Лънг предполагаше, че там, в градината зад къщата, има поне един човек за охрана, ако не и повече, така че планът му за нападение беше съобразен с това. Хвърли на два пъти абордажната кука, за да я закачи за горния край на стената, изкачи се по въжето догоре и привърза към оголения кабел с високо напрежение носения от него двайсетфутов кабел с пластмасова изолация. Прилепен плътно към стената, той пусна свободния край на своя кабел надолу, след което и той се спусна обратно. Дръпна силно изолирания кабел, който беше закачил здраво към оголената жица и я скъса. Обърна се назад й присветна два пъти с джобното си фенерче към своите хора, след което изкачи отново стената и скочи от другата й страна. Приземи се във високия шубрак от лиани и избуяла трева.
Нагоре, през клоните на дърветата, виждаше прожекторите, разположени на терасата на Коуен на неколкостотин ярда напред, осветяващи силно градината пред него. Остана така приклекнал, ослушвайки се напрегнато. След малко чу как другите двама мъже скочиха от стената някъде зад него.
Ръменето премина в силен, постоянен дъжд.
Тримата гангстери се разпръснаха бързо встрани, подреждайки се в една линия откъм западната стена на имението на Коуен. Още не бяха забелязали някого от охраната на задния склон. Придвижваха се към къщата максимално тихо през преплетените лиани и храсталаци, снишени ниско, оглеждайки се за някой силует от охраната. Всеки от тях имаше в едното си ухо слушалка, свързана с устройство за връзка, захранвано от батерия.
Самият Лънг забеляза единия от хората на Коуен, Сами, клекнал в оголеното от растителност пространство около основата на терасата, напрягащ поглед в тъмната зона отвъд лъчите на прожекторите. Лънг натисна два пъти бутона на апарата си за връзка. Другите двама гангстери чуха сигнала в слушалките си и замръзнаха на местата си. Лънг трябваше да очисти пазача, когато чуят техните хора от предната страна да започват атаката. А Лънг беше легнал във високата трева на около трийсет ярда от клекналия Сами, който се открояваше само като тъмна сянка на фона на разпръскващата се от прожекторите светлина наоколо.
Лънг вдигна пушката си — „Манлихер“ с упойващи куршуми, които при попадение предизвикваха моментална загуба на съзнание у жертвата. Те бяха по-подходящи за случая от обикновените куршуми, които можеха само да ранят противника и да му дадат възможност да вдигне тревога.
Насочи пушката си с инфрачервен мерник към Сами и огледа добре разположението му, после я вдигна, към терасата. Лампите в къщата бяха изгасени. Насочи пушката си отново към Сами, фиксира на прицел шията Му, и зачака сигнала от другата група отпред.
Човекът на Коуен, заел позиция на покрива на къщата, наблюдаваше с бинокъла си пътя и видя как колата мина покрай ботаническата градина и взе оставения на пост там гангстер. После предаде тихо по уоки-токито:
— Взеха с тях човека горе от хълма. По всяка вероятност в колата има още трима.
Вътре, в тъмната къща, Хатчър изруга тихо.
— Мамка му. Това копеле Варни ме е предало на Джоу Лънг. И той е замесен с тях.
Варни и неговият помощник, младият полицай азиатец Хенри Доу, стигнаха до билото на склона. Полицай Доу знаеше съвсем малко подробности за операцията. Знаеше само, че отиваха да вземат някакъв човек, на когото трябваше да осигурят охрана. Младият, широкоплещест инспектор беше ченге от четири години и беше свикнал да не задава излишни въпроси.
Варни караше бавно под дъжда към портата на имението на Коуен. Видя в огледалцето малко по-надолу по пътя как от завоя се показа колата на бандитите от триадата, движеща се със загасени светлини. Помощникът му, пообезиокоен от дъжда и загледан към тъмните прозорци на къщата, не я забеляза. Като се доближиха до портата, Варни ирисветна с дългите светлини на фаровете си и спря, после вдигна слушалката на радиотелефона, повика телефониста от тяхната централа и поиска връзка с телефона на Коуен.
— Уговорили са се да следват незабележимо колата на Варни до портата и да изчакат да му отворим — прошепна Хатчър.
