— Тоя мъж е некадърен и мързелив. Пие прекалено и мами жена си. Нейният баща е поставил началото на бизнеса. Той не е жив вече. Компанията има големи затруднения. Но ако тоя мъж умре, тя ще наследи основния пакет акции и ще поеме контрола върху компанията. Като се освободи от него, тя ще може свободно да наеме нови хора и да извърши реорганизация. Активите им са много големи. Както го виждам аз, могат да се случат две неша. Или компанията ще се изправи на крака, или управлението й ще се поеме от банков консорциум на кредиторите.
— А няма ли трета възможност? — попита Тсу Фи.
— Имате предвид банкрут? Малко вероятно. Тая жена си има собствени средства. Съмнявам се, че ще пристъпи към такава крайна мярка, освен ако няма предварителен план как да си възвърне компанията обратно.
— И какво общо има това с мен? — понита старецът.
Коуен се усмихна и се наведе напред.
— С нас — поправи го той.
— Не ме интересува тоя вашия, на американците, пазар на ценни книжа. Това е игра на Западния свят и аз не я играя.
— Аз я разбирам — каза Коуен убедително. — Тсу Фи, ако изчакаме цените на акциите да паднат… да речем с осем пункта… и после вложим, да кажем, половин милион в дялови акции, щом започне реорганизацията, цените на акциите ще скочат рязко.
— И колко ще трае това?
— Шест месеца, може и седем.
— А каква печалба очакваш?
— По мои преценки акциите трябва да скочат най-малко с двайсет пункта.
Пръстите на Тсу Фи заиграха върху дървеното сметало.
— Два, два и половина милиона за шест месеца — продължи Коуен, макар да си даваше сметка, че Тсу Фи вече ги е изчислил.
— Ще следя движението им и ще ги продам в най-подходящия момент — добави Коуен.
— И какво искаш за теб?
Коуен се наклони напред със светнали очи.
— Половината от печалбата — каза той уверено. Тсу Фи го погледна изпитателно. Измина цяла минута в мълчание, след което той бавно поклати глава.
— Не.
— Добре, тогава една трета — бързо изстреля второто си предложение Коуен. — Ти печелиш два милиона, аз печеля шестстотин хиляди. Дори ще ги закръгля. Половин милион.
— Много лесно се отказваш от сто хиляди долара — каза му иронично Тсу Фи.
— Не е трудно да се откажеш от нари, които още не притежаваш — отвърна Коуен.
За пръв път Тсу Фи се усмихна. Тоя гуай-ло беше прекалено дързък, но Тсу Фи беше понаучил това- онова за него. Освен всичко друго той беше и доста умен. Познаваше тоя бизнес. И което беше още по- важно, тоя Коуен беше доказал, че знае как да се възползва от информацията, която притежава. Но се пазареше доста арогантно и заслужаваше да получи добър урок. Може би тоя Коуен щеше да разкрие нови възможности пред него, възможности, които той не беше използвал досега. Мисълта за навлизането в нови, високодоходни начинания накара кръвта му да се разиграе.
— А не чувстваш ли някакво морално задължение да се опиташ да предотвратиш това убийство? — попита го Тсу Фи.
— Това си е вътрещносемейна работа — каза Коуен сухо и повдигна рамене. — Освен това, ако сега отида да предупредя полицията, ще причиня неприятности на моите приятели, от които научих за това.
Тсу Фи потърка брадичката си все още с неподвижно втренчен в Коуен поглед.
— Кога? — попита той.
— Не знам, но когато Роудс умре, акциите ще почнат да падат и ние трябва да сме готови.
— А ако цените на тия хартийки не тръгнат нагоре? Коуен се усмихна и вдигна рамене.
— Тогава, предполагам, на мен много ще ми се стъжни положението. Готов съм да поема риска.
Тсу Фи кимна съвсем бавно с глава.
— Кажи ми, когато си готов — каза той. — Ще ти дам отговора си тогава.
