— Долен Манхатън. Призрака се крие в центъра. Алън Коу вдигна рамене:
— Разбира се. В Китайския квартал.
— Не, не в Китайския квартал. В Батъри Парк Сити или някой от кварталите наоколо.
— Как стигна до този извод? — поинтересува се Селито.
— Този монтморилонит. Това е бентонит, глина, която се използва за отклоняване на подпочвените води при дълбоки изкопи за основи на сгради. Строителите са използвали милиони тонове бентонит. Целият район е пълен с него.
— Да, но бентонитът се използва на много места — отбеляза Купър.
— Така е, но другите микроулики също са оттам. Целият район е бил сметище и е пълен с ръждиви железа и стъкла. А пепелта? За да махнат старите кейове, строителните компании просто ги изгорили.
— И е само на двайсет минути от Китайския квартал — изтъкна Дън.
Том го записа в таблицата.
Районът обаче беше доста обширен, с много големи сгради: хотели, жилищни блокове, офиссгради. Имаха нужда от допълнителна информация, за да стеснят кръга на търсенето.
Сони Ли крачеше пред дъската.
— Хей, Лоабан, и аз има идеи.
— Какви? — изръмжа Райм.
Този човек вонеше на цигарен дим. Райм никога не беше пушил, но изпитваше огромна завист към китаеца — че може да се отдаде на пороците си, без да се налага да търси чужда помощ. „Дано шибаната операция да има някакъв ефект“ — помисли си.
— Хей, Лоабан, ти слуша?
— Казвай, Сони.
— И аз бил на местопрестъпление.
— Да — потвърди през зъби Сакс. — Тъпчеше и пушеше.
— Има предвид — заобяснява Райм, като се стараеше да запази търпение, — че всичко, което попадне на местопрестъплението след извършителя, може да замърси уликите. Така намирането на доказателства се затруднява.
— Хей, Лоабан, да не мисли, че аз не знае? Да, да, взима прах или пръст и ги слага на газова хроматография, после на спектрометър и използва сканиращ електронен микроскоп. — Термините звучаха тромаво от неговата уста. — Получава всички характеристики и данни.
— Разбираш от апаратура за химически изследвания? — примигна удивено Райм.
— Да разбира? Естествено, и ние използва такива неща. Хей, аз учил в Пекински институт по криминология. Има медал. Втори в курс. Знае всичко това, така да каже. — Той добави натъртено: — Ние не при династия Мин, Лоабан. Аз си има собствен компютър — Windows 2000. Всякакви бази данни. И клетъчен телефон и пейджър.
— Добре, Сони, да се върнем на въпроса. Какво видя на местопрестъплението?
— Дисхармония. Това видял.
— Обясни.
— Хармония много важна в Китай. Дори престъпления има хармония. На онова място, в склада, нямало никак хармония.
— Какво представлява хармоничното убийство? — попита кисело Коу.
— Призрак намира предател, измъчва го, убива го и тръгва, но, хей, Хонсе, ти помни? Всичко било почупено. Постери от Китай — скъсани, статуетки на Буда и дракони — строшени. Не, китайци хан не върши това.
— Това е мнозинството от населението на Китай — обясни Еди Дън. — Призрака е хан, нали?
— Да, но не той го направил. Склад бил потрошен след убийство на Тан. Тя казала.
Сакс потвърди.
— Вероятно Призрака тръгнал и онези, кои работи за него, почупили офис. Аз мисли, че наел за бату някой от малцинства.
— Биячи. Горили — обясни Дън.
— Да, да, биячи. Наел някой от малцинства. Монголци, манджурци, тибетци, уйгури.
— Това е безумно, Сони — каза Райм. — „Хармония“. Ли вдигна рамене:
— Безумно? Ти прав, Лоабан. Аз безумен. Както кога казал да намери първо Джери Тан, тогава бил безумен. Ама ако ме послушали тогава, Джери Тан може сега жив, щели го върже и бие, докато каже къде Призрак.
Всички в стаята го изгледаха потресени. Ли замълча за няколко секунди, после се разсмя:
— Хей, Лоабан, това шега.
Райм обаче бе съвършено сигурен, че не е. Ли посочи дъската и продължи:
— Ти иска улики? Добре, ето улики. Отпечатъци от обувки. По-малки от тези на Призрак. Хан, китайци, не големи хора. Като мен. Не големи като теб. Много хора от западни и северни малцинства обаче още по- дребни. Нали обича криминални неща, Лоабан? Така се струва. Намери някой от малцинства. Така има следи към Призрак.
Райм погледна Сакс и му стана ясно, че и тя си мисли същото като него. Какво можеше да им навреди? Райм се обърна към Еди Дън:
— Ти какво ще кажеш? Познаваш ли тези малцинства?
— Нямам представа. Повечето, с които си имаме работа в Пети район, са хан — фудзянци, кантонци, жители на Централен Китай, тайванци.
Коу се съгласи:
— Малцинствата са много затворени. Райм се тросна нервно:
— Добре де, кой да знае? Искам тази следа да се провери. Как?
— Тонгове — каза Ли. — В тонгове знае всичко. Хан, нехан, всичко.
— И какво точно е „тонг“? — попита Райм, запомнил съвсем бегло думата от някакъв лош филм, който бе гледал по време на възстановяването си от нещастния случай.
Един Дън обясни. Тонговете са сдружения на китайци с еднакви интереси — хора, идващи от определени райони на Китай или упражняващи общи професии. Създават се тайно и в миналото са се събирали в пълна секретност — думата „тонг“ означава „стая“. В САЩ са възникнали с цел защита от белите и самоуправление; по традиция китайците разрешават разногласията помежду си и главата на тонга има повече власт над членовете му от президента на Съединените щати.
Макар да имат дълга престъпна практика, в последните години тонговете се бяха прочистили. Думата „тонг“ излизаше от употреба и се заменяше от „обществени сдружения“, „добронамерени съюзи“ или „търговски гилдии“. Много от тях още се занимаваха с хазарт, сводничество, рекет и пране на пари, но се дистанцираха от насилието. Наемаха младежи без връзки с тонговете за контрол.
— Подизпълнители — пошегува се Дън.
— Ти членувал ли си в тонг, Еди? — попита Райм. Детективът избърса очилата си, сетне отвърна виновно:
— За известно време. Детска история.
— Познаваш ли някого, към когото да се обърнем? — попита Сакс.
Дън се замисли.
— Ще говоря с Тони Кай. Той ни помага — в известни граници — и е от лоабаните с най-добри връзки. Има много гуанси. Председател е на Източнокитайското обществено сдружение. Централата им е в Бауъри.
— Обади му се — нареди Райм. Коу поклати глава:
— Няма да каже нищо по телефона.
— Подслушват ли го?
— Не, не, такава е традицията — обясни Дън. — Някои неща се обсъждат лично. Само че има друго затруднение: Кай няма да иска да го виждат с представители на полицията, особено когато е намесен Призрака.
На Райм изведнъж му хрумна нещо.
— Вземете една лимузина и го докарайте.
