Тя почувства, че Ли гори от нетърпение да се похвали, — и с удоволствие му даде тази възможност.
— Добре — той довърши цигарата и запали нова. — В Китай аз работи така: обикаля насам-там и говори с хора.
Тази вечер бил в три игрални зали. Загубил малко пари, спечелил малко пари, пил малко. При една игра на покер срещнал старец, дърводелец. От фуджоу. Той ми казал за един непознат, кой бил по-рано в заведение. Оплаквал се на всички от жена, че трябвал върши всичка работа, защо тя болна и със счупена ръка. Хвалил се колко пари щял спечели. След това казал, че бил на „Дракон“ и спасил всички. Трябвал да е Ву, дисхармония между черен дроб и далак. Казал, живее наблизо. Аз разпитал и открил къде живее. Много трафиканти осигурява жилища на емигранти. Аз обиколил и разпитал дали някой не видял семейство като Ву, кое се нанесло днес. Намерил сграда, погледнал през прозорец и видял мъж с пистолет. Хей, Хонсе, ти погледнал първо през прозорец?
— Не.
— Може би трябвал направи. Това добро правило. Винаги поглежда през прозорец, преди влезе.
— Трябваше да го направя, Сони. Тя кимна към мъртвия нападател.
— Жалко, че не жив — каза Ли. — Можел от полза.
— Нали не измъчваш наистина хората, за да ги накараш да проговорят?
Китайският полицай се усмихна тайнствено.
— Хонсе, вие как намерили Ву?
Тя му обясни как са използвали данните от кръвта на ранената жена. Ли кимна, впечатлен от досетливостта на Райм.
— А какво станало с Призрак?
Сакс му обясни за прибързания изстрел и бягството на трафиканта.
— Коу ли?
— Да.
— Голямо прецакване… Този човек не харесва. Кога бил в Китай на среща във Фуджоу, ние не му се доверява много. Той не харесва никого от нас. Говорил, като че сме деца, искал сам се разправя с Призрак. Говорил лошо за емигранти. От време на време, кога ни трябвал, не могли го открие. — Спря поглед на белия й костюм и сбърчи чело: — Защо носи това, Хонсе?
— За да не замърсявам уликите.
— Лош цвят. Не трябва носи бяло. В моя страна бяло цвят на смърт, на погребения. Хвърли го. Вземе си червен костюм. В Китай червено носи късмет. Не вземе син. Само червен.
— И с бялото съм достатъчно добра мишена.
— Не добре. Лоши чувства. — Той си спомни една дума. научена по-рано от Дън. — Лоши поличби, иска каже.
— Не съм суеверна — каза Сакс. — Като Райм съм.
— Аз суеверен. Много хора в Китай суеверни. Винаги казва молитви, прави жертвоприношение, реже опашки на демон.
— Какво?
— Казва реже опашки на демон. Демони винаги те следва, затова трябва претича пред някоя бърза кола. Така отрязва опашка на демон и взима негова сила.
— Така няма ли опасност да те блъснат?
— Има.
— Тогава хората не разбират ли, че това не действа?
— Не, просто понякога ти успява отреже опашка, а понякога демон те хваща.
„Да режеш опашката на демона…“
Сакс накара Ли да обещае, че ще стои извън мястото на произшествието — поне докато тя свърши, — след това направи оглед на трупа, на апартамента и накрая на надупчения от куршуми джип на Призрака. Прибра в пликчета и надписа всички улики, след това съблече белия костюм.
Когато с Ли отидоха в клиниката, семейство Ву се беше събрало в болничната стая, охранявана от двама униформени полицаи и една агентка от ИНС с каменно изражение. С помощта на Ли и агентката като преводачи Сакс получи колкото информация можеше. Макар Ву Цичен да не знаеше нищо за скривалището на Призрака в града, хилавият, мрачен мъж й даде някои сведения за Чан, включително името на бебето с тях, Пои, което означаваше „скъпоценно дете“.
Какво прекрасно име, помисли си Сакс.
Тя се обърна към агентката:
— В ареста ли ще ги задържите?
— Да. До разглеждането на молбите им.
— Има ли проблем да ги сложим в някоя от нашите специални квартири?
Нюйоркската полиция имаше няколко силно охранявани къщи в града, които се използваха за защита на свидетели. Арестът на ИНС за нелегални емигранти беше значително по-малко сигурен. Освен това Призрака щеше да очаква, че ще бъдат настанени в заведение за задържане на ИНС и с връзките си можеше да си осигури достъп.
— Няма проблем.
Къщата в Мъри Хил беше свободна. Сакс даде на агентката адреса и името на полицая, отговарящ за квартирата.
Когато двамата с Ли излизаха, агентката от ИНС се обърна към Ву като ядосана начална учителка:
— Защо не си стоите вкъщи? Да си решавате проблемите там. Едва не причинихте смъртта на близките си.
Английският на Ву не беше добър, но той явно я разбра. Стана от леглото на жена си и заръкомаха:
— Не е наша вина!
— Не била ваша вината ли? Кой е виновен тогава?
— Ваша страна!
— Как така?
— Не вижда ли? Вижте! Всички ви пари и богатство, реклами, компютри, „Найк“ и „Ливайс“, гел за коса… Ваши Леонардо ди Каприо, ваши красиви жени. Ваши хапчета за всичко, грим, телевизия! Вие казва на цял свят как има всичко шибано тук! Мейгуо е всичко пари, всичко свобода, всичко безопасност. Казва на всички колко хубаво тук. Вие ни изпраща ваши продукти и взима наши пари, но вие казва: мей-йоу, махай се! Казва, че наши човешки права ужасни, но казва мей-йоу.
Хилавият мъж заговори бързо на китайски, сетне се успокои. Изгледа жената от глава до пети, кимна към русата й коса:
— Какви ваши предци? Италианци, англичани, немци? Те в тази страна първи? А, кажи!
Той размаха гневно ръце и седна на леглото, като положи длан върху ранената ръка на жена си.
Агентката поклати глава, усмихна се снизходително, сякаш удивена, че имигрантът не разбира очевидното.
Сакс остави уплашеното семейство и даде знак на Ли да я последва към изхода на клиниката. Спряха на тротоара, след това претичаха между две засилени таксита. Сакс се почуди дали второто е минало достатъчно близо, за да отреже опашката на демоните, които я преследват.
Сградата и гаражът под нея бяха практически непревземаеми, но покритият паркинг на съседната постройка бе доста по-уязвим.
Терористичните нападения с коли-бомби срещу Световния търговски център и в Оклахома Сити бяха принудили Администрацията на държавните служби да ограничи достъпа до гаража на манхатънската федерал Плаза. Тук работеха толкова много федерални служители, че ако трябва да се проверява всяка кола, влизаща под самата сграда, щяха да се натрупат огромни опашки, затова съоръжението бе достъпно само за най-висши правителствени функционери, а съседното — за всички останали. Разбира се, в допълнителния гараж също имаше система за сигурност, но тъй като се намираше под малка градинка, дори