— Тогава ще бъде много късно да търся друг инвеститор, ако ти откажеш — каза Коуен.
— Да не би да искаш да взема решение веднага? — каза изненадано старецът.
— Ако тая работа не те интересува, Тсу Фи, ще трябва да потърся някой друг.
Тсу Фи го изгледа изпитателно отново и уведоми с официален тон арогантния младеж:
— Тогава отговорът ми е не.
Това обърка Коуен, но той усещаше, че старият китаец е доста заинтригуван от предложението. „Ако сега стана и си тръгна, помисли си Коуен, дали ше промени решението си, или просто ще зареже тая идея?“ Коуен се зачуди как да постъпи. Ако почнеше още да сваля мизата, това щеше да бъде признак на слабост, а той беше в много по-голяма степен заинтересуван от това, да спечели доверието на Тсу Фи, отколкото от сделката сама по себе си.
— Е, добре, съжалявам, че ви отнех от времето, сър — каза Коуен и стана.
Тсу Фи протегна отново ръката си под слънчевия лъч и се загледа в пода.
— Довиждане — каза той.
Коуен се обърна, тръгна към вратата и в тоя момент Тсу Фи се обади неочаквано:
— Мистър Коуен, кожата на лицето ви е започнала да се отпуска. Отбийте се на долния етаж. Мъжът там се казва Пинг. Предайте му, че съм казал, че имате нужда от неговите игли.
Коуен последва съвета му. Долу седна на един старовремски бръснарски стол и акупунктуристът започна да забива дългите, фини игли на известните само нему точки на тялото. Коуен усети, че се отпуска. Остана така неподвижен, със затворени очи, около трийсет минути. Щом Пинг извади иглите си, Коуен отвори очи. Тсу Фи беше застанал пред него.
— Дръж ме в течение — каза той. — Ще имаш парите на разположение. — После веднага излезе от стаята.
Коуен изтича след него.
— Сър? — извика той, докато Тсу Фи изкачваше стълбите.
Старият китаец се обърна и го погледна в очите. Коуен извади един сгънат лист от джоба си и протегна ръка, за да го подаде на стареца.
— Аз, ъ-ъ, трябва да имам правомощия да оформя сделката по закупуването… просто да фиксираме нашето споразумение официално — каза той.
Тсу Фи изсумтя и дръпна листа от ръката му. Обърна се и тръгна нагоре.
— Ела — каза му той през рамо. Коуен го последва нагоре по стълбите.
Старецът извади един кибрит, драсна клечката и изгори договора, без дори да погледне съдържанието му. Погледът му проблесна в прашната, огряна от слънцето стая.
— Сега разбра вече колко струва една хартийка, нали? — каза той рязко. — И никога да не подписваш каквото и да е, защото отиваш на небето заедно с подписа си.
Девет дена след срещата на Коуен и Тсу Фи Чарлс Роудс беше убит при автомобилна злополука. Коуен изчака цените на акциите да паднат с пет пункта и тогава започна да купува.
След обявяването на реорганизацията котировката на акциите скочи, изкачвайки се с двайсет и четири пункта спрямо фиксинга си отпреди спадането им. Тсу Фи беше направо във възторг, че беше отмъкнал от дракона мръвка за над два милиона. Коуен побърза да отиде на Кет стрийт, за да прибере своя половин милион.
Тсу Фи му хвърли на масата една пачка от десет хиляди долара.
— Какво е това, да не би да е предплата? — каза Коуен иронично.
— Това е заплащане според заслугите за това, което свърши — отвърна Тсу Фи.
Коуен скочи на крака разярен.
— Нали точно ти ми разправяше, че хартийките не струват пукнат грош. Аз ти вярвах!
— Още един урок — каза му старецът. — Никога не вярвай на никого. — И той протегна дясната си ръка напред, за да види колко е часът, недвусмислен намек, че разговорът е свършил.
