— Омъжена ли сте? — попита Сун.
— Не, но имам приятел.
— Това е добре — отбеляза той, без да спира да я изучава. — Усещам, че и той има същата професия. Дали случайно не е мъжът, за когото ми говорихте? Линкълн…
— Райм — засмя се тя. — Много сте наблюдателен.
— В Китай лекарите са детективите на душата. — Сун се наведе напред. — Дайте си ръката.
— Какво?
— Ръката ви, моля.
Тя се подчини и той постави два пръста върху китката й.
— Какво има?
— Шшт. Меря ви пулса.
След няколко секунди Сун се облегна назад.
— Диагнозата ми е правилна.
— За артрита ли имате предвид?
— Артритът е само симптом. Ние смятаме, че е неправилно да се лекуват симптомите. Стараем се да възстановяваме хармонията.
— И какво не е хармонично у мен?
— В Китай харесваме числата. Петте божествени дара, петте животни за принасяне в жертва…
— Десетте съдии от ада. Той се засмя:
— Точно така. Е, в медицината имаме люин: шестте пагубни фактора. Това са влагата, вятърът, огънят, студът, сушата и лятната жега. Те влияят на органите, тялото и нашето ки, духа, също на кръвта и духовната субстанция. Когато са в излишък или някое от тях липсва, хармонията се нарушава и се получават проблеми. Прекалено многото влага трябва да се изсуши. Прекаленият студ трябва да се затопли.
„Шестте пагубни фактора — помисли си тя. — Я опитай да го обясниш на някой привърженик на точните науки.“
— По езика и пулса ви се вижда, че имате излишък от влага в далака. Това, освен до други проблеми, води до артрит.
— В далака ли?
— Нямам предвид истинския ви далак според западната медицина — уточни той, след като забеляза скептицизма й. — Далакът е нещо повече от един орган-система.
— И от какво се нуждае далакът ми?
— От по-малко влага — отвърна Сун, сякаш се разбираше от само себе си. — Взел съм ви това.
И бутна една торбичка към нея. Сакс я отвори. Съдържаше сушени билки.
— Варете си чай и го пийте бавно в продължение на два дни. — Той й подаде и една кутийка. — Това са хапчета ки йе лиен. Природен аспирин. На кутийката има упътване на английски. Акупунктурата също може да ви помогне много, но нямам разрешително да провеждам такава, а не искам неприятности преди разглеждането на молбата ми за убежище.
— Не бих ви накарала да си създавате такива неприятности.
— Мога обаче да правя масаж. Мисля, че тук го наричате акупресура. Много е ефективен. Ще ви покажа. Наведете се към мен и поставете ръце в скута си.
Сун се приведе над масата, каменната маймунка се разлюля пред силните му гърди. Под ризата му се виждаха чистите превръзки върху раната. Той напипа някакви точки на раменете й и ги натисна силно за около пет секунди, след това намери други точки и повтори процедурата. След около минута отново седна на стола си.
— Сега вдигнете ръце.
Тя се подчини и макар още да усещаше известна болка в ставите, й се стори, че е доста по-малко отпреди.
— Действа — установи изненадано.
— Това е само временно. Акупунктурата има много по-продължителен ефект.
— Ще си помисля. Благодаря. — Сакс погледна часовника си. — Трябва да се връщам.
— Чакайте — спря я бързо Сун, сякаш бе разочарован, че трябва да се разделят. — Не съм приключил с диагнозата си.
Той взе ръката й, разгледа нагризаните й нокти и възпалената кожа. Обикновено тя се стараеше да не показва лошите си навици, но сега изобщо не се смути.
— В Китай лекарите гледат, докосват и говорят, за да определят какво измъчва пациента. Важно е да се познава мисленето на болния: дали е щастлив, тъжен, разтревожен, амбициозен, смутен. — Той се вгледа внимателно в очите й. — Тук има още дисхармония. Вие искате нещо, което не можете да имате. Или си мислите, че не можете да го имате. То създава проблемите ви.
Сун кимна към ноктите й.
— Каква хармония искам?
— Не знам. Може би семейство. Любов. Усещам, че родителите ви са мъртви.
— Баща ми.
— Трудно ви е да го приемете.
— Да.
— А мъжете? Имате ли проблеми с мъжете?
— В училище бягаха от мен — карам твърде бързо за повечето.
Бе казано като шега, макар че беше вярно. Сун не се засмя.
— Продължавайте — подкани я той.
— Като манекенка повечето мъже се страхуваха твърде много, за да ме поканят на среща.
— Как може мъж да се уплаши от жена? — попита искрено изненадан Сун. — Това е все едно ин да се уплаши от ян. Нощта и денят. Те не бива да се състезават; трябва да се допълват.
— Другите пък, които бяха достатъчно смели, за да ме поканят, искаха горе-долу само едно.
— А, онова нещо.
— Да, онова.
— Сексуалната енергия е много важна, една от най-важните части на ки — духовната енергия. Тя обаче е полезна само когато идва от хармонична връзка.
Тя се изсмя мислено: „Ето ти покана за първа среща. «Интересувате ли се от хармонична връзка?»“ След глътка чай Сакс продължи:
— Живях известно време с един мъж. От бранша.
— От какво?
— Искам да кажа, че и той беше полицай. Беше добра връзка. Пълноценна, предизвикателна, бих казала. Срещахме се на стрелбището и се съревновавахме. Само че го арестуваха. Взимал рушвети. Разбирате ли?
Сун се изсмя:
— Живял съм в Китай, разбира се, че знам какво е рушвет. А сега — добави — сте с този човек, с когото работите.
— Да.
— Може би това е източникът на проблема — каза тихо Сун и се вгледа по-внимателно в лицето й.
— Защо мислите така? — смути се Сакс.
— Бих казал, че вие сте ян — онази страна на планината, която се огрява от слънцето. Ян е светлина, движение, увеличение, възбуждане, начало, меко, пролет и лято, раждане. Това очевидно сте вие. Изглежда обаче, че съдържате и света на ин. Това е сенчестата страна на планината. Означава затвореност, тъмнина, вглъбеност, твърдост и смърт. Това е краят на нещата, есен и зима. — Той замълча, после добави: — Мисля, че дисхармонията е в това, че не сте вярна на природата на ян. Допуснали сте ин да проникне прекалено навътре в живота ви. Възможно ли е това да е проблемът?
„Току-що говорих с лекаря на Линкълн Райм.“ „Да?“
„Трябва да обсъдим нещо.“ Тя се замисли за миг.
— Може би… защото съм жена с мъжка професия.
— Може би — засмя се той.
