17.
Амелия Сакс бе оставила шевролета си пред къщата на Райм и сега караше един автомобил на Отдела по криминология към мястото на престъплението по магистрала „Рузвелт“.
Колата бе служебна — „Форд“ комби, — но тя я караше почти както своя яркожълт спортен автомобил.
Беше 14.25, преди пиковия час, но улиците пак бяха задръстени и Сакс използваше всичките си умения, за да маневрира между другите превозни средства.
— Хей, Хонсе — понечи да протестира Сони Ли, когато тя изпреварваше едно такси, но сетне реши да не отвлича вниманието й и млъкна.
На задната седалка пътуваха Еди Дън, не особено впечатлен от шофирането й, и Алън Коу — очевидно много разтревожен. Стискаше предпазния си колан, сякаш държеше въженцето за отваряне на парашут.
— Видя ли го само? — попита небрежно Сакс, когато таксито не обърна внимание на сирената и сигналната й лампа и избърза пред нея, за да напусне скоростното шосе при изхода на Хюстън Стрийт.
— Много бързо движи — отбеляза Ли, но явно си спомни, че не бива да я разсейва и отново млъкна.
— Накъде, Еди? — попита Сакс.
— На Бауъри наляво, след още две преки — надясно. Тя зави по Канал Стрийт с осемдесет километра в час, овладя колата точно навреме, за да не се блъснат в един боклукчийски камион, и даде газ през Китайския квартал; гумите, задвижвани от мощния двигател, вдигаха пара.
Ли промърмори нещо на китайски.
— Какво?
— Десет съдии от ада — преведе той.
Сакс знаеше, че според китайските вярвания десетимата съдии от ада държат Книгата на живите и мъртвите, където е вписано името на всеки човек по света. Равносметката за жизнения ни път.
Баща й, Херман, вече бе в списъка на мъртвите.
Кога щеше и нейното име да влезе в този регистър?
Ами имената на хората около нея? На онези, които още не са се родили?
Като се замисли за живот и смърт…
„А, госпожице Сакс. Ето ви и вас.“
„Здравейте, докторе.“
„Току-що говорих с лекаря на Линкълн Райм.“
„Да?“
„Трябва да обсъдим нещо.“
„Звучи, сякаш новините са лоши, докторе.“
— Полицай Сакс — прекъсна мислите й Дън, — струва ми се, че светофарът пред нас свети червено.
— Ъхъ.
Намали до петдесет, преди да мине през кръстовището.
— Ган! — прошепна Ли; сетне (предположи Сакс) преведе: — Мамка му.
След три минути комбито спря на една пряка, задръстена от малка тълпа любопитни и заградена с жълта найлонова лента и половин дузина униформени полицаи от Патрулния отдел. Входът на една сграда, приличаща на малък склад, бе отворен. Сакс слезе, следвана от Дън, който извика: „Здрасти, детективе“, на един рус мъж с костюм. Непознатият кимна и Дън го представи на Сакс като детектив от отдел „Убийства“ на Пети район.
— Вие ли ще извършвате огледа? — попита той. Сакс кимна:
— Какво е това място?
— Склад. Собственикът изглежда чист. Свързахме се с него и той не знае нищо, освен че жертвата, Джери Тан, е работила тук. Осем ареста, две присъди. Занимавал се е главно с кражби на коли. От време на време с рекет.
Той кимна към едно сребристо беемве с двойно предаване. Модел Х5. Това бе джипът, с който тази сутрин Тан беше чакал Призрака на Лонг Айлънд. В задната врата имаше дупка от куршума, изстрелян от трафиканта при бягството на Тан.
Един полицай, повикан по сигнал за някакви писъци, забелязал колата до сградата, от която се чували звуците. Забелязал дупката отзад и двамата с партньора му влезли в склада.
Там открили останките от Джери Тан. Бил измъчван с нож и бръснач. От тялото му липсвали парчета кожа, включително клепачите.
Райм мразеше да бъде изпреварван от полицията почти толкова, колкото и да бъде изпреварван от престъпниците, и когато се оказа, че Сони Ли е бил прав — че Призрака наистина е убил онзи, който го е изоставил, — настроението на криминолога се влоши. Думите на Ли: „Трябваше ме послушаш, Лоабан, трябваше да послушаш“, разбира се, не помогнаха.
Детективът от Пети район добави:
— Изпратих двама да търсят свидетели. А, ето ги. Сакс кимна на двамата детективи, с които бе работила и преди. Бединг и Сол вече не трябваше да издирват собственика на беемвето и се бяха захванали с обичайната си работа — обхождане на района около местопрестъплението в търсене на свидетели. Бяха известни с уменията си, когато работят в екип, да измъкват важни показания. Въпреки разликите във височината и лицата им (единият имаше лунички) заради еднаквите им руса коса и поведение те носеха прякора Близнаците. Знаеха ги още като Братята Харди.
— Дойдохме двайсет минути след сигнала — каза Бединг или Сол; по-високият.
— Обадило се едно момиче, което се връщало от училищния театрален клуб. Чуло писъци, но се обадило едва след като се прибрало. Защото…
— … го било страх, нали се сещаш. Не можем да я обвиняваме, като се има предвид какво има вътре. И мен щеше да ме хване.
— Страх има предвид. Всичко е в кръв. И парчета месо.
Сакс присви очи, но не от ужас; просто когато сви крак, за да обуе костюма за огледи, артритните й стави започнаха да недоволстват.
— Говорихме с осем души в сградата… — каза Бединг или Сол.
— … и околността. В този случай има дори повече нечули и неразбрали от обикновеното.
— Да, повечето дори са били споходени от моментна слепота.
— Според нас се е разбрало, че това е дело на Призрака, и всички са се подплашили. Никой не иска да ни съдейства. Най-многото, което можахме да измъкнем, е, че двама или…
— … трима, или четирима…
— … души, вероятно мъже, разбили вратата на склада.
— И в продължение на десет минути се чували адски писъци. После два изстрела. След това тишина.
— Майката на момичето се обадила на диспечерите.
— Когато патрулът пристигнал обаче, всички вече се били измели.
Сакс огледа страничната пряка и главната улица пред сградата. Както се беше опасявала, дъждът бе унищожил всяка надежда за откриване на следи от гумите на колата на Призрака и помощниците му.
— Кой е влизал? — попита тя детектива от Пети район.
— Само един униформен — за да види дали жертвата е още жива. Разбрахме, че искате местопрестъплението да е колкото се може по-непокътнато, затова не допуснахме дори съдебния лекар.
— Добре. Искам да видя полицая, който е влизал.
— Ще го намеря.
След малко детективът се върна, придружаваше го жена в униформа.
— Аз влязох първа. Искали сте да ме видите.
— Само обувката ви.
— А, добре.
