади от равновесие, трябваше да открие отново Джиниа.
Лъскавото острие на камата на Фонг проблясна в ръкава му. Пръстите му напипаха дръжката и я стиснаха. Той измъкна камата и я завъртя леко около оста й, при което по острието й се появиха зловещи отблясъци от светлините на кея.
— Това е специално за теб — каза Фонг. — Използвах я и за Слоун, разбира се. Веднага след като го остави там… сам.
Хатчър все още не отговаряше.
— Какво има, Хатчър, не можеш ли вече да говориш?
— И ти няма да живееш дълго след нас, нали знаеш? — каза най-после Хатчър.
— Не се заблуждавай. Ще си бъда обратно в Хонконг преди още да ви намерят.
Фонг направи крачка към тях. Мускулите на Хатчър се напрегнаха. Той разкрачи още малко крака, заемайки стабилна поза.
— Защо не се помолиш поне за живота на момичето — каза Фонг подигравателно. — Защо не паднеш на колене и не се помолиш, а?
Той направи още крачка напред. Кракът му попадна в средата на намотаното въже.
— Това много ще ти хареса, нали? — прошепна Хатчър.
Фонг се захили с отвратителна, злобна усмивка, грачейки от удоволствие.
— Да — изсъска той, — много ще ми хареса.
— Не се надявай — изръмжа Хатчър. Той се хвърли назад, още беше във въздуха, когато блъсна Джиниа и я отхвърли назад по стълбите към каютата. Направи лъжливо движение наляво, после светкавично скочи надясно. Фонг присви очи изненадано. Стреля веднъж. Куршумът пропищя покрай ухото на Хатчър и отнесе ъгъла на ветроупорното стъкло пред руля в същия момент, когато ръката на Хатчър напипа ускорителния лост.
Веднага след това изтрещя втори изстрел. Но той не идваше ог пистолета на Фонг — идваше някъде от тъмната част на кея и улучи Фонг точно в гърдите. Огромна, червена дупка цъфна отпред на ризата му и от сърцето му бликна фонтан от кръв. Той изрева от болка.
Хатчър се хвърли напред на пода, сграбчи свободния край на навитото въже, дръпна го и примката се стегна около глезена на Фонг. Китаецът полетя назад през борда и плясна по гръб във водата. Хатчър бързо върза другия край на въжето в една от тръбите на релинга. После се обърна и запълзя обратно към каютата.
Джиниа лежеше по гръб на пода с широко отворени ужасени очи. Хатчър я хвана за ръката, помогна й да седне и я притисна до себе си.
— Няма нищо, всичко свърши — прошепна й той.
— Цял живот ли ще те измъквам все от такива истории? — извика Сирило, излизайки от сянката на паркинга. Беше хванал пушката си под мишница.
Джиниа се отпусна в ръцете на Хатчър.
— Откъде се взе и ти? — каза Хатчър с въздишка на облекчение.
— Видях стария Боб Хил в „Биг Т“. Той забелязал как тоя азиатски джентълмен те следи предната вечер, та аз реших да го проверя какъв е. Много хитър тип. Пристигнал в Джексънвил със самолет преди теб, взел кола под наем, изчакал пристигането ти и те проследил дотук. Започваш да ставаш много непредпазлив, като навлизаш във възраст — каза му Сирило.
— Мислех, че е умрял — отвърна просто Хатчър.
— Вече е — увери го Сирило, гледайки надолу към тялото на Фонг, което се беше преобърнало с лицето във водата. — Трябва ли да си мисля, че тоя е един от лошите?
— Най-лошият.
— Е, и как ще обясним това на другите? — попита Сирило.
Хатчър хвана въжето и го придърпа, докато безжизненото тяло на Фонг се приближи на около един фут от кърмата и отново го върза, за релинга.
— Нищо няма да обясняваме — отговори му Хатчър.
— Не те разбирам.
— Повярвай ми, Джими. Тоя тип не заслужава дори и шест фута място в земята. Ще се пусна навътре, оттатък рифа, и ще нахраня рибите.
Сирило изгледа продължително своя приятел. После бръкна в джоба си, извади връзка ключове за кола и му ги показа.
— Подготвил се е за бързо измъкване — каза Сирило. — Оставил е ключовете на таблото. Документите за наемането й бяха в жабката. Предплатил е с кредитна карта. Ще взема да я откарам до агенцията на аерогарата и ще им оставя ключовете.
— Благодаря ти, Джими. Повярвай ми, направи услуга на целия свят, като му тегли куршума на тоя.
Сирило погледна надолу към безжизненото тяло, плуващо във водата зад кърмата на яхтата. Запали си цигара с клечка кибрит и хвърли клечката във водата.
— Обади ми се, като се върнеш.
— Ще се обадя — отвърна Хатчър. После отиде до командната кабинка и увеличи оборотите на двигателя.
Веднага след това се обърна към Джиниа и я притисна до себе си.
— Добре ли си?
— Мисля… мисля, че… да.
— Хубаво.
— Мисля си, че поне за тоя трябва да поговорим — каза тя.
Той се усмихна и кимна.
— Мисля, че може би имаш право — съгласи се той и я притисна още по-силно до себе си. След това включи предавката на „пълен напред“ и яхтата се понесе, влачейки след себе си грозния си товар, мина покрай празния вече кей, покрай лъча на морския фар и се насочи отвъд рифа към открито море.
