— За Бога, Чайна, Тс’е К’ам Мен Ти са знаели, че симпатиите ти са били на страната на американците. Те търгуваха с китайците, с Виетконг, с американските войници в Сайгон, с Червените кхмери, но не биха тръгнали да говорят за това на един мей гуок ян.
— Ти си в списъка и на Сам-Сам Сам, Нещо свързано с някаква провалена сделка с оръжие.
Хатчър отпи глътка от питието си и не отговори нищо.
— Е, и на тоя въпрос ли няма да отговориш? — попита Коуен.
— Той търгуваше с Червените кхмери. Трябваше да му провалим специално тая сделка.
— Той се е заклел да ти отреже езика и да си го сготви за обяд.
— Старият Хатчър ще успее да се оправи и в тая ситуация.
— Е, да — каза Чайна, — чуй ме да ти кажа нещо. Когато на стария Хатчър късметът най-после му изневери, ще се усети земетресение сигурно чак в Ню Йорк сити.
— Няма да ми изневери — каза Хатчър. — Повярвай ми.
— Хм — измънка недоволно Коуен. Хатчър отново се впускаше в начинание с големи рискове и опасности и тръгваше отново сам, упорит както винаги. Не се беше променил ни най-малко. Неприятният ход на мислите му беше прекъснат от Синг, който се появи неочаквано на вратата.
— Колата е собственост на фирмата „Комплексни услуги“ в колонията.
Коуен се обърна към Хатчър.
— Тая компания е собственост на Уайт Пам. Ясно ли ти е. Бандата на Фонг е по петите ти.
— Тогава по-добре да изчезвам оттук — каза Хатчър.
— По дяволите — каза Коуен. — Тук си на сигурно място. Фонг няма да посмее да нападне дома ми. — За две-три минути се замисли и после добави: — Ще подсилим охраната и няма да имаме проблеми. Не се безпокой. Извини ме за момент.
Хатчър стана и погледна над перилата на терасата надолу. Земята беше на трийсет фута под тях — стръмен планински склон, покрит с лиани и папрати. Върхът на смокиновото дърво, което растеше на трийсет — четирийсет ярда от основата на терасата, беше десет фута но-ниско от нивото й. Терасата се издигаше върху четири масивни колони. На двата й външни ъгъла бяха монтирани мощни прожектори. Високата стена, ограждаща имението на Коуен, се спускаше надолу по склона и се губеше от поглед на няколкостотин ярда от тях, където я скриваха клоните на високите дървета.
— Тилът ни изглежда подсигурен — прошепна Хатчър. Телефонен звън прекъсна по-нататъшното обсъждане на мерките за сигурност.
Синг вдигна слушалката и се обади. После погледна към тях изненадано.
— Търсят gli Occhi di Sassi — промълви той, поставил ръка върху долната част на слушалката. — Сержант Варни.
Коуен го погледна ядосано.
— Кучият син, какво иска сега? — После погледна към Хатчър. — Ще говориш ли с него?
— Дай да видим какво иска — прошепна Хатчър.
Синг му подаде слушалката.
— Хатчър — представи се той.
— Сержант Варни от полицията на Хонконг — чу се сподавен глас от другата страна на линията. — Помните ли ме, сър?
— Разбира се.
— Добре изработихте моите хора сутринта, доста умело сте се изплъзнали — малко развеселено каза Варни. — Но смятам, че трябва да ви предупредя. Джоу Лънг идва в стаята ви в хотела. Сега е на острова и води няколко човека със себе си.
— Как ме открихте? — попита го Хатчър.
— Просто направих предположение, сър — отговори му Варни. — Реших да проверя дали не сте решили да посетите стария си приятел Тсу Фи. Всъщност искам да ви кажа, че имаме сигурна къща в близост до летището. Бихме искали да ви измъкнем.
— Чудесно — отговори Хатчър.
