И изведнъж й хрумна нещо.
— Аз…
— Какво, Сакс?
— Не го измъчвам аз.
— Така ли?
— Не. Искам другите да го изтезават. За да гледам. Така е по-удовлетворяващо. Като да гледаш порнофилм. Искам да видя всичко, да чуя всичко. И ги карам първо да отрежат клепачите му, за да може Тан да вижда как го гледам. — Тя добави шепнешком: — Искам това да продължава вечно.
— О, добре, Сакс. Това означава, че наблюдаваш… откъде?
— Тук има един стол, срещу Тан, на около три метра от трупа. — Гласът й стана по-дрезгав. — Аз гледам. Изпитвам удоволствие. — Преглътна и почувства как по челото й се стича пот. — Писъците са продължили десет минути. През цялото време аз съм седял тук и съм се наслаждавал на всеки вик.
Дишането й се беше учестило.
— Как си, Сакс?
— Добре.
Но не беше добре. Бе в капан — на единственото място, на което не искаше да се намира. Изведнъж всичко добро в живота й изчезна и тя се потопи в света на Призрака.
„Звучи, сякаш новините са лоши…“
Ръцете й затрепериха. Тя бе отчаяна и сама.
„Звучите, сякаш…“
„Стига!“ — нареди си.
— Сакс?
— Добре съм.
„Стига си мислила за това, стига, кръвта, парченцата месо… Спри да мислиш колко голямо удоволствие ти доставя болката му.“
Изведнъж забеляза, че криминологът е престанал да говори.
— Райм? Никакъв отговор.
— Добре ли си?
— Не съвсем — отвърна накрая той.
— Какво има?
— Не знам… Каква работа ни върши това, че знаем къде е седял? Носил е обувки с шибани гладки подметки. Това е единственото място, където сме сигурни, че е седял, но какви улики има там?
Все още замаяна, омърсена от духа на Призрака, тя погледна стола. Не успя да се съсредоточи и отмести поглед.
— Нещо да ти хрумва, Сакс? Вече от твоя гледна точка.
— Аз…
— Трябва да има нещо.
В гласа му звучеше тревога и Сакс предположи, че му се иска да дойде и сам да извърши огледа.
— Не знам — отвърна тихо.
Погледна стола, но си представи само ножа, забиващ се в плътта на Джери Тан.
— По дяволите — изръмжа Райм. — И аз не знам. Столът прав ли е?
— Този, на който е седял Призрака ли? Да.
— Какво обаче ни говори това? — Гласът му звучеше отчаяно. — Как мислиш?
Това не беше в негов стил. Линкълн Райм имаше мнение за всичко. И защо звучеше толкова немощно?
Сакс отново съсредоточи вниманието си върху стола, покрит с отломки от счупени предмети. Огледа го внимателно.
— Хрумна ми нещо. Чакай.
Тя се приближи до стола и погледна отдолу. Сърцето й се разтуптя възбудено.
— Тук има следи от влачене на краката. Призрака се е навел напред, за да вижда по-добре. Кръстосал е крака под стола.
— И?
— Това означава, че някои от частичките, задържани около шевовете на обувките, може да са изпадали. Ще събера праха. Ако имаме късмет, това ще ни отведе до скривалището му.
— Чудесно, Сакс. Взимай дъстбъстъра.
Тя се насочи към комплекта за събиране на улики при вратата, за да вземе малката прахосмукачка „Дъстбъстър“. Изведнъж обаче спря. Засмя се:
— Успя да ме метнеш, Райм.
— Какво?
— Не се прави на неразбрал.
Сега тя си даде сметка, че Райм се е досетил за уликите под стола още когато му е споменала, че Призрака е наблюдавал изтезанията. Беше усетил, че тя още се изживява като Призрака и че трябва да я извика на друго, по-добро място — да я върне към общата им работа. Беше се престорил на разтревожен, за да привлече вниманието й върху себе си. Доста несполучливо представяне, но може би точно в такива малки лъжи се крие любовта.
— Благодаря, Райм.
— Нали ти обещах, че ще те върна. Заеми се сега с праха.
Сакс изсмука с малката прахосмукачка пода под и около стола, след това свали филтъра и го прибра в найлоново пликче за улики.
— Какво е станало после? — попита Райм.
Тя прецени ъгъла на пръските кръв от куршума, с който бе застрелян Тан.
— Изглежда, когато Тан най-после загубил съзнание от болка, Призрака е станал и го е застрелял. След това е накарал помощниците си да изпочупят всичко.
— Откъде си сигурна, че е станало така?
— Защото една от гилзите беше под боклуците. И върху стола на Призрака има парчета стъкло и хартия.
— Добре.
— Ще снема следите от обувките по електростатичния метод.
— Не говори, а действай — промърмори отново Райм в обичайния си стил.
Тя излезе и се върна с необходимите неща. При този процес върху отпечатъка от обувка се поставя пластмасов лист, през който се пуска електрически ток. Получава се копие на отпечатъка като на ксерокс.
Надуши дима едва когато приклекна с гръб към тъмния склад. О, Господи, помисли — някой от убийците се е върнал, може би в момента се прицелва в яркия й костюм.
Може би самият Призрак…
Не, сигурно беше неизвестният му помощник! Беше се измъкнал от „Дракона“ и сега идваше да избива следователите.
Сакс пусна апарата за електростатично снемане на отпечатъци, извъртя се и се претърколи, измъквайки светкавично 40-калибровия си „Глок“. Мерникът се закова в гърдите на натрапника.
— Какво, по дяволите, правиш тук? — изрева тя от гняв и болка.
Сони Ли, с цигара в уста, се разхождаше из офиса и оглеждаше.
— Какво прави? И аз разследва.
— Какво има, Сакс? — попита Райм.
— Ли е влязъл.
— Какво? Изритай го веднага.
— Опитвам се. — Тя се изправи. — Замърсяваш местопрестъплението! — нахвърли се върху китайския полицай.
— Малко дим. Вие, американци, се тревожи прекалено много…
— И прахта по обувките ти, по дрехите ти, отпечатъците ти… Тъпчеш навсякъде.
