— Вие голям град, вие богати. Има силен долар, Уолстрийт, Световна търговска организация. Хей, отначало Кай искал много повече!
— Не можем да платим… — започна Селито.
— Хайде, Лон — прекъсна го Райм, — нали имате резервен фонд. Пък и операцията е федерална. ИНС ще даде половината.
— Аз не мога да направя нищо — каза Коу и прокара нервно пръсти през рижата си коса.
— Добре, аз ще подпиша — заключи Райм и агентът примигна; не знаеше дали е уместно да се изсмее. — Обадете се на Пийбоди. Ще включим и Делрей. — Обърна се към Ли. — Какви са условията?
— Направил добра сделка. Първо информация, после плаща. Разбира се, в брой.
— Разбира се.
— Добре, има нужда от една цигара. Може малко почивка, Лоабан? Трябват цигари. В тази страна продава пълни боклук. Няма никакъв вкус. Също трябва яде.
— Давай, Сони. Заслужи си го.
Когато китайският полицай излезе от стаята, Том попита:
— Какво да запиша в таблицата? — Кимна към бялата дъска. — За Кай и тонговете.
— Не знам — отвърна Сакс. — Бих казала: „Проверка на отнесени предположения“. Линкълн Райм обаче имаше по-добро предложение:
— Какво ще кажете за: „Предполагаеми съучастници от китайско етническо малцинство. Проверка на възможностите.“
Призрака караше крадения „Шевролет Блейзър“ през Куинс на път за апартамента на Чан.
Докато шофираше — внимателно, както винаги, той размишляваше за смъртта на Джери Тан. Не беше допускал нито за миг, че може да го остави ненаказан за предателството. Нито пък — че може да отложи отмъщението. Според конфуцианската философия предателството към по-висшестоящите е най-лошото престъпление. Тан го беше изоставил на Лонг Айлънд — положение, от което се бе измъкнал само благодарение на късмета да намери кола със запален двигател пред ресторанта на плажа. Затова изменникът трябваше да умре, и то мъчително. Призрака си припомни легендата за император Джоу Син от династията Шан. Веднъж той надушил измяна у един свой васал, затова заповядал синът на предателя да бъде заклан, сготвен и сервиран за вечеря на баща си. Призрака смяташе това за напълно оправдано, да не говорим за удовлетворението от справедливото наказание. На една пряка от апартамента на Чан Призрака спря на улицата.
— Маски — нареди.
Единият от спътниците му извади маски за ски. Призрака се замисли как ще е най-добре да нападне. Сам Чан водеше жена и възрастен баща или майка, така му бяха казали. Най-голямата опасност щеше да дойде, ако имаше големи деца, особено момчета. За тях животът беше като видеоигра и когато Призрака и останалите нахлуят, някое хлапе можеше да ги нападне с нож.
— Убийте първо синовете — нареди той. — След това баща им и старците. — Хрумна му нещо друго. — Оставете жената засега. Вземете я с нас. Турците очевидно разбраха мисълта му и кимнаха. Призрака огледа тихата улица. На другия тротоар имаше два големи склада. Между тях минаваше тесен проход. Според картата жилището на Чан беше точно от другата страна на складовете. Възможно бе Чан, някой от синовете или баща му да наблюдават главния вход. Затова Призрака реши да минат бързо по улицата и да нахлуят през задната врата, а един от турците да отиде отпред, в случай че някой опита да избяга.
— Готови ли сте? — попита той на английски.
Те кимнаха и нахлузиха плетените маски на главите си като чорапи.
Призрака също сложи маската си.
За момент почувства страх, както винаги в такива моменти, преди битка. Не можеше да изключи опасността Чан да има пистолет или полицията да ги е намерила първа, да ги е отвела в ареста и сега да дебне Призрака в апартамента.
Спомни си обаче, че страхът е признак за смирение и че скромните са тези, които успяват. Каза си наум един от любимите си пасажи от Дао:
„Покори се и няма да те пречупят.
Огънатото може да се изправи.
Празното може да се напълни.
Скъсаното може да се закърпи.“
Призрака бе добавил и едно изречение от себе си: „Страхувай се, за да бъдеш смел.“
Погледна Юсуф, изпънат до него на предната седалка. Уйгурът кимна уверено. Тримата чевръсто започнаха да проверяват оръжията си.
21.
Сони Ли намери наистина хубави цигари. „Кемъл“ без филтър, които се доближаваха по вкус към марката, която пушеше в Китай. Той вдиша дълбоко и каза:
— Залагам пет.
Бутна жетоните напред и започна да наблюдава как другите покерджии реагират на мизата му върху евтината талашитена маса, осеяна с петна от потни ръце и разлети питиета.
Игралната зала се намираше на Мот Стрийт в сърцето на Китайския квартал, в района, където бе дошъл да си купи цигари. Когато му разрешаваше да излезе, Лоабан вероятно не беше имал предвид точно такава дълга разходка. Нямаше значение. Скоро щеше да се върне. Нямаше бърза работа.
Залата беше голяма, с клиентела главно от фудзян (Ли не искаше да попада на охранителя, когото бе пребил тази сутрин) и имаше бар и три автомата за цигари. Помещението беше тъмно, само масите бяха бледо осветени, но с острото око на полицай Ли бе забелязал петима въоръжени пазачи. Това не беше проблем. Този път нямаше намерение да краде пистолети или да пребива надути келеши. Бе дошъл да играе, да пие и да побъбри.
Той спечели ръката и се засмя; заговори се с мъжа до него, докато наливаше маотай за всички около масата освен за крупието, на когото му бе забранено да пие. Мъжете вдигнаха чаши и изпиха бистрата, силна течност на екс. Маотай е китайската версия на домашно уиски и не се пие, а се излива в гърлото колкото може по-бързо.
Ли потъна в разговор с мъжете. След бутилка концентрат и десетина цигари той изчисли, че е загубил седем долара. Реши да не пие повече и се надигна.
Неколцина го помолиха да остане. Компанията му им беше приятна. Ли обаче им каза, че любовницата му го чака, и мъжете закимаха енергично.
— Тя те чука по всякакъв начин — заяви един стар пияница.
На Ли не му стана ясно дали това е въпрос, или утвърдително изказване. Отдалечи се с усмивка, говореща красноречиво за високото качество на интимния му живот. Всъщност тук бе научил твърде малко, затова трябваше да иде другаде.
Шевролетът навлезе с пълна скорост в уличката зад жилището на Чан.
Призрака стискаше стария си „Модел 51“. Кокалчетата му бяха побелели. Изскочи на огромен паркинг… и забеляза един голям камион да се носи право насреща им. Изскърцаха спирачки.
Призрака скочи върху педала. Шевролетът се извъртя и спря врата до врата с камиона. Призрака си пое въздух. Сърцето му биеше като обезумяло.
— Какво правиш бе? — изкрещя шофьорът на камиона. — Това е еднопосочна улица, шибан жълтур! Като си дошъл, поне научи скапаните правила!
Призрака беше твърде разтърсен, за да отговори. Другият мъж потегли с псувня. Призрака поблагодари на бога си, стрелеца И, че го е спасил. Десет секунди забавяне — и щяха да се сблъскат челно с
