— Все още имаш възможност да промениш решението си — бавно промълви Чайна.
— Ти, Коуен, имаш дързостта да заплашваш новия сан уопг на Уайт Палмс?
— Тоя остров е моя територия — каза Коуен с нетърпящ възражение тон. — Ако не си наясно с това, значи си по-глупав отколкото те мислех.
Фонг се надигна бавно от мястото си.
— Глупакът си ти, янки — каза той, — щом искаш да предизвикаш кръвопролитие заради тоя шпионин мей гуок. Той е лъжец. Мами приятелите си. Убива тия, които са му се доверили.
— На мен такъв ми харесва — отговори Коуен. — А твоят час започна да тече.
Фонг го изгледа безмълвно още няколко секунди.
— Добре — каза той накрая. — Няма да обезчестя сан уонг на Уайт Палмс. Но сега ти ме унизи, мей гуок — каза той на Коуен.
— Ще ти мине — каза Коуен и Фонг се наежи отново. Той се обърна към всеки от наблюдателите, поклони им се последователно, след което изхвърча от стаята и затича нагоре но стълбите, последван от хората си. Лон Тунг излезе веднага след него. Коуен отпусна облекчено рамене. Беше победил. Сърцето му блъскаше учестено в гърдите, но той беше удовлетворен, че е успял и че е избягнал кървавата разправа с Уайт Палмс.
Сам Чин докосна Коуен по рамото.
— Никога не съм предполагал, че си толкова труден.
Коуен вдигна поглед към стария мъж.
— Вярно е — каза той уморено. — За съжаление, Сан Уонг, нямаше какво друго подходящо да поискам.
Толи Фонг стоеше отвън пред ресторантчето и очакваше да дойде колата му. Войната между Тсу Фи и Тсу Фонг беше избегната. Все още го терзаеше мисълта за оскърблението от постигнатия компромис, но това беше необходим компромис. Засега трябваше да забрави за своята чу-тяо да убие Хатчър, но всъщност това не беше толкова важно, защото то идеално съответстваше на плановете му. Беше чакал цели осем години, за да влезе в дирите на Хатчър, можеше да почака още няколко седмици. Но за Толи Фонг с Хатчър беше свършено. Това беше само въпрос на време.
Сенките отвън ставаха все по-дълги. Както лежеше до Хатчър, Дафни се обърна на една страна и прилепна плътно към него.
— Надявам се, че няма да устроиш някоя касапница там — каза тя. — Ще навредиш на бизнеса ми.
— Ще гледам да не навреждам на бизнеса ти. Може пък да е по-добре за теб, ако се отървем от Сам- Сам — изръмжа дрезгаво Хатчър, обърна се към нея и я притисна още по-силно към себе си.
— Да ти припомням ли обещанието за доставките на индийски памучен плат, което ми даде преди… колко години станаха?
— Доста отдавна беше — отвърна той. — Ще видя какво мога да направя.
— Кога си заминаваш?
— Веднага щом свършим с тая работа нагоре по реката.
— И повече няма да се връщаш?
Той се опита да отговори нещо, но тя сложи ръката си на устата му.
— Чайна ми разказа всичко. Знам, че е опасно за теб да оставаш в Хонконг. Само искам да знам какво смяташ да правиш. Просто бих искала тоя път да ти кажа джой гин.
— Вече го направи — каза той с дрезгавия си глас.
Тя прехвърли дългия си крак върху бедрото му и го притегли още по-близо до себе си.
— Още не съм свършила!
ДИМЪТ
Един блед, явно страдащ от дисиепсия, изключително нервен млад под-под-подсекретар на име Леймър Пелингъм-младши, посрещна Слоун на входа на посолството и веднага му заобяснява как за пръв път му се случвало такова произшествие с убийство в чужда страна.
— Това е идиотщина, пълна идиотщина. Формуляри, формуляри, формуляри — мрънкаше мъжът с пепелявото лице. — Досега не бях виждал такава бюрокрация.
— Да, да, знам колко проблеми изникват в такива случаи — съгласяваше се Слоун съчувствено. — Направо да им се чудиш защо не предадат по-бързо тленните останки на нашите представители и да се отърват от тоя случай, ами усложняват толкова нещата.
— Да. Точно така. Разбира се… — дипломатът заговори отново, но в един момент се сепна от безгрижния тон на Слоун, — …ъ-ъ, служителките от посолството опаковаха всичко… тоест всичко, освен това, което беше в бюрото. Ние запечатахме стаята, оставихме го — бюрото имам предвид — него не сме го пипали. Нали знаете, в случай че там има, ъъ… някакви секретни документи.
Той изговаряше така, сякаш беше горещ въглен, припарващ на езика му. Очевидно беше, че му е изключително неприятно да се занимава с тоя проблем.
— Идеално решение сте намерили — каза Слоун. — Ще хвърля едно око на нещата.
— Ходихте ли в полицията?
— Още не. Дойдох направо тук веднага щом се настаних в хотела. Вие имате ли копие от полицейския рапорт по случая?
— Не. Следователят, майор ъ-ъ Нги, не казва нищо, нито пък дава достъп до каквито и да е документи. Абсолютен гадняр. Разправя, че му трябвали за разследването — измънка набързо Пелингъм. — Но останалите неща са при мен. Елате с мен, ако обичате.
Нервният младши дипломат поведе Слоун през украсените с орнаменти коридори на тайландското посолство към своята канцелария — една съвсем малка, но приветлива стаичка откъм задната част на сградата. Той прерови една купчина папки в шкафа на бюрото си, извади оттам един запечатан плик с надпис „Портър. Последни документи. Поверително.“ и го подаде на Слоун.
— Всичко е вътре — каза Пелингъм. — Всички формуляри, документите му за застраховки, дори и докладите за последните му разходи.
— Интересно. Направо ще ги взема с мен — каза Слоун.
— Може би трябва, ъ-ъ, да им направя копия? — замънка пак Пелингъм, покривайки бузата си с потна длан, превръщайки това, което беше започнал като констатация във въпрос.
Слоун пусна успокоителната си усмивка.
— Ако това ще ви накара да се чувствате по-спокоен — каза той, — чудесно, копирайте ги.
— Те разправят, че, ъ-ъ, в случая той е бил случаен минувач, убит в известна степен случайно, ако въобще е възможно някой да бъде наръган с нож случайно. — Той се поколеба и, тъй като Слоун не отговори нищо, продължи: — Е, не е съвсем героична смърт. Но струва ми се, че така е най-добре с оглед на нашите интереси. Искам да кажа, най-приемливо при създадените обстоятелства.
— Приемливо — каза Слоун. — Идеално го казахте. Напълно разбирам защо сте се насочили към дипломатическото поприще.
— Е, благодаря ви, сър — отвърна Пелингъм. — Имах предвид за семейството и за всички останали.
— Разбира се. Напълно разбирам какво имате предвид и съм съгласен с вас — каза Слоун, опитвайки се да предразположи събеседника си. — Вижте — продължи той, — няма защо да се тревожите повече по тоя въпрос. Аз вече съм тук. Поемам случая изцяло в свои ръце.
— Но…
Слоун подаде илика отново на Пелингъм с широка усмивка на лице.
— Направете си копие и за вас, докато поогледам нещата на Портър.
— Да, да, добра идея. Ами вие, ъ-ъ, знаете ли къде трябва да се изпратят тленните останки и всичко останало?
— Всичко е уредено.
— Ох, слава Богу — въздъхна с облекчение новакът дипломат.
— Само ми покажете къде е кабинетът на Портър, преди да се заемете с копирането на документите.
