— На стената зад бюрото до трупа имало надпис — обясни Селито. — „Наричате ни жабари, взимате ни домовете.“ Между другото, написано е с кръвта на Ма.
— Между мафиотите от трето поколение и тонговете има постоянно съперничество — вметна Дън. — Китайците започнаха да се занимават с хазарт и публични домове, от време на време с наркотици, и направо изритаха италианците от Манхатън.
Демографията на организираната престъпност бе също толкова непостоянна като тази на самия град.
— Както и да е, хората от „Дракона“ ще се постараят да се скрият колкото може по-бързо — каза Коу. — Няма да използват тъй известна личност като Ма.
— Освен ако не са отчаяни — намеси се Сакс. — А те са. — Тя погледна Райм. — Може би Призрака е убил Ма и го е направил да изглежда като мафиотско убийство. Да извърша ли оглед?
Райм се замисли. Да, бегълците бяха отчаяни, но криминологът бе станал вече свидетел на находчивостта им, особено на Сам Чан. Да се обърнат към човек като Ма, означаваше твърде много следи.
— Не можем да правим оглед на всяко убийство в Китайския квартал — каза той. — Предайте на този, който се занимава със случая в Пети район, да ни изпрати веднага доклад. — След това се обърна към Еди Дън: — Свържи се с Делрей и Пийбоди във федералната сграда. Кажи им за убийството.
— Слушам.
Делрей беше отишъл в центъра, за да уреди изпращането на допълнителни агенти от двата нюйоркски района на ФБР — Южния и Източния, в които влизаха Манхатън и Лонг Айлънд. Стремеше се да издейства и изпращането на специален тактически отряд, което не се харесваше на началниците от Вашингтон; отрядът се използва главно при отвличане на заложници и окупиране на посолства, не за преследвания. Въпреки това Райм знаеше, че на Делрей трудно се отказва и ако някой успее да издейства Специалния отряд, това бе той. Райм се приближи с количката до уликите и бялата дъска. Нищо, нищо, нищо…
„Какво още можем да направим? — запита се той. — Коя възможност не сме използвали пълноценно?“
— Да се занимаем по-подробно с кръвта. Линкълн Райм обожаваше кръвта като инструмент за разследване. Тя се откриваше лесно, залепваше по всякакви повърхности и запазваше важната си информация като улика с години.
Използването на кръвта в криминалните разследвания всъщност отразява самата история на криминологията.
Най-ранните усилия (в средата на деветнайсети век) за използването на кръвта като веществено доказателство били съсредоточени предимно върху класифицирането й, тоест определянето дали дадено вещество е наистина кръв, или просто кафява боя. След петдесет години кръвните проби вече се идентифицират, определя се дали са човешки, или животински. Не след дълго детективите започват да търсят начин да ги диференцират — да ги разделят на отделни типове. Учените помагат, като създават системите за определяне на кръвни групи (системата А, В, О, както и MN и Rh). През шейсетте и седемдесетте криминолозите се стремят към следващата стъпка — конкретизирането на кръвните проби, тоест определянето на индивида, от който произхождат, както при пръстовите отпечатъци. Отначало това се правело по биохимични методи — определяне на ензими и други белтъци. Истинското конкретизиране става възможно едва с анализите на ДНК.
Класифициране, идентифициране, диференциране, конкретизиране… това е накратко развитието на криминологията като наука.
От кръвта обаче могат да се научат много други неща. Начинът, по който полепва по повърхностите на местопрестъпленията, дава много важна информация за типа нападение. Линкълн Райм често прибягваше до изследване на съдържанието на кръвта, за да разбере нещо повече за човека, който я е пролял.
— Да видим дали ранената жена е взимала наркотици или някакво рядко лекарство. Обадете се на съдебния лекар и поръчайте пълно изследване. Искам да знам всичко, което е минавало през кръвоносните й съдове.
Докато Купър говореше, телефонът на Селито отново иззвъня и той вдигна.
По лицето му Райм се досети, че новините са лоши.
— О, Господи… о, не…
Криминологът почувства странно трептене в тялото си — на място, в което не би трябвало да чувства нищо. Паралитиците често изпитват остатъчна болка от някой крайник или друга част на тялото, загубила всякаква сетивност. На Райм не му се беше случвало, но понякога чувстваше шок или прилив на адреналин, макар логиката да изключваше тази възможност.
— Какво има, Лон? — попита Сакс.
— Пак от Пети район. Китайският квартал. Ново убийство. Този път определено е дело на Призрака. — Селито погледна Райм и поклати глава. — Човече, не е на добре.
— В какъв смисъл?
— В смисъл, че е доста неприятно, Линк.
„Неприятно“, тази дума не се чува много често от устата на нюйоркски полицай, още по-малко от Лон Селито, претръпнал от гледане на какво ли не.
Той записа нещо, след това затвори и погледна Сакс:
— Подготвяй се, полицай, отиваш на оглед.
Призрак-убиец Ийстън, Лонг Айлънд
• Двама емигранти, убити на плажа; — застреляни в гърба.
• Един ранен емигрант — д-р Джон Сун.
• Баншоу (помощник) на борда; самоличност — неизвестна.
• Десет избягали емигранти: седем възрастни (един старец, една ранена жена), две деца, едно бебе. Открадват църковен микробус.
• Кръвни проби, изпратени за изследване.
• Ранената жена е АВ отрицателна. Поръчани са допълнителни изследвания на кръвта.
• Колата, чакала Призрака на плажа, тръгва без него. Смята се, че Призрака е стрелял по нея. Отпечатъци от грайфери и данни за габаритите, изпратени за оценка.
• Колата е БМВ Х5. Официалните собственици се проверяват.
• Никакви коли не са чакали емигрантите.
• Клетъчен телефон, вероятно на Призрака, изпратен за изследване на ФБР.
• Непроследим сателитен телефон. Ползването му е осигурено чрез незаконно проникване в китайската правителствена система.
• Оръжието на Призрака е 7.62-мм пистолет. Необичайни гилзи.
• Китайски автоматичен пистолет „Модел 57“.
• Призрака има сподвижници в органите на властта.
• Призрака открадва червена хонда. Колата е обявена за издирване.
• Три трупа, извадени от океана — двама застреляни, един удавен. Снимки и отпечатъци, изпратени на Райм и китайската полиция.
• Отпечатъци, изпратени в АСИПО.
• Не са намерени съвпадения на отпечатъците, но някои от тях имат необичайни белези (белези от рани, порязвания от въже?)
• Профил на емигрантите: Сам Чан и Ву Цичен със семействата си, Джон Сун, бебе на една жена, която се удавила, и мъж и жена с неустановена самоличност (убити на плажа).
Откраднат микробус, Китайски квартал
• Замаскиран от емигрантите с надпис на „Хоум Стор“.
• По следите от кръв изглежда, че жената е ранена в ръката и рамото.
• Кръвни проби, изпратени за изследване.
• Ранената жена е АВ отрицателна. Поръчани са допълнителни изследвания на кръвта.
• Отпечатъци, изпратени в АСИПО. Няма съвпадение.
