— Метро достатъчно глупав. Това къща.
— Да, къща, в която не се пуши.
— Много шибано.
Ли прибра сърдито пакета.
От другия край на стаята се чу слабо пиукане. Мел Купър се обърна към компютъра си. Почете известно време, след това извъртя екрана, така че всички да го видят. Сингапурското представителство на ФБР бе изпратило потвърждение, че Ли Канмей наистина е детектив от Службата за обществена безопасност на Люгоюан. В момента изпълнявал задача под прикритие, но службата отказвала да разкрие повече информация. Към съобщението бе приложена снимка на Ли в тъмносиня униформа. Очевидно това беше човекът пред тях.
След това Ли обясни как Призрака е потопил „Дракона“. Сам Чан и Ву Цичен със семействата си, заедно с доктор Сун, няколко други емигранти и бебето на една жена от кораба се спасили с малка лодка. Всички останали се издавили.
— Сам Чан поел командване. Добър човек, умен. Спасил ми живот. Прибрал ме, кога Призрак застрелва останали. Ву глава на друго семейство. Също умен, но малко неуравновесен. Дисхармония между чер дроб и далак.
— Китайска медицина, трудно е за обясняване — вметна Дън.
Ли продължи:
— Ву има прекалено много емоции, иска каже. Действа импулсивно.
Дори психологичното профилиране на ФБР бе непонятно за Райм; той се доверяваше само на веществените доказателства и сега нямаше никакво време за нехармонични далаци.
— Да се придържаме към фактите — предложи сухо. Ли им разказа как лодката се ударила в скалите и той заедно с още неколцина бил отнесен. Вълните ги изхвърлили на брега. Докато Ли се добере до плажа, където слязъл Призрака, трафикантът вече бил застрелял двама от емигрантите.
— Бързал го арестува, но кога стигнал, вече го няма. Скрил се в храсти от другата страна на път. Видял една жена с червена коса спасява един човек.
— Джон Сун — поясни Райм. Ли кимна:
— Доктор Сун. Седял до мен в лодка. Добре ли?
— Призрака го е прострелял, но е жив. В момента Амелия, жената, която си видял, го разпитва.
— Аз нарича Хонсе. Хубава жена. Секси, иска каже.
Селито и Райм се спогледаха развеселени. Райм си представи последствията, ако Ли бе казал това в присъствието на Сакс.
Ли посочи из стаята:
— Взел адрес от нейна кола и дошъл. Мисли може намери нещо, кое ме заведе при Призрак. Информация, иска да каже. Улики.
— Да ги откраднеш ли? — попита Коу.
— Ами да — отвърна невъзмутимо Ли.
— Защо така, дребосъко? — попита заплашитено Делрей.
— Трябва го хване сам. Щото вие няма ми разреши да помагам, нали? Просто ме върне. А аз иска го арестува. Да „спипа“. Нали така, „спипа“?
— Точно така, няма да ти разрешим да помагаш — каза Коу. — Може да си ченге в Китай, но тук си един шибан незаконен имигрант. Наистина ще те пратим обратно.
Очите на Сони Ли проблеснаха гневно; той пристъпи заплашително към много по-високия Коу. Селито въздъхна и го дръпна за ризата:
— Без глупости.
Развеселен от дръзкото държане на китаеца, Коу посегна към белезниците:
— Ли, арестувам те за незаконно влизане в САЩ… Линкълн Райм обаче го прекъсна:
— Не, — трябва ми.
— Какво? — изрече потресено агентът.
— Ще работи като консултант. Като мен.
— Невъзможно.
— Човек, който си създава толкова много неприятности, за да залови един престъпник, заслужава да участва в екипа.
— Аз със сигурност помогне, Лоабан. Много.
— Как ме нарече?
— „Лоабан“ — повтори Ли. — Значи „шеф“. Трябва ме остави. Аз може помогне. Знае как мисли Призрак. С него идва от един свят. Аз като дете бил в банда. И прекарал много време под прикритие по докове на Фуджоу.
— Няма начин — изръмжа Коу. — За Бога, той е незаконен. Само да му обърнем гръб, ще търти да бяга, ще се натряска и ще иде в някоя игрална зала.
Райм се запита дали няма да наблюдават демонстрация по кунгфу, но този път Ли не обърна внимание на Коу и заговори спокойно:
— В моя страна има четири типа хора. Не богати и бедни като тук. В Китай това, кое прави, по-важно от пари, кои има. И знае ли коя най-голяма чест? Да работи за своя страна, за свой народ. Аз дяволски добро ченге.
— Всички са подкупни там — измърмори Коу.
— Аз не подкупен, ясно? — Ли се усмихна. — Поне не в така важно разследване.
— И откъде да знаем, че не е от хората на Призрака? — попита Коу.
Ли се изсмя:
— Да, а откъде знае, че ти не от тях?
— Майната ти! — изръмжа Коу; беше бесен.
Проблемът на младия агент, прецени Райм, бе в прекалената му податливост на емоции, която му пречеше да си върши добре работата. Криминологът често долавяше нотка на презрение в гласа му, когато говореше за „незаконните“. Той явно смяташе нелегалното влизане за федерално престъпление и на няколко пъти бе намекнал, че емигрантите се водят от алчност, не от стремеж към свобода и демокрация.
Освен това бе обезпокоително обсебен от желанието да залови Призрака. Преди няколко години Коу беше работил под прикритие в Тайпе, столицата на Тайван, със задача да разкрива трафиканти на хора. По време на разследването на Призрака една от информаторките му изчезнала и вероятно е била убита. По- късно се разбрало, че жената имала две малки деца, но толкова се нуждаела от пари, че била готова да шпионира Призрака. ИНС никога не би я използвала за информатор, ако знаеше, че има деца. Коу бил отстранен от служба за шест месеца. Оттогава и това маниакално желание да залови Призрака.
За да бъде добър полицай обаче, човек трябва да потиска тези лични чувства. Безпристрастността е жизненонеобходима. Както и игнорирането на мисълта за смъртта. „Забрави мъртвите!“
— Я се успокой — намеси се Делрей. — Ли остава, докато го иска Линкълн. Погрижи се за това, Коу. Обади се в Държавния и уреди някаква временна виза, става ли?
— Не, не става — измърмори Коу. — Не можете да включвате някой от тях в екипа.
— От тях ли? — попита Делрей и се извъртя като щъркел на дългите си крака. — Кои са „те“?
— Незаконните.
Високият агент изцъка с език:
— Виж какво, Коу, тази дума някак си не ме кефи. Не ми звучи достатъчно учтиво. Не е готина. Особено с тоя тон!
— Е, както вие от Бюрото неведнъж сте подчертавали, този случай не е на ИНС. Задръж го, ако искаш, но аз не поемам никаква отговорност за това.
— Добро решение — обърна се Ли към Райм. — Аз помага много.
Сетне се приближи до масата и посегна за пистолета си.
— Не, не! — спря го Делрей. — Не пипай това.
— Хей, аз ченге. Като вас!
— Не, не си ченге като мен, нито като кой да е друг от тук присъстващите. Никакви пистолети.