Коуен предаде това по радиостанцията си на другите. Беше затъкнал един „Смит&Уесън“ и един стар армейски „Колт“ 45-и калибър в плетения си колан, който беше препасал специално за случая. Хатчър се разсмя, като го видя.
— Чайна — каза му той, — много си смешен с това въоръжение.
Коуен се усмихна мрачно.
— Не ме подценявай, Occi di Sassi — отвърна му той. — Знам как да действам с тия неща.
— Успокояваш ме с това — каза Хатчър. Отиде и отвори стъклената врата на терасата. — Ще огледам отзад.
Мина приведен през вратата и се придвижи дебнешком до парапета на терасата. Дъждът доста се беше усилил и видимостта беше влошена. Надникна между пречките на парапета и видя долу Сами, клекнал до една от подпорните колони, пазещ с наметката си от дъжда своя „Мак 10“. След това Хатчър се върна бързо, за да се скрие от дъжда.
По-надолу, в градината, клекналият в мократа трева Лънг погледна часовника си. По това време вече Варни трябваше да е стигнал отпред. Щом започнеше атаката от предната страна на къщата, щеше да възникне голяма суматоха и неговата група можеше да се изкачи по подпорните колони на терасата и да нападне откъм задната страна.
— Ето ги, идват — предаде но уоки-токито си постът на покрива.
Във втората кола на пътя пред входа един от бандитите видя знака на Варни с фаровете.
— Тръгвай! — извика той в уоки-токито си.
Зад къщата Лънг стисна здраво пушката си, натисна спусъка и видя през инфрачервения мерник как малкото куршумче улучи Сами в шията. Той политна назад към подпорната колона. Очите му се изцъклиха; свлече се в седнало положение, облегнат на колоната. Ръцете му се отпуснаха надолу и оръжието му падна на земята.
Лънг отново натисна два пъти бутона на предавателя си и двамата гангстери, чакащи по-назад, се придвижиха бързо през мократа трева към подпорните колони. Лънг измъкна от ръкава си една кама, хвана Сами за косата, изви главата му назад и преряза гърлото му.
— Обажда се сержант Варни — каза англичанинът в слушалката си, когато Коуен отговори на позвъняването. — Няма ли да отворите портата? — Намали скоростта на колата и спря.
— Ето, сега — каза Коуен и натисна лоста, с който се отваряше портата.
Щом двете масивни крила на желязната порта се отвориха колкото да мине колата, Варни натисна рязко педала на газта. Колата се понесе с рев напред по алеята към къщата на Коуен. За момент в обсега на фаровете й попадна един от хората на Коуен, който скочи в розовите храсти. Зад тях колата с гангстерите профуча с рев през затварящите се крила. Варни наби спирачките на движещата се с голяма скорост кола непосредствено пред входа на къщата, изви волана и спря в розовите храсти на градината. Той и полицай Доу отвориха вратите си. Зад тях убийците на Лънг скочиха в движение от колата си и докато Доу се измъкваше през вратата си, неуправляемата кола се блъсна в машината на Варни. Първо я удари странично в задния калник, после се плъзна по едната й страна и удари измъкващия се от нея Доу в отворената врата. Якият полицай изрева от ужас само миг преди връхлитащата кола да го размаже. Изненадан и удивен, Варни тупна на земята от другата страна на колата, където веднага го подхвана един от гангстерите и преряза гърлото му.
Вътре Синг и Коуен се хвърлиха зад дивана, за да се прикрият от дъжда от куршуми, връхлетял през входната врата. Из стаята се разлетяха парчета от стъкла на прозорци и счупени полилеи.
Хатчър надникна от вратата на спалнята и попита дрезгаво:
— Как сте там?
— Засега добре — отговори Коуен.
Отвътре чуваха трещенето на „Узи“-тата, с които бяха въоръжени хората на Лънг, последван незабавно от плътння рев на автоматите „Мак 10“. Нощната тишина се раздираше от трясъка на автоматни откоси и някой вик на ранен. Проблясъците от дулата на автоматите рефлектираха през стъклата на прозорците като светкавици на далечни мълнии. Коуен и Синг бяха съсредоточили вниманието си към входната врата, очаквайки нахлуването на бандитите.
Откъм задната страна на къщата Лънг и неговите двама човека бързо прикрепиха с кожени ремъци шипове от вътрешната страна на глезените си. После се прикачиха с широки колани, като тия на
