Той тръгна към вратата.
В същия миг Сакс забеляза, че отвън висят ключове.
Дън посегна към бравата.
— Не! — изкрещя тя и измъкна пистолета си. Твърде късно.
Дън дръпна вратата и отскочи назад. Мургав слаб мъж, стиснал през кръста разплакана девойка, застана на прага.
Държеше я като жив щит, допрял пистолет до врата й.
24.
— Тин, тин! — изкрещя уплашено Еди Дън. Младият детектив вдигна ръце над стърчащата си коса.
Никой не помръдваше. Сакс чуваше множество звуци: хленченето на момичето, свиренето на клаксони от улицата. Отчаяните заповеди на нападателя — на някакъв неразбираем език. Биенето на собственото си сърце.
Тя се обърна настрани, за да представлява по-малка мишена и насочи мерника към онова, което се виждаше от главата му. Правилото бе ясно: колкото и трудна да е ситуацията, никога не се жертвай. Никога не давай оръжието си, никога не го сваляй, никога не позволявай на престъпника да се прицели в теб. Трябва да му дадеш да разбере, че взимането на заложник няма да го спаси.
Престъпникът тръгна напред много бавно, с жест им показа да се махнат от вратата, като продължаваше да говори на неразбираемия си език.
Нито Сакс, нито младият детектив помръднаха.
— Имаш ли жилетка, Дън? — прошепна тя. — Да.
Сакс също носеше — бронирана жилетка с допълнителна защитна пластинка пред сърцето, — но от такова разстояние нападателят можеше лесно да причини сериозни наранявания на незащитените части на тялото. Едно прекъсване на бедрената артерия може да те убие по-бързо от много рани в гърдите.
— Отдръпни се — прошепна тя. — Имам нужда от по-добра видимост.
— Ще стреляш ли? — заекна Дън.
— Просто се отдръпни.
Тя отстъпи крачка назад. Още една. Младият полицай не помръдна. По челото му бяха избили ситни капчици пот. Сакс спря. Той мърмореше нещо, може би молитва.
— Еди, чуваш ли? — прошепна тя; той не отговори. — Еди, по дяволите!
Той тръсна глава:
— Извинявай. Да.
— Хайде. Бавно.
Сакс се обърна към мъжа, държащ момичето, и с бавен, хипнотизиращ глас, изрече:
— Хвърли оръжието. Не искам никой да пострада. Разбираш ли английски?
Те се отдръпнаха от вратата. Нападателят ги последва.
— Английски? — опита отново тя. Никакъв отговор.
— Еди, кажи му, че ще се споразумеем някак.
— Той не е хан. Не говори китайски.
— Опитай все пак.
Дън преведе. Насечените думи звучаха странно.
Нападателят не отговори.
Двамата полицаи отстъпиха към изхода на уличката. Още никой не ги беше забелязал. „Къде, по дяволите, са нашите?“ — запита се Сакс.
Нападателят и ужасеното момиче, с пистолет, допрян до врата, също се придвижиха напред.
— Ти! — изкрещя мъжът. — На земята. И двамата на земята!
— Не — отвърна Сакс, — няма да легнем. Искам ти да оставиш оръжието. Не можеш да се измъкнеш. Тук има сто полицаи. Разбра ли?
Докато говореше, тя се прицели по-добре — в страната му — на по-ярката светлина тук. Мишената обаче бе твърде малка. И слепоочието на момичето бе само на два сантиметра вдясно от нея. Нападателят бе хилав и Сакс изобщо не можеше да се прицели в тялото му.
Той погледна през рамо, към тъмната уличка.
— Ще стреля и ще побегне! — Гласът на Еди Дън трепереше.
— Чуй ме — заговори Сакс. — Няма да ти направим нищо. Ще…
— Не! — изкрещя мъжът и притисна по-силно пистолета до врата на момичето; то изпищя.
В този момент Дън посегна към оръжието си.
— Еди, не! — изкрещя Сакс.
— Бу! — изрева нападателят и вдигна пистолета.
Простреля Дън в гърдите. Детективът се олюля и падна назад, блъсна се в Сакс и я повали. Преобърна се по корем и започна да плюе кръв. От това разстояние куршумът можеше да пробие бронираната му жилетка. Сакс се изправи на колене. Нападателят се прицели, преди тя да вдигне оръжието си.
Той обаче се поколеба. Някакво движение отвлече вниманието му. Обърна се. Сакс забеляза дребен силует, държащ нещо в ръката си, да се нахвърля върху него.
Престъпникът пусна момичето и се извъртя, вдигна пистолета, но преди да стреля, другият го удари по главата с това, което носеше — тухла.
— Хонсе! — извика Сони Ли и дръпна момичето от зашеметения нападател.
Мургавият мъж се държеше за кървящата глава. Изведнъж отскочи назад и насочи пистолета си към китайския полицай. Ли отстъпи към стената.
Три бързи изстрела от страна на Сакс — и похитителят се свлече като парцалена кукла на паважа и застина.
— Съдии от ада — промърмори Сони Ли. Пристъпи напред, провери пулса на нападателя и измъкна пистолета от безжизнената му ръка.
— Мъртъв, Хонсе.
Сетне се обърна към момичето и му помогна да се изправи. Разплакана, Чинмей изтича покрай Сакс и се хвърли в ръцете на един полицай китаец от Пети район, който започна да я успокоява на родния й език.
Санитарите от Бърза помощ изтичаха при Дън. Бронираната жилетка бе спряла куршума, но му беше изкарала въздуха, а може и да му бе счупила едно-две ребра.
— Съжалявам — промълви той на Сакс. — Не помислих.
— Това ли ти е първата престрелка? Той кимна.
— Добре дошъл сред нас! — усмихна се тя. Санитарите му помогнаха да се изправи и го поведоха към линейката.
Сакс и двама полицаи от Специалния отряд претърсиха апартамента и откриха едно уплашено около осемгодишно момче в банята. С помощта на един полицай китаец като преводач медиците прегледаха двете деца и установиха, че никое не е наранено или малтретирано от съучастника на Призрака.
Сакс погледна към уличката, където друг санитар и двама полицаи стояха до трупа на нападателя.
— Трябва да извърша оглед на трупа — напомни тя. — Не искам да се мести повече от необходимото.
— Слушам — дойде отговорът.
Сони Ли заопипва джобовете си и най-после намери пакет цигари. Ако не ги беше открил, Сакс не би се учудила, ако прерови джобовете на убития.
Амелия Сакс облече специалния си костюм, но преди да се заеме с огледа на многобройните местопроизшествия на Канал Стрийт. Ли се приближи до нея. Веселата усмивка на дребния мъж я накара да се засмее.
— Как? — попита тя.
— Как какво?
— Как, по дяволите, разбра, че Ву са тук?
— Искам да попита нещо.
— Ти отговори пръв.