— Помислихме си, че може би ще предпочетете да избегнете въоръжен конфликт на територията на дома на вашия приятел. Тоя човек, Лънг, не се шегува, мистър Хатчър.
— Не се и съмнявам — отвърна Хатчър. — Какво имате предвид?
— Ще дойдем там най-много до час и ще ви измъкнем. Ще взема с мен и едно подразделение за охрана. Държим Лънг под наблюдение. Надявам се, че всичко ще мине гладко.
— Обадете се, като стигнете пред портата — каза Хатчър и затвори телефона.
— Какво става с човека горе на хълма? — Коуен попита Синг.
— Още е там.
— Дали подозира, че сме го видели?
— Мисля, че не — отвърна Синг.
— С колко човека разполагаш? — понита Хатчър.
— Трима отпред, един отзад и ние тримата — отвърна Коуен.
Ако Варни е наясно с това разположение, ще нападнат отстрани, откъм страната, където сме ние. Лънг и хората му по всяка вероятност ще нахлуят след Варни. Надяват се, че ще успеят да ни изненадат, докато отблъскваме Варни.
Хатчър никога досега не беше виждал Коуен толковаядосан.
— Те няма да посмеят да нападнат тая къща — процеди през зъби Коуен, но тонът му никак не беше убедителен. После добави: — Ако посмеят, ще им почерня живота.
УАИТ ПАЛМС
Джоу Лънг стоеше зад прозореца на един склад в подножието на планината и наблюдаваше къщата на върха с мощен инфрачервен бинокъл. Вече се стъмваше, но той виждаше съвсем ясно терасата от едната страна на къщата. В един момент съгледа Хатчър да се появява за миг до парапета на терасата и после да се отдръпва назад, извън полезрението му.
— Там е — изсъска той с някаква смес от задоволство и омраза в гласа.
В помещението при Лънг имаше още шестима мъже, облечени в черни сатенени панталони и черни ризи. Всичките освен един стояха облегнати по стените на малката стаичка със скръстени на гърдите ръце. Мъжът, застанал в средата на стаята, близо до Лънг, чието име беше Уан Хоу, и който беше съдействал за откриване местонахождението на Хатчър. Чувстваше се някакси притеснен.
— Нещо тормози ли те, Уан? — попита го Лънг.
— Тая крепост — отвърна Уан. — Предният край на терасата е на трийсет фута от земята и…
— Виждам — прекъсна го нервно Лънг.
— Стената е висока осем фута и отгоре има оголени проводници под напрежение. На много места в градината има фотокамери. А стоманените порти са…
— Моя грижа е как ще влезем вътре — пресече го Лънг. — Имаш ли още за какво да ми плачеш?
Засегнат от обидния тон, Уан се поколеба за момент дали да продължи. Той беше висок млад мъж на двайсет и две-три години с дълги тънки пръсти и светла кожа — истински атлет в превъзходна форма и въобще не можеше да бъде смятан за страхливец.
— Той принадлежи на Толи Фонг — каза Уан Хоу меко, гледайки Лънг право в очите.
Лицето на Лънг се изкриви от ярост.
— Той е мой. От осем години чакам тоя ден. Той уби четирима наши братя от триадата, мои братя. Открадна ни стоката. Не ми казвай, че Хатчър принадлежи само на сан уонг.
— Той уби бащата на Толи Фонг — отговори му Уан. — Мисля, че трябва да го изчакаме да се върне, преди да…
— На теб това не ти влиза в работата, нали така? — каза злобно Лънг. — Виждаш ли го това? — И той разтвори рязко ризата си отпред. Дълъг червен белег от нож опасваше корема му по цялата ширина. — Тоя мръсен гуай-ло ми изтърбуши вътрешностите, ама ми останаха колкото за да му видя сметката. Имам правото аз да го убия, Уан. Аз съм Номер Едно на сан уонг тук. Когато Толи го няма, аз казвам какво да правим. Ясно ли ти е?
